Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (227)

Глава IX
Как се установихме на Острова на железните изделия

Заредили надлежно стомасите си и радвайки се на попътен вятър, ние издигнахме задната мачта и за по-малко от два дни пристигнахме на Острова на железните изделия, пустинен и необитаем. На него видяхме много дървета, с увиснали по тях безчет малки мотики, кирки, копачки, сърпове, коси, лопати, мистрии, брадви, косери, триони, тесли, резачки, ножици, клещи, отвертки и свредели.

На други висяха малки кинжали, шпаги, мечове, ножчета, шила, саби, пики, щикове, ятагани, къси, островръхи мечове, пили и ножове.

Който желаеше да получи някои от тези инструменти, достатъчно бе да друсне дървото и те падаха на земята като сливи; и нещо повече: под дърветата растеше трева, наричана ножници — и падащите инструменти сами влизаха в тях. Но ние трябваше хубаво да си отваряме очите, за да не ни паднат на главата, краката или на други части от тялото. Защото те падаха с острието напред (за да влязат в ножниците) и имаше опасност да ни наранят тежко. Под други, непознати на мен дървета аз видях особен вид трева, израснала във вид на пики, копия, дълги копия, алебарди, сърповидни ножове, ушати копия, метални копия, вили, които достигаха до самите клони на дърветата и там намираха подходящи за себе си наконечници и остриета. Дърветата, като по-стари, отрано ги подготвяха, знаейки, че те ще се появят и ще израстат, както вие подготвяте дрешки за своите деца, знаейки, че скоро ще излязат от пелени. Освен това, за да не оспорвате занапред мнението на Платон, Анаксагор и Демокрит (а те да не са какви да е философи!), ще ви кажа, че тези дървета приличаха на земни животни, и не само в този смисъл, че имаха кожа, подкожна мазнина, мускули, вени, артерии, сухожилия, нерви, хрущяли, жлези, кости, мозък, костен мозък, матка и артикулации което впрочем е доказано от Теофраст, а и защото имаха глава, но само че долу, тоест ствол, коси, но под земята, тоест корени, и крака, макар и горе, тоест клони: това е като да играе дете на крушево дръвче.

И както вие, подагреници, по болките в краката и раменете предугаждате дъжд, вятър, застудяване и въобще всяка промяна на времето, така и дърветата със своите корени, стъбла, смола и сърцевина усещат какво дръвце расте под тях и подготвят подходящи за случая наконечници и остриета. Вярно е, всеки на този свят освен бог понякога греши. Изключение не прави даже и природата, когато създава уроди и чудовища. Така и при тези дървета аз забелязах грешки: достигайки клоните на тези железоплодни дървета, една висока полупика срещна метла вместо наконечник. Е, и какво, добра ще е тя за чистене на комини. Едно от копиетата вместо на наконечник се натъкна на щипци — нищо, и така ще мине: ще има с какво да събарят гъсениците в градините. Ръкохватката на някаква алебарда срещна острие на коса и заприлича на хермафродит — и това не е беда: косачът и на нея ще се радва! Какво не прави бог — и все за добро!

Когато се прибирахме на корабите, видях зад някакви храсти някакви хора нещо да правят и някак особено усърдно да точат някакви сечива, с които кой знае откъде и как се бяха снабдили.