Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (144)

Глава XLVIII
Как Гаргантюа доказва, че не е редно децата да встъпват в брак без знанието и съгласието на родителите си

Срещайки се с добрия Гаргантюа при входа на голямата дворцова зала, където току-що бе завършило заседанието на съвета, Пантагрюел му разказа накратко за техните приключения, изложи му замисления от тях план и го помоли да им даде съгласието и благословията си. Добрият Гаргантюа държеше в ръце два големи вързопа с просби, на които вече беше отговорил, и изложения, на които предстоеше да отговори. Той предаде пакетите на своя несменяем началник-канцелария Улрих Гале, отведе Пантагрюел настрана и с лице, по-засмяно от всякога, му рече:

— Прескъпи ми сине, аз благодаря на бога, загдето ви внушава добри желания, и много се радвам, че това пътешествие ще стане под ваше ръководство. Но аз бих искал у вас да се появи намерение и желание и да се ожените. Струва ми се, че вече навлизате във възраст, подходяща за това. Панюрж се потруди достатъчно, за да отстрани от пътя си всички възможни препятствия — сега е вашият ред.

— Предобри ми татко — отвърна Пантагрюел, — аз още не съм мислил по това — предоставям се всецяло на вашата воля и на вашата бащинска власт. Предпочитам да умра в нозете ви, ако неволно ви огорча, отколкото да встъпя в брак против волята ви. Доколкото ми е известно, ни църковните, ни светските, ни варварските закони позволяват на децата да се женят без знанието, съгласието и благословията на своите бащи, майки и близки роднини. Всички законодатели лишават децата от това право и го запазват за родителите.

— Прескъпи ми сине — отново заговори Гаргантюа, — аз ви вярвам и благодаря на бога, че давате ухо само на това, което е добро и похвално, и че през прозореца на чувствата в обиталището на вашия разум проникват само свободните истини. Защото в мое време имаше на континента такава страна, дето къртоподобни пастофори^[1] питаеха отвращение към брака, смея да кажа, такова, каквото изпитваха жреците на фригийската Кибела, които съвсем не бяха сластолюбиви и похотливи, а великопостници и скопци, установили свои закони за брака и встъпващите в брак. И откровено казано, аз не зная кое е по-отвратително: тираническото самовластие на тези страшни къртове, които не кротуват зад оградите на тайнствените си храмове, а забравяйки своя сан, се месят в мирски дела, или глупавото суеверие на женещите се, приели и подчинили се на такива недомислени и варварски закони и невиждащи, макар това да е по-ясно от утринна звезда, доколко такива закони са от полза за мистите^[2] и в ущърб на женените и доколко това ги прави съмнителни, несправедливи и злонамерени.

Отговаряйки на дързостта с дързост, женещите се на свой ред могат да установят закони за иноци, относно обредите и тайнствата, толкова повече, че тези иноци се хранят и живеят с десетъци и други удръжки от средствата, спечелени с труда и потта на женещите се. И още нещо — уверявам ви, че техните закони няма да бъдат толкова противоестествени и безогледни, колкото първите. Вие много вярно забелязахте, че никога не са съществували закони, предоставящи на децата право да встъпват в брак без знанието, съгласието и благословията на родителите. Благодарение на законите, за които ви говоря, всеки развратник, злодей, негодяй, прокажен, всеки разбойник, мошеник и подлец може да изтръгне от бащиния дом, от майчините ръце, против волята на всички роднини най-знатната, най-красивата, най-богатата, най-честната и най-скромната девойка, каквато може да си представите, ако този развратник се е съюзил с някой инок и си е обезпечил участието му в отвличането на девойката. Нима пред подобни злодеяния не бледнеят жестокостите и престъпленията на готи, скити и масагети във вражеските селища, превзети след продължителни обсади и с цената на огромни жертви?

Пред очите на нещастните родители някакъв чуждоземец, груб, нагъл, нечестив, недъгав, скапан, гол и бос, изтръгва от родния дом хубавото, галеното, богатото, здравото чедо, отгледано с любов и възпитано в благочиние с надежда след време да се омъжи за сина на съседите и старите приятели, отгледан и възпитан със същите грижи, за да дочакат висшето щастие, което брачният съюз обещава — щастието да видят свое потомство, което ще наследи и умножи движимото и недвижимото имущество, а заедно с това ще наследи и техните нрави и обичаи! Как предполагате вие, леко ли понася това сърцето на родителя?

Не мислете, че отчаянието, завладяло римляните и техните съюзници при известието за смъртта на Германик Друз, е било по-дълбоко. Не мислете, че унинието, обхванало лакедемонците, когато троянският прелюбодеец отвлякъл гъркинята Елена, е било по-безотрадно. Не мислете, че хората, за които става дума, скърбят и страдат по-малко от Церера, когато похитили дъщеря й, от Изида, загубила Озирис, от Венера след смъртта на Адонис, от Херкулес след изчезването на Хила, от Хекуба, на която отнемат Поликсена. Но те така се боят от дявола и толкова са суеверни, че когато се появи духовникът, за да присъствува при подписване на брачния договор, глътват си езика и остават сами в опустелия дом, дето вече не се мярка любимата щерка и дето бащата проклина деня и часа на тази толкова нежелана женитба, а майката ридае безутешно и се окайва, че е родила злочестото си чедо, и така в страдания и сълзи завършват живота си, когато са имали всички основания да го завършат в радост, обкръжени от грижите на своята дъщеря.

Някои от тях, смазани от скръб и съжаление, загубват разсъдък и посягат на живота си, не намирайки сили да надмогнат такава подлост. Други, по-бойки и следвайки примера на синовете на Иаков, отмъстили за похищението на сестра си Дина, хващат развратника и неговия съучастник — духовника, които тайно са похитили дъщеря им, насичат ги на парчета и ги оставят в полето за храна на вълци и гарвани. Тази мъжествена и благородна постъпка хвърля къртоподобните семисти^[3] в ужас и те надават гнусен вой, подхващат отвратителни жалби и нагло търсят съдействието на светската власт и гражданското правосъдие, изисквайки примерно наказание за виновните.

Но ни в естественото, ни в международното право, ни в каквито и да било имперски закони няма такава рубрика, параграф, член или раздел, който да предвижда за подобна постъпка определено наказание или мъчение; на това се противопоставя разумът, тук въстава самата природа, защото добродетелният човек е създаден така, че вестта за похищаването, опозоряването и озлочестяването на дъщеря му го съкрушава много повече, нежели вестта за нейната смърт. Всеки, който улови на местопрестъплението убиеца, нападнал вероломно дъщеря му, може и даже е длъжен, тъй като и разумът, и природата подсказват това, да го убие начаса и съдът не търси от него отговорност. Оттук следва, че бащата, открил развратника да подмамва дъщеря му и по внушение на духовника да я отвлича от дома му, макар и с нейно съгласие, може и, бих казал, е длъжен да ги убие позорно и да ги подхвърли на дивите зверове, като недостойни да получат сладостната, въжделената, сетната прегръдка на великата майка-земя, прегръдка, наричана от нас погребение.

Прескъпи ми сине! Не позволявайте след моята смърт да въведат такива закони в кралството ни; докато съм жив и още дишам, аз, с божията помощ, ще поддържам добър ред в него. А що се отнася до вашата женитба, щом всецяло се предоставяте на мен — нека бъде тъй, готов съм всичко да сторя. Гответе се за път с Панюрж. Вземете със себе си Епистемон, брат Жан и други, които сам си изберете. Разполагайте с хазната ми, както ви е угодно; аз предварително одобрявам всички ваши действия. В моя арсенал в Талас ще намерите снаряжение, лоцмани, кормчии и водачи колкото желаете, а когато дочакате попътен вятър, надуйте платната и се предоставете на бога.

Във ваше отсъствие аз ще се постарая да ви намеря невеста и да подготвя всичко за сватбеното пиршество, но пиршество такова, каквото светът и до днес не е видял.