Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (193)

Глава XLIII
Как Пантагрюел се установи на остров Руах^[1]

След два дни пристигнахме на остров Руах и кълна се в съзвездието Плеяда^[2], че по-особено държане и начин на живот, отколкото у местните жители, аз никъде още не съм срещал. Тук хората преживяват само с вятър. Нищо не пият, нищо не ядат освен вятър. Вместо къщи имат ветропоказатели. В градините си сеят само три вида анемони^[3]. Седефчето, а и всички други газогонни растения направо ги изкореняват. Простолюдието, съобразно средствата и възможностите си, се храни с ветрила от перца, хартия или платно. Богатите се хранят с ветрени мелници. Когато честват някакъв празник или устройват пиршество, те поставят масите под една или две ветрени мелници и там пируват като на сватба. През време на пиршествата разговарят за достойнствата, преимуществата, полезността, превъзходството на този или онзи вятър точно както вие, славни пиячи, пирувайки, разменяте мисли върху качествата на това или онова винце. Един хвали сироко, друг — беша^[4], трети — гарбена^[5], четвърти — биза, пети — зефира, шести — североизточника и т.н. Някои хвалят вятъра от раздвижване на ризката, действащ особено благоприятно върху франтовете и влюбените. На ветрогонците дават ветрогонни средства.

— О — въздишаше един дебеланко, — де да можеше да получа сега мехче с добрия лангедокски вятър, оня, така нареченият цирциус! Благородният лекар Скурон^[6], отбил се пътем в нашата страна, ни разказа за небивалата сила на този вятър: обръщал, казва, натоварени каруци. О, колко би помогнал той на моя едиподически крак^[7]! Не в дебелината е щастието.

— А какво ще речете — подхвърли Панюрж — за дебела бъчва с лангедокско винце, това същото, дето го превозват от Мирво, Кантпердри и Фронтинян?

Аз видях как един човек с приятна външност, охранен и шкембест, се караше на едного от лакеите си, едър и снажен момък, и на друг дребничък паж и как с всички сили ги риташе с крак. Като не знаех истинската причина за гнева му, рекох си, че този човек изпълнява лекарско предписание и че за господаря е полезно да са гневи и бие, а за слугите — да бъдат бити. Но после дочух, че ги обвинявал в кражба на половин мях вятър гарбен, което лакомство той пазел за зимата като зеницата на окото си.

На този остров хората не ходят по нужда, не пикаят, не плюят. Затова пък развалят въздуха, пърдят и се оригват на воля. Боледуват от всички възможни и най-разнообразни болести, тъй като всяка болест според Хипократ (кн. „De flatibus“^[314]) се ражда и произхожда от натрупване на ветрове в червата. Но най-разпространеното заболяване тук е колики от вятър. Изцеление от това страдание те намират в големите вендузи и силно действащите газогонни средства. Тук всички умират от водянка и тимпанит, мъжете пръцкат, а жените пуфтят. И душата им излиза от задника.

Като се поразходихме после из острова, срещнахме трима охранени ветрени байновци, тръгнали да се порадват на дъждосвирците, а дъждосвирци в този край има колкото щеш и се хранят със същата храна.

Забелязах, че така както вие, веселяци, се влачите с вашите шишета, манерки и бутилки, тук всеки от тях носи на пояса си хубаво малко мехче. Когато им дотрябва вятър, те, ползвайки своите прелестни мехчета, по закона за взаимното притегляне и отблъскване си напомпват колкото искат свеж вятър — вие знаете, че вятърът всъщност е не нещо друго, а раздвижен и развихрен въздух.

Тъкмо в този момент получихме от техния крал заповед в продължение на три часа да не приемаме на кораба никого от местните жители — ни мъж, ни жена, тъй като току-що му били откраднали цял мех вятър, какъвто някога добрият духач Еол дал на Одисей, за да направлява кораба си и при безветрие; кралят пазел тази светиня като някакъв свещен Граал и излекувал с помощта на този вятър множество тежки страдания, като вкарвал и изкарвал от организма на болния точно толкова, колкото било нужно, за да предизвика така наречената девича пръдня — монахините й казват сонет.