Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (54)

Глава LII
Как Гаргантюа заповяда да построят за монаха Телемската обител^[1]

Сега оставаше да се възнагради монахът. Гаргантюа искаше да го направи абат на Сьойи, ала той отказа. Тогава Гаргантюа му предложи по избор Бургейлското или Сен-Флорентийското абатство^[2], а ако иска, и едното, и другото. Ала брат Жан категорично му заяви, че не желае да се занимава с монаси, нито да ги управлява.

— Как да управлявам други, когато сам себе си не умея да управлявам? — каза той. — Ако вие считате, че съм ви оказал и че мога и занапред да ви оказвам приятни услуги, позволете ми да построя абатство, каквото аз искам.

Идеята се понрави на Гаргантюа, който за тази цел предложи цялата своя Телемска област до самата Лоара, на две мили от голямата гора Пор-Юо. Монахът го помоли да построи на това място абатство, различно от всички други, съществуващи дотогава.

— В такъв случай — рече Гаргантюа — вие не бива да го ограждате, тъй като всички други абатства са оградени с високи стени.

— Вярно е — съгласи се монахът, — и това не е току-така, дето има стени, има шушукане, завист и сплетни.

— И още нещо — настави Гаргантюа. — Тъй като в много от манастирите съществува обичай, когато в тях влезе жена (добродетелна и целомъдрена, разбира се), да се почистват местата, по които тя е минала, в новия манастир да бъде установен такъв ред: да се почистват основно всички места, по които са минали случайно попадналите тук монах или монахиня. А като се знае, че в манастирите всичко е размерено, разчетено и съобразено с часове, ще наредим в новия да няма ни часовник, ни циферблат и всяка работа да се върши както и когато е удобно. Защото — каза Гаргантюа, — да броиш часовете, ще рече да си пропиляваш времето напразно. Каква полза от това? От глупаво по-глупаво е да се съобразяваш със звъна на някакъв часовник, а не с изискванията на здравия смисъл и разума. Item^[3], в наше време в манастир постъпват само кривогледи, хроми, гърбави, грозни, презрени, покварени, побъркани, малоумни и повредени жени, а от мъжете — само сополанковците, недъгавите, нехранимайковците и готованковците…

— Като е дума за жените — прекъсна го монахът, — къде дяват грозните и дотегливите?

— В манастирите — отвърна Гаргантюа.

— Вярно — потвърди монахът.

И ето защо наредиха в новото абатство да бъдат приемани само хубавици, представителни и сговорчиви, и само хубавци, представителни и сговорчиви.

Item, тъй като в женските манастири мъжете проникват не през главния вход, а скришом и тихомълком, решено бе да се забрани на жените да избягват мъжете, а на мъжете — да избягват жените.

Item, тъй като мъжете, както и жените, постъпили в манастир, след едногодишно пробно послушничество са принуждавани да останат за цял живот в манастира, решено бе в бъдещата обител мъже и жени да я напущат по своя воля и когато им е угодно.

Item, тъй като обикновено монасите дават три обета — за целомъдрие, беднота и смирение, решено бе тук монасите да влизат в законен брак, да забогатяват и да се радват на пълна свобода.

Колкото до възрастовия ценз при постъпване в обителта, за жените се предвиждаше от десет до петнайсет години, а за мъжете — от дванайсет до осемнайсет.