Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- — Добавяне
Глава XXXIX
Как брат Жан се съюзи с готвачите, за да разгроми Надениците
Като видя тези разярени Наденици да крачат твърдо към тях, брат Жан каза на Пантагрюел:
— Хубав бой ще падне, ама де да видим! Каквито ми са рехави, такава победа ще извоюваме над тях, че цял свят ще приказва за нея. Но аз предпочитам вие да си стоите на кораба и само да наблюдавате, а останалото да предоставите на мен и моите хора.
— Кои хора? — запита Пантагрюел.
— Става дума за молитвеника — отвърна брат Жан.
— Ами че защо Пютифар, майстор-готвач на фараоновата кухня, същият този, когото Йосиф купи и комуто Йосиф, ако искаше, можеше да прикачи рогца, оглавяваше конницата на цялото египетско царство? Защо за обсадата и разрушението на Ерусалим от всички военачалници в страната бил избран именно майстор-готвачът на цар Навуходоносор, Навузардан?
— Добре, добре, нататък? — прекъсна го Пантагрюел.
— В кошарката, мадам! — рече брат Жан. — Готов съм да се закълна, че някога те са воювали с Надениците или с други такива малко уважавани хора като тях; на готвачите им дай да се бият, да воюват, да покоряват и да плячкосват; за тази работа те са по-способни и по-сръчни от всички страдиоти[1], кавалеристи, войници и пехотинци на света.
— С всичко това вие ми припомнихте един от шеговитите и остроумни отговори на Цицерон — каза Пантагрюел. — По време на гражданската война в Рим, война, която всъщност се водела между Цезар и Помпей, Цицерон бил, разбира се, по-скоро на страната на Помпей, но въпреки това Цезар продължавал да го търси и огражда с внимание. Веднъж, като научил, че в една от престрелките помпейци претърпели голяма загуба на хора, Цицерон пожелал да посети техния лагер и видял, че нямат ни сили, ни тупе за бой, а безредие — колкото щеш. И като разбрал, че всичко ще тръгне от зле по-зле, а то така и станало де, започнал да осмива ту едните, ту другите и да ги обсипва с язвителни и остри шеги, на каквито бил голям майстор. Желаейки да покажат, че са сигурни в победата, няколко военачалници му казали: „Виждате ли колко орли имаме ние?“ (Такъв бил тогава знакът на римските бойни знамена.) „Виждам — отвърнал Цицерон, — добри са и добра работа щяха да ви свършат, ако воювахте със свраки.“ Та и вие сега, като разбрахте, че трябва да се воюва с Наденици, помислихте, че това е кулинарна война и решихте да се съюзите с готвачите. Правете каквото знаете. Аз ще чакам тук изхода от цялата тази бъркотия.
Без много да се мае, брат Жан се понесе към кухненските палатки и вдъхновено и ласкаво каза на готвачите:
— Чеда мои! Днес желая да ви видя увенчани с чест и слава. Вам предстои да извършите бойни подвизи, каквито светът не помни. Корем връз корем! Вие, храбри готвачи, не си знаете силата. Тръгвайте да бием тези размирни Наденици! Началник ще ви бъда аз. А сега наздраве, приятели, и по-смело!
— Право думате, началнико — отвърнаха готвачите. — Ние всецяло се поверяваме на вас. Под ваше командване сме готови да се бием на живот и смърт.
— На живот — моля, заповядайте — отвърна брат Жан, — но на смърт и дума да не става! Тя е само за Надениците! И тъй, строй се! Ваша парола ще бъде Навузардан!