Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (3)

Глава I
За родословието и произхода на Гаргантюа

Отправям ви към великата Пантагрюелска хроника^[1], за да се запознаете с родословието и произхода на Гаргантюа. От нея ще научите по-подробно как са се появили на света първите великани и как по права линия е произлязъл от тях Гаргантюа, баща на Пантагрюел. Вие няма да ми се сърдите, ако засега се въздържа да говоря по това, макар тази история сама по себе си да е такава, че колкото по-често се разказва, толкова повече ще се харесва на ваши благородия; в потвърждение на тази истина ще се позова на Платоновата „Филеб и Горгия“, а чака също и на Флак^[2], който казва, че някои мисли (а такива, разбира се, са моите) са толкова по-приятни, колкото по-често се повтарят.

Дай боже всекиму да изучи подробно родословието си от Ноевия ковчег до наши дни! Аз считам, че мнозина (и днешните императори, крале, херцози, князе и папи са произлезли от дребни търговци на реликви или от кошничари и обратно — не малко жалки и убоги голтаци из приютите са преки потомци на велики крале и императори. Достатъчно е да си припомним как поразително бързо асирийци бяха заменени от мидийци, мидийци — от перси, перси — от македонци, македонци — от римляни, римляни — от гърци, гърци — от французи.

Що се отнася до мен, то аз сигурно съм наследник на някой богат крал или княз от ония времена, тъй като светът още не е видял човек, който по-горещо от мен да желае да бъде богат и крал, та само да пирува, нищо да не върши, за нищо да не мисли и с щедра ръка да обдарява приятели и всички достопочтени и просветени люде. Но се утешавам с мисълта, че на оня свят непременно ще бъда крал, и то толкова велик, че сега не смея и да мечтая за това. Разсъждавайки така или даже още по-добре, утешете се и вие в нещастието си и пийте изстудено вино, колкото душа ви иска.

А сега, връщайки се на думата си, нека ви кажа, че с божията милост „Произходът и родословието“ на Гаргантюа стигна до нас в много по цялостен вид, отколкото всички други (с изключение родословието на месията, за което аз не възнамерявам да говоря, тъй като не на мен подобава да го тълкувам; толкова повече, че на това ще се противопоставят дяволите, искам да кажа, клеветниците и лицемерите). Житието намерил Жан Одо^[3] в собствената си ливада, близо до Голо под Олив, по посока на Нарсе. При разкопките копачите се натъкнали на огромна бронзова гробница, чиито основи се губели дълбоко в шлюзовете на Виена^[4]. Копачите я отворили точно над изрисуваното на нея канче, до което с етруски букви било написано: Hic bibitur.^[5] Тогава пред очите им се разкрила неочаквана гледка: девет бутилки били наредени така, както гасконците нареждат кегли. Средната бутилка притискала дебела, мазна, овехтяла, хубавичка, мъничка, плесенясаличка книжчица, която издавала миризма по-силна, но не по-благоуханна от миризмата на роза.

Тази именно книжчица съдържала в себе си гореупоменатото родословие, написано не на хартия, не на пергамент или на восъчна табличка, а на брястова кора с курсивно писмо, но толкова избледняло от времето, че било трудно да се разчетат дори три последователни знака.

Аз, недостойният, бях позван тук и прилагайки с помощта на очилата способа на Аристотел за разчитане на полуизтрити букви, успях да отгатна всички, в което ще се уверите, когато започнете да пантагрюелствувате, тоест да си сръбвате от бутилчицата, да си сръбвате и четете за потресаващите деяния на Пантагрюел.

Към книжката бе придаден малък трактат, озаглавен „Крилати приумици“. Плъхове и хлебарки или, за да не изпадна в грешка, други вредни животни бяха изгризали началото му. Останалото от уважение към древните находки тук прилагам.