Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (247)

Глава XXIX
Как Епистемон осъжда Великите пости

— Обърнахте ли внимание на това — продължи Епистемон — как този лош и неблаговъзпитан тананикащ братец обяви март за месец на безпътството?

— Да — отвърна Пантагрюел, — а тъкмо март е месец на постите, предопределени да обезсилят плътта, да укротят плътските щения и греховните помисли.

— Сега вие може да прецените — забеляза Епистемон — колко прав е бил оня папа, който пръв установил грехоочистителните пости, макар този тананикащ нечестивец, този дяволски угодник да признава, че именно по време на поста повежда юдинско хоро и отдава душата си на дявола, което всички добри и сведущи лекари обясняват с това, че в никое друго време на годината не се ядат толкова, колкото през поста, възбудителни храни, като боб, грах, фасул, нахут, лук, орехи, стриди, херинги, солени ядива, солена риба, дива горчица, градински кресон, пелин, репички, мак, хмел, смокини, ориз, грозде и други…

— Вие може и да не се съгласите с мен — каза Пантагрюел, — но аз съм склонен да мисля, че добрият папа, основоположник на светите пости, е предписал изброените от вас храни като способстващи за продължението на човешкия род именно в това време, когато естествената топлина излиза от центъра на тялото, където е била задържана от зимните студове, и се разпространява по всички членове, досущ като сока по дърветата. Ама ще речете, какво ме кара да мисля така. Ето какво: в Туарските кръщелни регистри броят на децата, родени през октомври и ноември, е по-голям от броя на другите, родени през останалите десет месеца на годината; та като си направим хубаво сметката, излиза, че октомврийчетата и ноемврийчетата са били замислени, заченати и сътворени през постите.

— Слушам думите ви — заговори брат Жан — и трябва да ви кажа, че ги слушам с не малко удоволствие; ала енорийският свещеник в Жамбе^[1] отдаваше това повсеместно забременяване на жените не на постната храна, а на всички тези гърбави събирачи на лепти и волни пожертвования, на куци проповедници и посрани изповедници, които тогава разправят, че блудните съпрузи са само на три туаза от ноктите на Луцифер. Наплашени, мъжете престават да задирят прислужничките си и се връщат към жените си. Това е то, което исках да кажа.

— Тълкувайте смисъла на постите както ви е угодно — каза Епистемон, — мнения по този въпрос има колкото щете, но на отменяването на постите (а то е предстоящо) ще се противопоставят всички лекари, това аз зная, слушал съм го от самите тях. Болестите се появяват именно през постите — те са същински разсадник на всякакви болести, истинско гнездо на всички злини. Не забравяйте също така, че постът не само изтощава тялото, а и вбесява душата. Това е време, когато дяволите изливат в нея отровата на сладострастието, когато лицемерите показват истинските си лица, когато лъжливи божи служители прибягват към шумни заседания, панаири, сесии, тържествени литургии, опрощения, изповеди, бичувания, анатеми. Аз, разбира се, съвсем не искам да кажа, че по тази точка аримаспите^[2] са къде-къде по-добри от нас — това просто ми се изплъзна от езика.

— Хайде, казвай — отново подхвана Панюрж, — казвай, ти, тананикащ и строго съблюдаващ обредите блуднико, какво мислиш — какъв е този папа? Не е ли еретик?

Тананикащият: Напълно.

Панюрж: Трябва ли да го изгорим?

Тананикащият: Трябва.

Панюрж: И ще речеш час по-скоро?

Тананикащият: Да.

Панюрж: Без да го варим?

Тананикащият: Без.

Панюрж: А как да го изгорим?

Тананикащият: Жив.

Панюрж: Докато падне…

Тананикащият: Мъртъв.

Панюрж: Защото, между нас казано, той живота ви вгорчи.

Тананикащият: Уви!

Панюрж: Какъв е той според вас?

Тананикащият: Луд.

Панюрж: Луд или вбесен?

Тананикащият: По-лошо.

Панюрж: В какво бихте искали да се превърне?

Тананикащият: В пепел.

Панюрж: Изпепелявали ли сте други?

Тананикащият: Много.

Панюрж: Еретици като него?

Тананикащият: Не такива.

Панюрж: А възнамерявате ли и занапред да ги горите?

Тананикащият: И още как!

Панюрж: Но може някого да пощадите?

Тананикащият: Никого.

Панюрж: И ще горите всички подред?

Тананикащият: До един.

— Не зная какво удоволствие изпитвате да разговаряте с този нечестив и парцалив монах — каза Епистемон. — И ако не ви познавах отдавна, сигурно щях да си съставя друго, не дотам благоприятно мнение за вас.

— За бога, не говорете така! — възрази Панюрж. — Той толкова много ми харесва, че аз даже на драго сърце бих го отвел при Гаргантюа. А после, когато се оженя, ще стане шут на жена ми.

— И не само ще я забавлява, но с нея ще се и потъркаля — подхвърли Епистемон.

— Спукана ти е работата, беднички ми Панюрж! — извика през смях брат Жан. — Рогца ще ти поникнат чак до петите!