Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (206)

Глава LVI
Как сред замръзналите думи Пантагрюел откри неприлични

На това лоцманът отвърна така:

— Господарю, няма от що да се страхувате. Ето границата на Ледовито море, където в началото на миналата зима се води кръвопролитие сражение между аримаспани^[1] и нефелибати^[2]. Тогава замръзнаха във въздуха думи и викове на мъже и жени, удари на оръжия, звън на брони и сбруи, цвилене на коне и всякакви други страхотии на войната. Сега суровата зима отмина, настъпиха ясни и топли дни, думите се размразяват и долитат до нас.

— Ей богу — каза Панюрж, — аз вярвам в това! Но ще видим ли самите думи, когато се размразят? Спомням си, четох някъде, че в подножието на планината, дето Мойсей получил божиите заповеди, хората видели гласа с очите си.

— Ето, вземете! — извика Пантагрюел.

И той подхвърли на палубата пълна шепа замразени думи, подобни на разноцветни перли. Между тях имаше червени, зелени, сини, жълти и златисти. Те се стопяваха като сняг в ръцете ни и ние ги чувахме отчетливо, но не ги разбирахме, защото това бе език варварски и непонятен за нас. Изключение стори една, доста дълга, която, едва затоплена в ръцете на брат Жан, издаде звук, подобен на звука, какъвто издават кестените, когато ги пекат в жарава ненацепени, и ни накара да подскочим от страх.

— Същински изстрел на фалконет — забеляза брат Жан.

Панюрж поиска от Пантагрюел да му даде още някоя и друга дума. Пантагрюел му отвърна, че дума си дават влюбените.

— Тогава ми ги продайте — настоя Панюрж.

— Думи продават адвокатите — отговори Пантагрюел. — Аз по-скоро бих ви продал мълчание, и то по-скъпо от думите, както Демостен веднъж продал мълчанието си посредством паричния гърлобол^[3].

Най-после Пантагрюел отстъпи и отново подхвърли на палубата още три-четири шепи. Между тях видях думи люти, думи окървавени, за които лоцманът ни казваше, че понякога се връщат там, откъдето излизат, а то значи и нечие прерязано гърло, видях думи, извикващи ужас, и други, много неприятни на вид. Когато всички до една се стопиха, до слуха ни достигнаха такива звуци: хин-хин-хин, хин, хис-тик-торш-лорш, бредеден, бредедак, фрр, фррр, фррр, бу-бу-бу-бу, бу-бу-бу-бу-бу, трак, трак, трр, трр, тррр, тррррр, он-он-он-он, у-у-у-у-он, гот, магот и не зная още какви варварски думи. И лоцманът казваше, че всичко това е войнствена глъч и цвилене на бойни коне. После чухме думи груби, напомнящи по звук барабан, тръба, горски рог и тромпет. И вярвате ли ми, или не, ала беше много забавно. Мина ми през ума да консервирам в масло няколко неприлични думи, както съхраняват снега и леда в чиста слама, но Пантагрюел не се съгласи, като каза, че е безсмислено да се съхранява нещо, което никога не липсва и което всякога е подръка, какъвто е случаят с шеговитите думи на жизнерадостните и весели пантагрюелисти.

Тогава Панюрж поразсърди малко брат Жан и даже го накара да излезе от кожата си, защото се хвана за една негова дума тъкмо когато той най-малко очакваше това, и брат Жан го заплаши, че ще се разкайва, както се разкайвал Жусом, когато повярвал на думите на метр Патлен и му продал платното си, и че ще го хване като теле за рогата, ако рече да се ожени, щом той като човек се хваща за думата. Вместо отговор Панюрж му се изплези, а после извика:

— Дай боже да чуя ей тук, на това местенце, думата на Божествената бутилка!