Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава XXIX
Какво пишеше Грангузие на Гаргантюа

„Ти така прилежно се учиш, че аз дълго още не бих те извел от това състояние на философски покой, ако приятели и съюзници, в които имах доверие, не бяха се одързостили да ме лишат на стари години от спокойствие. Но щом съдбата е поискала да бъда измамен тъкмо от ония, в които вярвах безпределно, аз съм принуден да те извикам днес, за да защитиш своите поданици и имуществата, които ти принадлежат по силата на естественото право.

Защото както защитното оръжие се оказва слабо вън, ако в дома няма сговор, така и учението е безплодно и съветите безполезни, ако те не бъдат своевременно претворени в живота.

Моите намерения са не да разпалвам вражди, а да ги умиротворявам, не да нападам, а да се отбранявам, не да воювам, а да защищавам верните мои поданици и бащините ми земи, в които Пикрошол нахълта без всякакъв повод и основание и дето продължава да вилнее и върши безчинства, каквито свободолюбивите люде не могат да понасят.

Аз счетох за свой дълг да обуздая гнева на тиранина, да му предложа всичко, което би могло да го задоволи, и вече неведнъж изпращах при него добронамерени хора да разберат какво, как и кой го е оскърбил. Ала той упорито отхвърляше моите мирни предложения и продължава да действува, както намери за добре. От това разбирам, че всевечният го е изоставил на собствения му разум и воля, а волята човешка не може да не бъде зла, когато не е ръководена от бога, и че ми го изпраща по този нелеп начин, за да пробудя в него съвестта и му възвърна съзнанието за дълг.

И тъй, многообични ми сине, тръгни веднага след прочитане на настоящето. Ела да помогнеш не само на мен (синовното ти чувство те задължава да сториш това), а и на твоите поданици, които ти трябва да защитиш и спасиш. Ние ще постигнем целта си, ако приключим войната без кръвопролития, ако с разумни средства, с военни тънкости и хитрости спасим всички люде и ги върнем възрадвани по домовете им.

Мирът господен да пребъде в душата ти, скъпи ми сине!

Поздрави от мен Понократ, Гимнаст и Евдемон.

20 септември

Твой баща Грангузие“