Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (259)

Глава XLI
Каква чудесна лампа осветяваше храма

Преди да пристъпя към описание на Бутилката, ще ви запозная с чудесното устройство на една лампа, която из целия храм разливаше своята толкова ярка светлина, че в него се виждаше като посред бял ден, когато над земята свети ясното, от нищо непомрачавано слънце.

В средата на свода бе окачена халка от чисто злато, голяма колкото юмрук, а към халката бяха прикрепени три почти толкова големи, необикновено изкусно направени вериги, образуващи триъгълник, и на тях висеше кръгла златна плоскост, чийто диаметър се равняваше на не по-малко от два лакътя и четири пръста. В тази плоскост бяха направени четири гнезда или вдлъбнатини и във всяка от тях бе поставена кръгла топка, издълбана отвътре и отворена отгоре, тоест нещо като малка лампа, с окръжност около два лакътя, и всички тези малки лампи бяха от скъпоценни камъни: едната от аметист, другата от либийски карбункул, третата от опал и четвъртата от топаз. Всяка от тези лампички бе пълна със спирт, пет пъти прецеден и неизтощим като маслото, което някога Калимах^[1] наля в златния светилник на Палада; всяка лампичка имаше фитил, направен наполовина от азбестов лен (какъвто имало някога в храма на Юпитер-Амон и какъвто с очите си е видял любознателният философ Клеомброт), наполовина от карпазийски лен и който не само че не изгаря от огъня, ами даже се и подновява.

На около два фута и половина под гореупоменатата плоскост трите вериги, образуващи триъгълник, бяха закачени на трите ушички на голяма кръгла лампа от чист кристал с диаметър лакът и половина и отгоре с отвор, широк един лакът; в средата на този отвор бе поставена кристална ваза с форма на тиква или на уринатор; тя стигаше до самото дъно на голямата лампа и съдържаше такова количество спирт, че пламъкът на фитила от азбестов лен се изправяше точно в средата на голямата лампа. По този начин се създаваше впечатление, че всички сферически тела на тази лампа горят и пламтят, тъй като огънят се намираше в нейния център, тоест в средната й точка.

Да спреш на нея погледа си дълго и съсредоточено, бе невъзможно, както е невъзможно да се взираш в слънцето, дотолкова необикновени бяха прозрачността на материала и самото устройство на това изобретение, чиято пропускваемост на светлината се обясняваше с това, че разноцветните отблясъци на четирите малки лампи (а такива отблясъци са свойствени само на скъпоценните камъни) падаха долу върху голямата лампа и светлината на тези четири лампи, трептяща и искряща, проникваше във всяко кътче на храма. Освен това, когато тази разсеяна светлина се отразяваше върху гладката повърхност на мрамора, с който храмът бе облицован отвътре, появяваха се цветове, подобни на ония, които виждаме в небесната дъга, когато ясното слънце докосне дъждовни облаци.

Изобретението бе удивително, но още по-удивителна ми се струваше работата на скулптора, който по повърхността на тази кристална лампа бе изваял с резец жизнерадостната и волна борба на голи деца, яхнали дървени кончета и надянали щитове от узрели гроздове, нахвърляни внимателно върху лозова шума, при което движенията и усилията на децата бяха възпроизведени от изкуството с такава правдивост, каквато даже природата не би съумяла да ни покаже. И още нещо. Благодарение на разсеяната и приятна светлина, която се процеждаше през резбата, фигурките на децата не изглеждаха изрязани, а релефни, наподобяващи арабески.