Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (169)

Глава XIX
Как се държаха по време на бурята Панюрж и брат Жан

Пантагрюел призова на помощ Спасителя и горещо и усърдно му се помоли, а после улови по съветите на лоцмана с две ръце кормилото и закрепи мачтата. Съблякъл се по сетре, брат Жан изтича да помага на моряците. Епистемон, Понократ и другите последваха примера му. Само Панюрж, седнал на палубата, продължаваше да хълца и да се вайка. Минавайки между скамейките, брат Жан го зърна и извика:

— Ей, теле, ревльо, циврьо! По-добре ще сториш да дойдеш при нас и ни помогнеш, вместо да седиш на задника си като маймуна и да мучиш като крава.

— Бе-бе-бе, бу-бу-бу! — отвърна Панюрж. — Брат Жан, приятелю мой, добри ми отче, потъвам, потъвам, приятелю мой, потъвам! Свършено е с мен, мой духовен бащице, приятелю мой, свършено е! Вашият меч няма да ме спаси. Горко нам, горко! Ние вече преминахме цялата гама и стигнахме горното „до“. Бе-бе-бе, бу-бу! Горко нам! А сега сме под долното „до“! Потъвам! Ах, отче мой, мой стричко, мое всичко! Пот се лее от ръкавите и от крачолите ми! Бу-бу-бу, ху-ху-ху, ха-ха-ха, потъвам! Уви, уви, ху-ху-ху-ху-ху-ху-ху! Бе-бе, бу-бу, бо-бу, бо-бу, хо-хо-хо-хо! Уви, уви! Сега съм с главата надолу и с краката нагоре — същинско раздвоено дръвче, само листенца дето си нямам. Ех, да дадеше господ да се видя в гемията на преподобните и блажени отци, които тази сутрин срещнахме — думата ми е за съборяните, — тези тъй набожни, тъй блажени, тъй весели, тъй мили и тъй любезни братя во Христе. Горко ми, горко, уви, уви! Тази дяволска вълна (mea culpa, Deus!^[297]), искам да кажа, тази божа вълна ще загроби кораба ни, ама де да видим! Уви! Брат Жан, отче, приятелю, изповядай ме! Ето, погледни, на колене съм! Confiteor!^[298] Дай ми благословията си.

— Я ела сам ти, дяволско изчадие — извика брат Жан, — я ела да ни помогнеш, дяволски угоднико! Ще дойдеш ли, или не?

— Не кълни в такъв час, отче мой, приятелю мой — рече Панюрж. — Виж, утре пустосвай и чумосвай колкото щеш. Горко нам, горко! Уви! Корабът се пълни с вода. Потъвам, уви! Уви! Бе-бе-бе-бе-бе, бу-бу-бу-бу! Ето ни и на дъното. Горко нам, горко! Милион и осемстотин хиляди годишна рента давам на този, който ме изведе на суша, ей тъй на, както съм — накакан и изпоцапан, стига само да се намери такъв човек в моето непрокопсано отечество. Confiteor! Уви! Нека напиша само с няколко думи кратко завещание или поне параграфче!

— Не един, а легион дяволи са влезли под кожата на този рогоносец! — извика брат Жан. — Боже господи! За завещание бълнува, и то когато сме пред гибел и повече от всякога трябва да запретнем ръкави. Ще дойдеш ли най-после, или не, дявол те взел! Началнико на галерите, миличък мой, помощник-началнико, насам, насам елате! Гимнаст, насам, тук на естантерола! Този удар, велики боже, ни довърши. Сега и фенерът угасна. Всичко отива по дяволите…

— Горко нам, горко, горко! — заизвива Панюрж. — Бу-бу-бу-бу-бу! Горко нам, горко! Тук ли трябваше да загинем? За бога, добри ми хора, потъвам, умирам! Consummatum est!^[299] Свършено е с мен!

— Му-му-му! — викна брат Жан. — Пфу, жалък смрадлив ревльо. Ей, юнга, грабвай помпата. Ти какво, да не си ранен? Само това ни липсваше. Слушай, вържи въжетата за един от железните колове. Тук, тук, от тази страна, дявол го взел! Така, така, приятелче, така!

— Ах, брат Жан, мой духовен бащице и приятелю — занарежда отново Панюрж, — не кълни така! Не влизай в грях! Горко нам, горко! Бе-бе-бе, бу-бу-бу, потъвам, умирам, приятели мои! Прощавам на всички. Сбогом, in manus^[300]! Бу-бу-бу-у-у-у! Свети Михаил Орски и свети Никола, само веднъж още и никога повече! Помогнете ми и този път, искам да кажа, изведете ме здрав и читав на суша, а аз и на вас, и на господа наш обещавам да издигна голям и прехубав параклис, че може и два.

Между Канд и Монсоро нищо не вирее,

няма стадо да пасе, нито пък да блее,

Горко ми, горко! Устата ми се напълни, кажи-речи, с осемнайсет кофи вода, а може и да са повече. Бу-бу-бу-бу… Колко е горчива и солена!

— Кълна се в кръвта, плътта, червата и в главата си — запустосва брат Жан, — че ако още веднъж те чуя да увиваш така, дяволе рогати, ще нагостя с тебе морските вълци. Какво чакаме, та не хвърлим в морето този циврьо? Хайде, гребецо, залягай здраво, миличък, така, така, приятелю! Дръжте се добре вие, там горе! Охо-о! Няма шега! Небето се раздира от светкавици и гръмотевици. Чини ми се, че днес всички дяволи са побеснели или Прозерпина се мята в родилни мъки. Целият ад е повел юдинско хоро в мрака.