Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (121)

Глава XXV
Как Панюрж се съветва с хер Трипа^[1]

— Ако се доверявате на мен — продължи Епистемон, — ето какво трябва да сторите, преди да се завърнем при нашия господар. Тук, недалече от остров Бушар, живее хер Трипа. Вие знаете, че посредством астрологията, геомантията, хиромантията, метопомантията и други подобни науки той предсказва всичко, което принадлежи на бъдещето. Да поговорим с него по вашия въпрос.

— Това аз не зная — отвърна Панюрж. — Зная обаче, че един ден, докато той говорел пред великия крал за небесни и възвишени неща, придворните слуги хубаво нащипали на стълбите жена му, която, между нас казано, не била лоша. А той, който без очила виждал всичко, що става в ефира и на земята, познавал всички минали и сегашни събития и предсказвал бъдещето, не видял единствено как собствената му жена си разиграва подопашката и никога нищо не узнал за това. Но да вървим, щом настоявате. Всякога е полезно да чуеш и научиш нещо повече.

На другия ден те се озоваха в дома на хер Трипа. Панюрж му предложи мантия, подплатена с вълча кожа, голям златен меч с двойно острие в кадифена ножница и петдесет хубавички ангелоти (монети с изображение на свети архангел Михаил); после приятелски заговори с него по своята работа.

Хер Трипа го погледна в лицето и без много да му мисли, отсече:

— Ти имаш метопоскопия^[2] и физиономия на рогоносец, и то не какъв да е рогоносец, а рогоносец всеизвестен и всеохулен.

После внимателно се вгледа в дясната ръка на Панюрж и каза:

— Тази насечена линия, която виждам над Юпитеровата височина, се среща само в ръката на рогоносец.

След това пророкът бързо набеляза с перо няколко точки, съедини ги по законите на геомантията и рече:

— От истина по̀ истина е, че ще ти поставят рога веднага след женитбата.

След това поиска от Панюрж хороскопа, съставен при раждането му. Панюрж му го подаде, а оня мигом построи цяла-целеничка небесната му къща с всички нейни отделения и като се вгледа в триъгълните й аспекти, дълбоко въздъхна и каза:

— Аз вече, ясно ти казах, че ще бъдеш рогоносец — това няма да ти се размине: ето тук имам ново доказателство и аз потвърждавам, че ще бъдеш рогоносец. На всичко отгоре жена ти ще те бие и ще те обере, защото виждам аспектите на седмото отделение на къщата до един лоши и всички под знака на рогоносците Овен, Телец, Козирог и други. В четвъртото отделение влиянието на Юпитер отслабва, докато четириъгълният аспект на Сатурн клони към Меркурий. И срамната болест ще ти прикачат, добри ми човече.

— А теб четворната треска да те тръшне, старецо побъркан! — отвърна Панюрж. — Когато всички рогоносци се съберат, не друг, а ти да им понесеш знамето. Я по-добре кажи, какъв е този червей тук, между двата пръста?

При тези думи Панюрж протегна към хер Трипа двата първи пръста, отворени като същински рогца, сви в юмрук останалите и каза на Епистемон:

— Ето ви истинския Ол от Марциаловата епиграма, употребил всички свои сили да наблюдава и изучава чуждите беди и несполуки, докато в това време жена му си развявала байрака. И е жалък, горкият, по-жалък от Омировия Ир^[3], но затова пък е самомнителен, надменен и зъл, колкото седемнайсет дявола, с една дума — πτωκαλαςών^[4], както съвсем заслужено древните гърци наричали такива кучета и нехранимайковци. Да оставим този бяс, този пощурял глупак да се налудува и набесува със своите побратими — дяволите. Те са готови да слугуват на такъв разбойник — в това не се и съмнявам. Той не знае онова, което е същина на философията: познай себе си, и си въобразява, че вижда сламката в чуждото око, а е сляп за гредата в своето. Такъв именно е Полипрагмон, описан от Плутарх. Това е втора Ламия, която с всепроникващото око на рис виждала всичко в чуждата къща и в душата човешка, а в собствения си дом била по-сляпа от къртица; и била сляпа не заради друго, а защото, като се прибирала в бърлогата си, смъквала от главата очите си като очилца и ги скривала в дървена обувка, вързана за входната врата.

Като чу тези думи, хер Трипа взе в ръка клонче от дива метла.

— Знае той какво му трябва — каза Епистемон. — Никандър я нарича дървото на вещиците.

— Искате ли — запита хер Трипа — да узнаете нещо повечко за себе си чрез пиромантията^[5] или чрез аеромантията^[6], прославена от Аристофан в неговите „Облаци“, или пък чрез хидромантията^[7], или най-после чрез леканомантията^[8], някога толкова разпространена сред сирийците и проверена от Хермолай Варварина^[9]? В съд с вода аз ще ти покажа как твоята бъдеща жена се забавлява с двама левенти.

— Когато завираш носа си в задника ми — рече Панюрж, — не забравяй да си смъкнеш очилата.

— Или чрез катоптромантия^[10] — продължи хер Трипа, — с помощта на която римският император Дидий Юлиан предвиждал всичко, що го очаквало в бъдеще? За нея не ти трябват очила: в огледалото ще видиш как почесват жена ти така ясно, както ако ти я покажех в извора при храма на Минерва, близо до Патрас. Или, ако искаш, чрез коскиномантия^[11], към която някога с такова благоговение се отнасяха римляните? Ситце и чифт клещи — нищо повече, и ето ти дяволи и чудесии. Или пък чрез алфитомантия^[12], която Теокрит споменава в своята „Чародейка“, а може и чрез алевромантия, за която ще ни трябва зърно, смесено с брашънце? Ами какво ще речеш за астрагаломантията^[13]? Оттатък, в стаята, съм натрупал кокалчета, готови за игра. Да опитаме и тиромантията^[14]? Пък какво бреемонско сиренце имам — добре, че се сетих! А може и с хиромантия^[15]? Ще ти дам да завъртиш колела и те уверявам, че всички до едно ще нападат от лявата ти страна. Или чрез стерномантия^[16]? Честна дума ти казвам, струваш ми се малко болнав в гърдите. Или пък чрез либаномантия^[17]? В такъв случай ще ни трябва само малко тамян. А имаш ли нещо против гастромантията^[18]? Една дама във Ферара, чревопророчицата Якоба Рододжина, дълго ползувала този метод. Добра е и кефалеономантията^[19] — когато прибягвали до нея, германците имали обичай да пърлят на разпалени въглени главата на живо магаре. Или може би чрез керомантия^[20]?

И тук работата е проста — излей разтопен восък в съд с вода и ще видиш от глава до крака и жена си, и нейните ухажори. А може и чрез капномантия^[21]. Ще хвърлим в жаравата маково семе и сусам и тогава — наслаждавай се, душо моя! Или чрез аксиномантия^[22]? Вземи чук и парче катран и ги хвърли в огъня; о, как умело е използувал Омир този начин, за да узнае всичко за обожателите на Пенелопа. Или, най-после, чрез ономантия^[23]? Тук ще се задоволим само със зехтин и восък. Или чрез тефрамантия^[24]? Ще видиш от пепелта да се очертава във въздуха фигурата на жена ти и да заема крайно интересна поза. Чрез ботаномантия^[25]? Тъкмо имам шепа какулови листи, които ще ни трябват за нея. Или чрез сикомантия^[26]? О, божествено изкуство, за което е нужно само едно-единствено смокиново листо! А може и чрез ихтиомантия^[27], някога толкова почитана и толкова използувана от Тирезий и Полидамас и прилагана така също в долината на Дина, в гората, посветена на Аполон, и в земята на ликийците? Или чрез херомантия^[28]? Ала трябва да се сдобием с повечко прасенца и да им отрежем пикочния мехур. Или пък чрез клеромантия^[29]? Тогава ще си замесим богоявленска питка и според обичая в нея ще поставим боб. Или още чрез антропомантия^[30], прилагана от римския император Хелиогабал? Тя е малко неприятна, но ти ще я изтърпиш, зер теб самата съдба те е нарочила да бъдеш рогоносец. Или, най-после, чрез сибилската стихомантия^[31]? Или чрез ономатомантия^[32]? Ще ми кажеш ли името си?

— Лайнояд — отвърна Панюрж.

— Или чрез алектриомантия^[33]? Ето тук ще ти начертая кръг и пред очите ти ще го разделя на двайсет и четири равни части; във всяка част ще напиша буква от азбуката, върху всяка буква ще поставя пшеничено зърно, а в кръга ще пусна младо, още недокоснало кокошка петле; и ще видите, уверявам ви, че ще клъвне зрънцата върху буквите р, о, г, о, н, о, с, е, ц с такава съдбовна проницателност, с каквато прозорливият и алектриомантическият петел на император Валентин, любопитен да узнае името на своя приемник, клъвнал зърната върху буквите Т, Е, О, Д^[34]. А може би искате да гадаем по полета на свещените птици, по техните песни, по зърната, паднали от клюновете им, или предпочитате изкуството на харуспицията или на екстиспицията^[35]?

— На лайноспицията — отвърна Панюрж,

Или на некромантията^[36]. Аз тозчас ще ви възкреся кой да е от току-що умрелите, както стори Аполоний Тиански с Ахила или като онази магьосница, вдъхнала пред Саул живот на мъртвия Самуел, и възкръсналият ще ни каже всичко и ни на йота по-лошо от мъртвеца, извикан от Ерихто и предсказал на Помпей развитието и изхода на Фарсалската битка. Но ако се страхувате от мъртвите, което е присъщо на всички рогоносци, аз ще използувам само скиомантията^[37].

— Върви по дяволите, изкуфял дърдорко, и не пред мен, а пред някой албанец иди да бръщолевиш, та ако не друго, поне албанско кепе да получиш. Дяволе неден, защо не ме посъветваш да си туря изумруд или хиенов камък под езика, да се запася с папунякови езичета и с жабешки сърчица или да изям сърцето и мехура на дракона, та да си отгатвам съдбата по цвърченето на птиците и по песента на лебедите, както правели някога арабите в Месопотамия? Вдън земя да пропаднеш ти, рогоносец, рогач, покръстен друговерец, дяволски магьосник, антихрист и измамник! Я да се върнем при нашия господар! Аз съм сигурен, че няма да ни похвали, като научи, че сме влизали в бърлогата на този дългофуст дявол. Съжалявам, че съм дошъл тук, и на драго сърце бих дал сто нобиле и четиринайсет нобиле на оня, дето подухваше в задника ми, да залепи сега храчката си на мустаците му. Боже справедливи, главата ми се замая от толкова празни приказки и дяволщини, от толкова баене и врачуване. Дявол да го вземе! Кажете „амин“ и да вървим да пием, че вече ми призля и всичко ми се отщя и не два, ами четири дни няма да мога да си хапна като хората.