Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (59)

Глава LVII
Как живееха телемитите

Целият техен живот беше подчинен не на закони, устави или правила, а на собствената им добра воля и на желанията им. Ставаха, когато искаха, пиеха, ядяха, работеха или спяха, когато пожелаеха. Никой не ги будеше, никой не ги насилваше да пият, нито да ядат или пък да вършат каквото и да било. Така бе наредил Гаргантюа. И техният устав се свеждаше до едно-единствено правило:

ПРАВИ КАКВОТО ИСКАШ

защото свободните хора, родени и възпитани от добри родители и движили се в почтено общество, притежават вроден инстинкт и вътрешна сила, която те назовават чест и която постоянно ги напътствува към добри дела и ги отклонява от порока. Когато низки страсти или пагубни влияния смутят духа им, те се уповават на своя благороден, издълбоко идещ стремеж, който естествено ги насочва към добродетелта, за да отхвърлят от себе си ярема на робството, тъй като ние всякога се стремим към запретеното и жадуваме за онова, което ни отказват.

Благодарение на тази свобода у телемитите възникна благороден стремеж всички на драго сърце да вършат онова, което явно се нрави на едного от тях. Ако някой кажеше: „Да пием!“ — всички пиеха, ако кажеше: „Да играем!“ — всички играеха, ако кажеше: „Да потичаме из полето!“ — всички се отправяха натам. Ако намекнеше за лов със соколи или с хрътки, тозчас дамите възсядаха парадните си раванлии кобили и вземаха в ръка крагуй, сапсан или друг някакъв сокол; мъжете носеха други птици.

И всички те бяха хора толкова образовани, че сред тях не можеше да се намери ни един мъж и ни една жена, които да не умеят да четат, да пишат, да пеят, да свирят на музикален инструмент, да говорят пет или шест езика и на всеки от тях да съчиняват и стихове, и проза. Нийде освен в телемитската обител нямаше такива храбри и благородни кавалери, толкова неуморими в ходенето и изкусни в ездата, тъй силни, толкова подвижни, ловки, толкова изкусно владеещи всички родове оръжия; нийде освен в телемитската обител нямаше толкова красиви и толкова изящни, всякога усмихнати дами, толкова сръчни и с иглата, и с метлата и толкова ревностни във всяко почтено и непринудително женско занятие.

Когато се случеше някой от мъжете да напусне абатството било по желание на родителите си или поради друга някоя причина, той отвеждаше със себе си някоя от жените, именно тази, която го бе избрала за свой поклонник, и те встъпваха в брак. И ако в Телем, като приятели, бяха живели в мир и съгласие, толкова повече те се обичаха и почитаха като съпрузи; тяхната взаимна любов бе тъй силна в края на живота им, както в деня на женитбата им.

А, да не забравя: ще ви приведа тук загадката, изсечена на голямата бронзова плоча, която била намерена в основите на обителта. Ето какво гласи тя: