Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (21)

Глава XIX
Речта на метр Ианотус де Брагмардо, с която моли Гаргантюа да върне обратно черковните камбани

— Ках, ках, ках! Mna dies^[1], господине, mna dies et vobis^[2], господа! Как хубаво ще е, ако ни върнете камбаните, тъй като крайно много се нуждаем от тях! Кхе, кхе, кха! На времето ние отказахме да ги продадем скъпо и прескъпо на кахорските лондончани, както и на брийските бордовчани^[3], които искаха да ги купят заради субстанционалните достойнства на елементарната им комплекция, вкореняваща се в земнородността на квидитативната им натура и способността им да прогонват бурите и стихиите от нашите лозя, собствено казано, не от нашите, а от ония там отсреща, а то иначе изгубим ли винцето, ще изгубим всичко: и ум, и разумение.

Ако вие изпълните молбата ми, аз ще се сдобия с десет педи наденици и с чифт чудесни панталони, които ще топлят краката ми, стига само тези хора да не ме измамят. Ей богу, domine^[4], хубаво нещо са чифт панталони et vir sapiens non abhorrebit earn^[5]. Ах, ах, не всеки има панталони, това аз по себе си зная. Помислете си само, domine, цели осемнайсет дни съм смукал от пръстите си тази хубава реч: Redditi gue sunt Cesaris Cesari et que sunt Dei Deo. Ibi jacet lepus.^[6]

Честна дума, domine, ако вие пожелаете да вечеряте с мене in camera, дявол го взел, claritatis nos faciemus bonum cherubin. Ego occidi unum porcum et ego habet bon vino.^[7] А от доброто вино не може да очаквате лош латински.

И така, de parte Dei, date nobis clochas nostras.^[8] Ето, вижте, аз ще ви дам от името на факултета една Sermones de utimo que utinam^[9]. Върнете ни камбаните. Vultis etiam pardonos. Per diem, vos habebitus et poyabitis.^[10]

О, милостиви господарю, о, domine, clochidonnaminor nobis^[11]. Ето, това est bonum urbis^[12]. Всички си служат с нея. Ако вашата кобила има полза от нея, следователно и нашият факултет que comparata est jumentis insipientobus et si mills facta es eis psalmo nescio quo.^[13] Но аз бях го написал на едно листче et est unum bonum Achilles^[14] Къха, къ… къха…

Сега ще ви докажа, че сте длъжен да ми ги върнете. Ето моята теза:

Omnis clocha clochabilis, in clocherio clochando, clochans clochativo clochare facit clochabi liter clochantes. Parisium habet clochas. Ergo glus.^[15]

Ха, ха, ха! Добре е казано, нали? Точка по точка in tertio prime^[16] Darii^[17] или по някой друг. Дявол го взел, беше време, когато смайвах света с разсъжденията си, а сега само бръщолевя и не мисля за нищо друго освен за хубаво винце и мека постеля, гърбът да е по-близо до огъня, търбухът — по-близо до трапезата и паницата — по-дълбочка.

Ах, domine, моля ви in nomine Patris et Spiritus sancti amen^[18]: дайте ни камбаните и дано ви дадат здраве и ви запазят от зло и бог, и небесната царица, qui vivit et regnat per omnia secula seculorum, amen^[19]. Кихи, каха, каха, кхаа!

Verum enim vero, quando quidem, dubio procul; edepol, quoniam ita certe, meus Deus fidus^[20] град без камбани е като слепец без тояга, магаре без юлар и крава без хлопатар. Докато не ни върнете камбаните, ние няма да престанем да викаме след вас като слепец без тояга, да ревем като магаре без юлар и да мучим като крава без хлопатар.

Някакъв латинист, живеещ недалеко от градската болница, казал веднъж, цитирайки светския поет Тампон — грешка, извинете, Понтан^[21], — че би желал самите камбани да бъдат направени от перушина, а звънчетата им от лисича опашка, защото иначе предизвиквали сътресение в мозъка му, когато съчинявал своите газопроизвеждащи стихове. Но правиха, струваха, въртяха го, сукаха го, докато накрая изкараха човека еретик, зер ние си калъпим еретици, както си калъпим фигурки от восък.

А сега, както казват: „Свидетелите са свободни!“ Valete et plaudite. Calepinus recensui^[22]