Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (201)

Глава LI
Думи, казани по време на обяда за възхвала на Декреталиите

Запомнете сега, веселяци, че докато Оменац отслужваше сухата литургия, трима църковни епитропи с големи подноси в ръце сновяха сред богомолците и подвикваха към тях:

— Не забравяйте блажените, видели го с очите си.

Преди да напуснат храма, те донесоха на Оменац три подноса, препълнени с папомански монети. Оменац ни обясни, че всичко това ще отиде за пиршеството, че половината от тези подаяния ще се изхарчи за пиене, а другата — за ядене съгласно едно чудесно тълкуване, скрито нейде в свещените Декреталии.

Речено-сторено: пиршеството се състоя в хубава кръчмица, много подобна на Гийотовата кръчма в Амиен. А може да ми повярвате, че и яденето бе вкусно и разнообразно и напитките изобилни. На този обяд запомних две забележителни неща: първо, че ни едно от ястията, било яре, петел, прасе (каквито ще намерите колкото искате в Папомания), гълъб, заек, пуяк или нещо друго, не бе поднесено без обилен и майсторски приготвен пълнеж и, второ, че всички блюда бяха поднасяни и отнасяни от девойки вече за женене, хубави (уверявам ви), такива едни сочнички, русички, пухкавички и сладички, в дълги, прозрачни туники, с двойно препасан колан, гологлави, с ленти и панделки от виолетова коприна и окичени с рози, карамфили, риган, див копър, портокалови цветчета и други ароматични цветя, и при всяко свое появяване се усмихваха учтиво и с грациозни поклони ни приканваха да пием. А гостите се радваха и им се любуваха. Брат Жан поглеждаше към тях изкосо, като пес, помъкнал пилешко крилце. След първото ястие девойките изпяха стройно епод^[1] за възхвала на пресветите Декреталии.

Когато влезе втората група прислужници, Оменац, усмихнат и развеселен, подвикна към една от виночерпките:

— Прислужниче, подай тук!

При тези думи една девойка мигновено му поднесе голям потир екстравагантско вино. Той го взе в ръка и като въздъхна дълбоко, каза на Пантагрюел:

— Господарю, а и вие, скъпи приятели, от все сърце пия за вас! Бъдете добре дошли!

Оменац изпразни потира, подаде го на милата девойка, после примлясна, пооблиза се сладко и с цяло гърло извика:

— О, божествени Декреталии! Благодарение на вас харното винце е толкова харно.

— Де, де, винцето и така си е добро — рече Панюрж.

— За предпочитане е — добави Пантагрюел, — ако благодарение на тях лошото винце стане добро.

— О, серафимска Книга шеста^[2] — продължи Оменац, — тъй нужна за спасението на злочестите люде! О, херувимски Климентини^[3]! Как вярно и цялостно е изваян във вас образът на истинския християнин! О, ангелски Екстраваганти! Без вас биха погинали клетите души, които блуждаят тук, в тази долина на скръбта, заключени в смъртните си тела. Уви, кога най-после човекът ще бъде осенен от висше озарение, та да изостави всички други дела и занимания, за да ви чете, да ви чете и се проникне от вас, да ви познае, да ви оползотвори и претвори, да ви превърне в своя плът и кръв, та да поите сърцето му с обич и душата му с просветление. О, тогава само, не по-рано и не в друг момент, светът ще бъде честит!

При тези думи Епистемон стана, хвана дъното на гащите си и без много да му мисли, каза на Панюрж:

— Подлога, както виждам, няма, затуй ще изляза! Този пълнеж така ми наду червата, че едва ли ще утрая, ако не побързам.

— О, тогава — продължи Оменац, — тогава само не ще има повече ни град, ни студ, ни мраз, ни бури. О, тогава ще се умножат и наплодят всички земни блага. О, тогава във вселената ще се възцари траен, нерушим мир: ще секнат войни, грабежи, насилие, злочинства, убийства, освен когато са насочени срещу проклетите еретици и метежниците. О, тогава всичко ще бъде радост, веселие, доволство, наслада, щастие, блаженство за всяка жива твар! О, велико вероучение, безценна наука, наставления богопристойни, увековечени в божествените глави на тези безсмъртни Декреталии! О, кой от нас, четейки само половин канон, малък параграф или едно-единствено поучение от пресветите Декреталии, не е почувствал, стига само да не е еретик, да пламва в сърцето му огънят на божествената любов и състрадание към ближния, дълбоко презрение към мимолетните земни неща, възвисяване на духа чак до третото небе и пълно удовлетворение на всички свои желания!