Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (258)

Глава XL
Как върху мозайката бе изобразено нападението на добряка Бакхус срещу индийците

По-нататък следваше нападението на славния Бакхус срещу индийците. Забелязах, че командващият авангарда, Силен, се обливаше в пот и че шибаше сърдито магарето си; магарето също се ежеше, отваряше уста застрашително, размахваше опашка, пристъпваше веднъж-дваж, а после риташе и подскачаше, сякаш под опашката го бе захапала щръклица.

Сатири — капитани, сержанти, началници на военни отделения и капрали, свирейки с кози рога атака, бясно се въртяха пред войската, рипаха като кози, политаха напред, назад, излитаха, отлитаха, връхлитаха и разпалваха бойния пламък у бойците. И всички викаха: „Евое!“ Менадите първи с диви викове и ужасяващ шум на тимпани и щитове нападаха индийците; на изображението ясно се виждаше как небесата се тресяха от тази врява, така че вие повече няма да се прехласвате пред изкуството на Апелес, Аристид Тивански и други, описващи светкавици, мълнии, ветрове, думи, нрави и чувства.

По-нататък бе показано как индийците, научили за безчинствата на Бакхус в страната им, бяха изпратили напред слонове с огромни кошове на гърба, натъпкани с безчет войници; ала изплашени до немай-къде от ужасните крясъци на вакханките, слоновете се обръщаха назад и тръгваха срещу движещата се зад тях войска. Тук вие може да видите как Силен ръга с пети магарето си в хълбоците и как размахва по законите на старата фехтовка тоягата си, а магарето търчи подир слоновете, отворило оная ми ти уста, като че а-а ще ревне и как този войнствен негов рев, не по-малко мощен от оня, който във времето на вакханалиите пробуди нимфата Лотида, когато Приап, преизпълнен от приапизъм, пожела да я приапизира, е послужил като сигнал за атака.

Ще видите също как чудовището Пан подскача с кривите си крака край менадите и как с кавала си събужда в тях войнствения дух. Ще видите още как млад сатир води в плен седемнайсет царе, как вакханка е оплела със змиите си четиридесет и двама капитана, как малък фавн носи дванайсет знамена, взети от неприятеля, а веселякът Бакхус се разхожда с колесницата си насам-натам по бойното поле, смее се, весели се и пие за живи и мъртви. И накрая ще видите, изобразени символически, победните трофеи и триумфа на славния Бакхус.

Триумфалната му колесница бе окичена с бръшлян, донесен от планината Мерос — растение необикновено и рядко, особено в Индия, а както е известно, тъкмо тази необичайност повишава цената на всички неща. В това впоследствие подражавал на Бакхус Александър Велики по време на своята победа в Индия.

Колесницата на Бакхус бе теглена от слонове, впрегнати един до друг. В това впоследствие му подражавал Помпей Велики при победоносното си завръщане от Африка в Рим. На колесницата стоеше благородният Бакхус и пиеше от голяма купа вино. В това впоследствие му подражавал Гай Марий след победата над кимврите близо до Екс-ан-Прованс. Всички войници на Бакхус до един бяха увенчани с бръшлян; с бръшлян бяха покрити и техните тирсове, щитове и тимпани. Силеновото магаре също бе наметнато с попона от бръшлян. От двете страни на колесницата вървяха пленените индийски царе, с дебели златни белезници на ръцете; цялата Бакхусова войска, преизпълнена от неизказано доволство и радост, вървеше необикновено тържествено, понесла безброй трофеи, феркули^[1] и богата плячка и огласила всичко наоколо с бодри, победни маршове, с весели селски песнички и дитирамби. В края бе изобразен Египет с Нил и неговите крокодили, серкопитеки, ибиси, маймуни, трохили, ихневмони, хипопотами и други животни, които се въдят из тези краища, а Бакхус се разхождаше с колесницата си, теглена от два вола, на единия от които с големи златни букви бе написано Apis, а на другия — Osiris, защото преди идването на Бакхус в Египет хората в тази страна не бяха виждали ни вол, ни крава.