Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- — Добавяне
Глава XIV
Сънят на Панюрж и тълкуването му
В седем часа на следващото утро Панюрж се отправи към Пантагрюел, дето вече бяха надошли Епистемон, брат Жан Зъботрошача, Понократ, Евдемон, Карпалим и други; при пристигането му Пантагрюел им каза:
— Ето нашия съновидец.
— Тези думи — забеляза Епистемон — стрували някога скъпо на синовете Якови.
Тогава Панюрж каза:
И тъй, сега съм ни повече, ни по-малко съновидецът Гийо. Какви ли не сънища сънувах тази нощ, но да си кажа право, нищо не разбрах. Запомних само, че ми се привидя жена, млада, стройна, красива, и като че ли си играеше и се забавляваше с мен като с малко дете. Не мога ви изкажа колко бях доволен и щастлив. Жената ме галеше, милваше, стискаше, щипеше, целуваше, мляскаше и уж на шега, току ми лепна на челото две хубави, малки рогца. Аз й казах, пак уж на шега, че трябва да ми ги сложи под очите, та по-добре да видя къде да я бодна и да не каже после Мом[1], че не са поставени на място, както на времето си е казал за бичите рога. А тя, лудетината, не искаше и да знае и местеше рогцата все по-нагоре и по-нагоре. И чудно, но което си е истина, не усещах никаква болежка. После, не разбрах как стана, но от веднъж се превърнах в тъпан, а тя — в сова. В този миг сънят ми се прекъсна и аз се събудих крайно недоволен, смутен и объркан. Ето ви пълно блюдо сънища. Яжте със здраве и тълкувайте, както ги разбирате. Хайде да закусим, Карпалим!
— Доколкото разбирам от сънища — захвана Пантагрюел, — струва ми се, че вашата жена няма да ви накичи с истински рога, каквито имат сатирите, но и няма да пази съпружеската вярност, ще ви изменя с други и ще ви на прави рогоносец. На този въпрос Артемидор дава изчерпателно обяснение, напълно сходно с моето. Освен това вие няма да се превърнете наистина в тъпан, но жена ви ще ви бие като тъпан на сватба. И тя няма да се превърне в сова, а ще ви обере като сова, която открай време си има този навик. Та, както виждате, сънищата ви потвърждават гаданията по Вергилий: ще бъдете рогоносец, ще ви бият и ще ви оберат.
Брат Жан хълцукна от удоволствие и рече:
— Дявол го взел, ще ми бъдеш рогат, уверявам те — ще ти израснат на челото две хубави рогца. Хо, хо, хо! Господ да ти е на помощ, господин Роголюбов. Тегли ни сега късичка проповед, пък аз ще тръгна с бакърчето за парата.
— Напротив — опъна се Панюрж, — сънят ми показва, че когато се бракосъчетая, върху мен като от рог на изобилието ще се изсипят всички блага. Вие казвате, че рогата ми ще приличат на сатирски рога. Amen, amen, fiat, fiatur ad diferentiam papae.[2] И така, моичкият всякога ще си бъде на пост и като у сатирите — неизтощим. О, всички желаят това, но на малцина се отдава да го изпросят от небето. Тъй че за рогца и дума да не става, защото само липсата на такъв кукуряк като моя е безспорната и единствената причина за ороговяване на мъжете.
Какво кара просяка да проси? Това, че в къщи няма с що да си напълни торбата. Какво кара вълка да излезе от гората? Гладът. Какво кара жената да блудствува? Вие сами се досещате. Позовавам се по тая точка на господа съдиите, на господа председателите, съветниците, адвокатите, прокурорите и прочие тълкуватели на тази почтена алинея от закона за frigidis et maleficiatis.
Да прощавате вие, но чини ми се, че грешите, и то не малко, като смесвате рога и рогоносене. Ами че и Диана си има рогца на главата във вид на хубав полумесец. Но ще рече ли това, че е рогоноска? Как, дявол го взел, ще бъде рогоноска тя, която никога не е била омъжена? За бога, изразявайте се ясно, че, току-виж, е направила с вас туй, което стори с Актеон.
Славният Бакхус също носи рога, и Пан, и Юпитер-Амон, и толкова други. Нима всички те са рогоносци? Нима Юнона е развратница? А по фигурата metalepsis[3] излиза така.
Ако при живи майка и баща наречете някое дете копеле или незаконородено, това значи, че вие изтънко сте дали да се разбере, че считате бащата за рогат, а майката за блудница.
Да сме наясно! Рогцето, с което ме кичеше моята жена, е рогът на изобилието — изобилие на всякакви земни блага. В това не се и съмнявайте. Колкото до тъпана, това значи, че аз като тъпан на сватба ще се веселя, ще ехтя, ще бръмча, ще гърмя и ще пърдя. Повярвайте, сънят ми от край до край е добро знамение за мен. Жена ми ще бъде гиздава и мила като хубава малка сова. А който не вярва,
върви, бесило ти се пада
в чернилото на ада.
— Да сравним — рече Пантагрюел — края на вашия сън с началото му. Най-напред казвате, че сте били на върха на блаженството, а после се пробуждате недоволен, объркан и разгневен…
— Че какво чудно има в това — прекъсна го Панюрж, — не бях ял!
— Аз предчувствувам — продължи Пантагрюел, — че всичко ще тръгне на поразия. Бъдете сигурен, че всеки сън, който прекъсва внезапно и оставя човека недоволен и объркан, е зла поличба или направо предвещава зло.
Зла поличба ще рече поличба за болест лоша, коварна, прилепчива, скрита и загнездена дълбоко и която под влиянието на съня (а той според медицинските теории усилва храносмилателната способност) започва да се обажда и да се стреми към повърхността. От болезненото сътресение вашето спокойствие се нарушава и първият орган на чувствителността — сърцето — усеща това и застава нащрек. То е, както пословицата казва — оси да раздразниш, Камаринското блато да размътиш, заспала котка да събудиш.
А кога сънят предвещава зло? Когато душата в прозренията си види това зло или го догади; сънят ти подсказва, че съдбата е отсъдила за нас нещастие и че то скоро ще ни сполети.
Нека вземем за пример сънищата и неспокойното пробуждане на Хекуба и на Евридика, жената на Орфей. И двете жени, както разказва Ений, скочили от сън внезапно и с тревога в душата. И какво? После станало така, че пред очите на Хекуба загинали и мъжът й Приам, и децата й, и родината й, а Евридика скоро след съня си умряла от мъчителна смърт.
Същото се случило и с Еней, който сънувал, че разговаря с мъртвия Хектор, и отведнъж се събудил разтреперан. И какво? Още същата нощ разграбили и опожарили Троя. Друг път, виждайки насън своите домашни богове и пенати, той в ужас се пробудил и същия ден бил застигнат от страшна буря в морето.
Друг случай — с Турн[4]: и той се събудил внезапно, ужасен от страшния образ на някаква адска фурия, която го подстрекавала да започне война срещу Еней; не минало много и Турн бил убит от същия този Еней.
Примери колкото щете.
Но щом е реч за Еней, нека добавя, по думите на Фабий Пиктор[5], че той не замислял и не предприемал нищо, за което предварително не бил известен чрез своите пророчески сънища.
Тези примери не са лишени от смисъл. И наистина, ако сънят и почивката са дар и особена милост от боговете, както потвърждават философите и както поетът казва[6]:
Бе час, когато, от небето долетял,
сънят в очите на човека бе запрял.
такъв дар може да извика недоволство и гняв само когато предрича голяма беда. Иначе нито почивката ще е почивка, нито дарът ще е дар, ако приемем, че са изпратени не от благоразположени към нас богове, а от враждебни бесове, съгласно познатата поговорка:
εκθρων άδωρα δώρα[7].
Представете си, че на трапезата, отрупана с гозби, седи главата на семейството и както си яде с голям апетит, отведнъж скача ужасен. Оня, който не знае причината, може да се изуми. А какво всъщност е станало? Човекът е дочул виковете на слугите и на децата си: „Горим! Грабят ни! Убиват ни!“, затова оставя трапезата и хуква презглава да помогне на хората си.
И наистина, аз си спомням, че кабалисти и масорети, тълкуватели на Светото писание, като обясняват как да разпознаваме ангела от дявола в нашите сънища (защото и дяволът често приема образ на ангел), казват така: разликата между едните и другите е тази, че добрият ангел, ангел-утешител, се явява на човека, за да всели страх в душата му, та после да го утеши, зарадва и успокои; докато злият ангел-изкусител отпърво зарадва човека, за да го остави накрая смутен, недоволен и объркан.