Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава LIX
За смешната статуя на Лапача, както и за това как и какво гастролатрите принасят в жертва на своя стомахомогъщ бог

Удивени до немай-къде, ние все още изучавахме лицата поведението на тези големоусти безделници гастролатри когато неочаквано се раздаде необичайно силен звън и всички се построиха в боен ред по чин, звание и старшинство. Така строени, те се отправиха към месир Гастер, водени от млад и широкоплещест шишко, който на дълга, позлатена върлина носеше някаква дървена статуя, груба и нескопосно издялана, точно каквато я описват Плавт, Ювенал и Помпоний Фест. На лионския карнавал тя е известна под името Дъвкача, а тук я наричат Лапача. Това бе същинско чудовище, смешно, отвратително и вдъхващо ужас на децата, с очи, по-големи от корема, и с глава, по-едра от останалата част на тялото, с челюсти огромни, широки и страшни и със зъби остри и яки, и горе, и долу, и които тракаха зловещо при подръпване на връвта, скрита в позлатената върлина както у дракона на свети Климент[1] в Мец.

Когато гастролатрите се приближиха към нас, видях след тях да вървят голям брой прислужници, един от друг, по-едри и по-охранени, натоварени с кошници, панери, вързопи, гърнета, лъжици и тенджери. Предвождани от статуята на Дъвкача и пеейки не зная какви дитирамби, крепалокоми и епенони[2], те отвориха тенджерите и кошниците и принесоха в жертва на своя бог бяло винце с канела и към него леко препечено сухарче,

бял мекичък хляб,

хляб от най-фино пшенично брашно,

обикновен хляб,

шест вида скара,

печено ярешко месце,

студени печени телешки плешки, посипани с джинджифил,

кускус,

карантия,

девет вида фрикасе, пастети,

тлъста сутрешна супица,

супа от заешко месо,

лионска супа,

кисело зеле с говежди мозък,

рагу,

яхния от разни видове месо.

И което е много важно, за миг не забравяха виното — най-напред хубавото и вкусно бяло винце, след туй розовото и червеното, охладено, искам да кажа, студено като лед и поднесено в големи сребърни чаши. После следваха:

колбаси с пикантна горчица,

наденички,

пушени говежди езици,

солена сланинка,

свинско филе с грах,

телешко задушено шпековано, кървавица,

сервилати,

колбаси,

шунка,

глиганова глава,

осолен дивеч с ряпа,

препечен дроб,

маслини в саламура.

И отново поливаха всичко с бяло винце, охладено, разбира се. После му поднесоха:

овнешки плешки с чесън,

пастети с топъл сос,

свински котлети с лук,

петли, изпечени в сос,

млади петлета,

патици,

ярета,

сърненца, елени,

зайци, зайчета,

яребици, яребички,

фазани, фазанчета,

пауни, паунчета,

щъркели, щъркелчета,

бекаси, бекасини,

птици жълтурки,

петли, кокошки и пуйчета,

диви гълъби и гълъбчета,

прасенца с шира,

патици с бял сос,

дроздове, полски овчарчета,

водни кокошки,

диви патици,

папуняци,

лятно бърне,

гмурци,

чапли, блатни щъркели,

кравайки,

лещарки,

черни водни кокошки с праз,

червеношийки, козленца,

овнешки плешки с подправки,

говеждо по царски,

телешки гърди,

задушени кокошки и тлъсти петли с бял сос,

угоени ярки,

пилета,

питомни зайци, зайчета,

пъдпъдъци, пъдпъдъчета,

гълъби, гълъбчета,

рибари, рибарчета,

дропли, млади дропли,

врабчета,

гвинейски кокошки,

дъждовничета,

патки, патенца,

млади диви патици,

дребни дроздове,

фламинго, лебеди,

щъркели,

бекасини, жерави,

морски рибари,

големи бекаси,

истински бекаси,

гургулици,

плашливчета,

бодливи свинчета,

водни овчарчета,

пак пресягаха към виното, а после се нахвърляха на огромни пастети от дивеч,

от чучулиги,

от диви кози,

от сърнец,

от гълъби,

от диви сърни,

от петли,

пастети от сланина,

свински крачета с мас,

изпържени в масло корички,

скопени врани,

сиренета,

праскови,

артишо,

сладки с точени листа,

испанско артишо,

бухти с яйца,

сладки банички,

шестнайсет вида погачи,

вафли, палачинки,

сладко от дюли,

палачинки с извара,

разбити на сняг белтъци,

мармалад от мироболан,

желе,

вино с билки, розово и червено,

анжуйски сладки,

макарони,

двайсет вида торти,

крем,

седемдесет и осем вида компоти и конфитюри,

лакомства със сто цвята,

сиренки,

соленки с пудра захар.

А след всичко това отново вино — за да не пресъхне гърлото. Item и печено месце.

Бележки

[1] … както у дракона на свети Климент… — на църковни празници по улиците на Мец носели изображение на дракона, изгонен според преданието из града от свети Климент.

[2] Дитирамби, крепалокоми, епенони — пиянски песни в чест на Бакхус (гр.).