Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- — Добавяне
Глава V
Раздумки на пияници
После решиха да закусят на чист въздух и мигом тръгнаха напред-назад бутилки, залюляха се блюда с печено месце и шунка, полетяха стакани, звъннаха чаши!
— Наливай! — Давай!
— Не се прозявай! — Кръсти го!
— Наливай, но без вода! Така, така, приятелю!
— А сега на един дъх!
— Наливай от червеното — и напълни чашата догоре! — Жаждата да угасим!
— Проклета треска, няма ли да се махнеш най-подир от мен?
— Повярвай, душице, днес главата ми не носи. — Да не сте болна, миличка? — Че комай е тъй.
— Трам, тарарам, тарарам, да си похортуваме за винцето.
— Аз, като папската магарица, пия в определени часове.
— А аз, като божие чедо, пия само от молитвеника.
— Кое се е появило по-рано — жаждата или питиетата?
— Жаждата! Че кому ще хрумне да пие, без да го мори жаждата, когато хората още били невинни като децата?
— Питиетата, тъй като privatio presupponit habitum[1]. Аз съм сведущ по въпроса.
— Foecundi calices quern non fecere disertum![2]
— Ние, невинните дечица, и без жажда си къркаме доволно.
— А аз, грешникът, без жажда не пия — когато с божията воля започна да пия, нея може и да я няма, но после тя сама си идва, аз само гледам да я изпреваря, разбирате ли? Аз пия за утрешната жажда — ето защо пия вечно. Вечният живот за мен е във виното, а виното е моят вечен живот!
— Да пием, да пеем, псалми да подхванем!
— Кой отмъкна чашката ми?
— О! Ето защо моя милост пие само с пълномощно!
— Вие, за да го сушите ли, мокрите гърлото си, или го сушите, за да го мокрите?
— Аз от теории много не разбирам, затуй криво-ляво си помагам с практиката.
— По-живо, по-живо!
— Пия, гълтам, наливам се и защо, мислите — защото се страхувам от смъртта.
— Пийте всякога, за да не умрете никога.
— Ако престана да пия, цял ще изсъхна и, току-виж, съм умрял. Душата ми в жабешко блато ще побегне. Душа на сухо не живее!
— Виночерпци, о вие, създатели на нови форми, сторете от мен — непияча — пияч!
— Да поливаме безспир тези сухи и жилави черва!
— Напразно пие оня, който не усеща сладостта на винцето!
— А то, пущината, право в кръвта отива — до нужника и капчица не достига!
— Сега на драго сърце ще поизплакна чревцата, които тази сутрин изчистих.
— Ох, ще се пръсна от ядене!
— Ако хартията на моите полици попиваше колкото търбухът ми, що винце щяха да изцедят кредиторите ми от тях!
— Де, де, не посягай тъй често към чашката, току-виж, руменецът излязъл на носа ти!
Охо-о, колко чаши още ще вдигне тази ръка, докато винцето избие на носа!
Врабец ли ще поиш от този напръстник?
— Това месце е същинска стръв за бутилките.
— Има ли разлика между бутилчица и булчица?
— Има, и още каква! Бутилчицата затваряш с тапа, а булчицата — с чепа.
— Ето умна приказка!
— Нашите бащи пиеха юнашки, а после си изцеждаха меховете.
— Хубаво го изтърси! Хайде наздраве!
— Ето така ще изплакнем чревцата. Защо да ходим на реката?
— Аз пия като сюнгер.
— Аз — като тамплиер.
— А аз — tanquam sponsus[3].
— Аз — sicut terra sine aqua[4].
— Кажете синоним на шунка.
— Стълбицата — по стълбицата спущат виното[5] в избите, а по шунката в стомаха.
— А сега да пием, да пием! Зер стомахът е празен! Respice personam; pone pro duos; bus non est in usu.[6]
Ако умеех да шия, както пия, ех, че майстор бих станал!
— Така Жак Кьор натрупа пари.
— Така израстват в пустош 4 гори…
— Така Бакхус завладя Индия…
— А любознанието — Мелинда.[7]
— Слабият дъждец силен вятър пресича, обилното пиене бурята надвива.
— Налей да пия, паже, редът сега е мой!
— Пий. Гийо! Има и друго буре!
— Подавам тъжба от името на жаждата си. Паже, дай законен ход на тази тъжба!
— Прехвърли насам онази мръвчица!
Някога бях свикнал да пия до дъно, а сега всичко изцеждам до капка!
— Да не бързаме, ден година — всичко до шушка ще опапаме.
— Ето и чревца от червеникавото говедо. Хайде, с божията помощ и тях ще ометем.
— Пийте, или ще ви…
— А, не, не!
— Пийте, моля!
— Врабчетата ядат само когато леко ги чукнат по опашката, а моя милост пие само когато ме поканят любезно.
— Lagona edatera![8] В тялото ми няма местенце, дето жаждата да се укрие от винцето.
— Това вино разпалва жаждата ми.
— А моята я угасява!
— Сред звън на бутилки и стакани нека високо заявим — загубиш ли жаждата, не я търси в себе си — обилното пиене отдавна я е пропъдило от теб.
— Всемогъщият бог създаде твърдта, ала ние не стоим на нозете си твърдо!
— На езика ми са божиите думи: Sitio[9].
— Камъкът, именуван азбест, не е толкова несъкрушим, колкото е неугасима жаждата, която мое високопреподобие изпитва сега.
— Апетитът идва с яденето, казва майският владика Анжест, а жаждата си отива с пиенето.
— Има ли лек против жаждата?
— Има, как да няма, само че противоположен на лека срещу ухапване от куче: бягаш ли подир кучето, то никога не ще те ухапе, пиеш ли преди жаждата, тя никога не ще те мори.
— Хващам те за думата, виночерпецо. Бъди неизчерпаем! Пази ни от дрямката! Аргус имаше сто очи, за да гледа. Като сторъкия син на земята и небето, Бриарей, и виночерпецът трябва да има сто ръце, та само да налива и да налива.
— Колкото повече се квасим, толкова по-добре ще изсъхнем.
— Дай от бялото! Налей всичко, налей, дявол го взел, налей догоре, напълни стакана, зер езикът ми се обели от жажда.
— Още по едно, любезни!
— За твое здраве, приятелю!
— Ха така де, ха така — весело да бъде!
— О-о-о! Това винце приспива!
— О, lacryma Christi.[10]
— Това е от Дьовиниер — същинско пино!
— О! Славно бяло винце!
— Честна дума, меко и гладко като кадифе.
— Чисто, натурално — от най-мека коприна!
— А сега с нови сили, приятели!
— Наливайте — тук сме на котва до нощес.
— Ex hoc in hoc.[11] Няма лъжа. Всеки от вас се убеди в това. Аз съм кюрето Масе. Хм, хм! Аз всички надпих!
— О, пияни, о, жадни!
— Паже, приятелю мой, наливай — и нека чашата бъде с корона!
— Пурпурно червена, като кардиналска мантия!
— Natura abhorret vacuum.[12]
— Ще речете ли, че в тази празна чаша има с що да се напие муха?
— Да пием по бретонски![13] — До дъно, до дъно!
— Пийте, пийте тоз балсам, добър за всяка болка!