Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (241)

Глава XXIII
Как бе предложен обяд на кралицата и как тя ядеше

Като свърши речта си, госпожа кралицата се обърна към придворните си и каза:

— Хранопроводът, този всеобщ посланик, обслужващ всички наши органи, както низши, така и висши, ни задължава да им възстановим чрез подходяща храна онова, което са загубили при постоянното действие на естествената топлина върху основната влага. Сподизатори, хасиними, несманими и перашими, ваше задължение е да сложите бързо трапезата и да я отрупате с всички видове полезни храни. Колкото до вас, благородни прегусти, а така също и вие, мили мои маситери, то умението ви, съчетано с грижовност и усърдие, не ми позволява да изисквам повече, освен все така безукорно да изпълнявате дълга си и все така неизменно да бодърствате. Аз само ви напомням вашите задължения.

Като каза това, кралицата с няколко придворни дами се оттегли за известно време и тогава ни обясниха, че тя отива да се окъпе, който обичай бил разпространен в древните времена не по-малко от обичая в наши дни да си мием ръцете преди ядене. Междувременно бързо наредиха една до друга масите и ги покриха с изящни покривки. После разгласиха, че госпожа кралицата не яде нищо освен небесна амброзия и че не пие нищо освен божествен нектар. Затова пък велможите, придворните дами, както и наши милости нагостиха с такива редки, скъпи и вкусни гозби, каквито и самият Апиций^[1] не е сънувал.

Към края на угощението, за в случай, че гладът тук-там продължи да заявява правата си, донесоха блюдо с най-различни ястия, но толкова голямо и толкова обемисто, че златният поднос, който Питий Витински подарил на цар Дарий, едва ли би го покрил. Блюдото бе пълно с най-различни супи, салати, фрикасета, рагу, козя скара, телешко задушено, телешко варено, месо, изпечено на дървени въглища, осолено говеждо, пушен свински бут, божествена пастърмица, сладки торти, камари кускус по мавритански, сирене, кремове, желета и всякакви плодове.

Всичко ми изглеждаше хубаво и апетитно и при все това не вкусих от нищо, защото бях сит до гуша. Само трябва да ви кажа, че там видях пастети, запечени в тесто, нещо твърде рядко, и тези запечени в тесто пастети бяха поднесени в гърне. На дъното на това гърне забелязах много зарове, обикновени карти, карти за играта таро, люети^[2], шахматна дъска и табла за игра, както и чашки, пълни със златни екю за желаещите да играят.

Под всичко това съгледах и не малко мулета с хубави попони и кадифени чапраци, а така също и раванлии коне с мъжки и дамски седла, не зная колко меко подплатени носилки и няколко каляски с каросерия, изработена в Италия, за ония, които биха искали да се поразходят навън.

Всичко това не ме учуди бог знае колко, но аз още никога не бях виждал някой да яде така, както госпожа кралицата. Тя не дъвчеше нищо, и не защото нямаше хубави и здрави зъби, нито пък храната, която й поднасяха, не изискваше дъвчене, а просто защото такъв бе нейният нрав и обичай. Най-напред опитваха храната нейните прегусти, после я поемаха и почтително я дъвчеха маситерите, които имаха атлазено гърло със златни жилки и багрилки, а зъби — хубави и бели като от мрамор, и когато с тези зъби сдъвкваха храната, както се полага, със златна фуния я вкарваха направо в стомаха на кралицата. Казаха ни още, че поради тази именно причина не тя, а други се изаквали вместо нея.