Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (217)

Глава LXVII
Как Панюрж напълни гащите си от страх и как взе за дявол огромния котарак Сланинолапача

Панюрж изскочи от трюма като подплашен козел, по риза и само с един повиснал чорап, с брада, потънала в трохи, и стиснал в ръка голям, пухкав котарак. Треперейки от изумление и уплаха, Панюрж мляскаше с устни като маймуна, която се пощи, и мигаше като спуснат от небето; когато най-подир зърна брат Жан, който седеше на борда, Панюрж затътрузи крака натам и смирено го помоли да се смили над него и го брани със своя меч, като го уверяваше и се кълнеше във всички блага на Папомания, че току-що е видял дяволите луди-полудели.

— Послушай, приятелю мой — зашепна той, — братко мой, мой духовен бащице, дяволите днес стягат сватба. Ти никога не си виждал такава шетня. Виждаш ли дима от адските кухни? — Като каза това, той показа дима от изстрелите, извил се високо над корабите. — Ти от рождение не си виждал толкова обречени души. И да ти кажа ли — просто да не повярваш колко са пухкавички, милички, нежнички — същинска адска амброзия. Помислих си (нека ме прости господ), че са английски души. То си е баш така де, защото тази сутрин Конският остров край бреговете на Шотландия беше разграбен и унищожен от сеньорите Дьо Терм и Десе, както и от англичаните, които преди това го бяха окупирали.

Пристъпвайки към Панюрж, брат Жан усети не зная каква точно миризма, но във всеки случай различна от миризмата на барута. Той дръпна Панюрж настрана и тогава забеляза изпоцапаната му риза. Задържащата сила на нерва, който стяга мускула, наречен сфинктер (тоест ануса), беше отслабнала у него под действието на страха, извикан от фантастичните му видения. Прибавете към това и пукотевицата, много по-страшна в трюма, отколкото на палубата. А както знаете, един от белезите на страха в това именно се състои, че анусът, задържащ до някое време екскрементите, в такива случаи обикновено се отпуща.

За пример може да послужи месир Пантофл де ла Касино от Сиена, който, като минавал с пощенската кола през Шамбери и слязъл да пренощува у любезния ханджия Вине, грабнал една вила от обора и му казал: „Da Roma in qua io non son andato del corpo. Di gratia, piglia in mano questa forcha et fa mi paura.“^[322] Вине го послушал и се престорил, че наистина иска да го бодне с вилата по дупето, но сиенецът му казал: „Se tu non fai altramente, tu non fai nulla. Pero sforzati di adoperarli piu guagliardamente.“^[323] Тогава Вине така силно го халосал по врата, че оня полетял на земята с краката нагоре. А после, заливайки се в смях, рекъл: „Дявол го взел, това ще рече datum Camberiaci^[324].“ Сиенецът едва успял да си смъкне гащите и тутакси накачулил такъв куп, какъвто не могат да накачулят девет бивола и четиринайсет римски архиепископи заедно. Било каквото било, после сиенецът поблагодарил любезно на Вине и му казал: „Io ti ringratio, bel messere. Cosi facendo tu m’hai esparmiata la speza d’un servitiale.“^[325]

Друг пример — английският крал Едуард V. Изгонен от Франция, метр Франсоа Вийон намерил убежище при краля. Кралят му засвидетелствал голямо доверие и не скрил от него и най-малките тайни на двора си. Веднъж, отивайки по нужда, кралят посочил на Вийон френския герб и казал: „Виждаш ли колко тача френските крале? Поставил съм герба им не къде да е, а в клозета, близо до моето цукало.“ — „Боже милостиви — отвърнал Вийон, — колко сте мъдър, благоразумен, предвидлив и грижлив за здравето си и как изкусно ви лекува вашият опитен лекар Томас Лайнесер! Знаейки, че с годините стомахът ви ще се затегне и че ежедневно ще трябва да си пъхате в задника аптекаря, тоест да си правите клизма (иначе вие не ще може да се изходите), той благодарение на изключителната си предвидливост ви е накарал тук именно, а не другаде, да нарисувате френския герб, тъй като при един поглед върху него вие ще започнете да треперите така неудържимо и да изпитвате такъв ужасен страх, че в същата минута ще изсерете колкото осемнайсет пеонски бика, взети заедно. Нарисуват ли ви го на друго място в двореца, да речем, в спалнята, в гостната, в параклиса, в галериите или другаде, вие, ето, честен кръст, щом го зърнете, веднага ще се накакате. А ако ви нарисуват тук и великата орифлама на Франция, а сте я погледнали с крайчеца на окото си, а ви е изскочила карантията. Ами да мълча, да мълча, atque iterum^[326] да мълча!

Зоват ме Франсоа — пред вас не ще се кая,

роден във Понтоаз, в Париж живял и крал,

палачът дръпне ли въжето ми за края,

вратът ми ще познай гъза ми натежал,

И пак повтарям: глупав съм си аз, глупав, недосетлив, сляп, щом се чудех и не разбирах защо си развързвате гащите в спалнята. И право да си кажа, помислих си, че цукалото ви е или зад ковьора, или под кревата. Зер да се ходи така, с развързани гащи, от спалнята до нужника, ми се струваше неприлично. Не съм ли разсъждавал като същински глупак? Пък то работата, боже мой, била съвсем друга! Постъпвайки така, вие постъпвате разумно. Искам да кажа, че по-разумно не може да се постъпи. Развързвайте си гащите навреме, тоест колкото може по-отдалече, колкото може по-добре, защото, влезете ли тук с неразвързани гащи и погледнете герба, помнете ми думата, ето, заклевам ви се, дъното на гащите ви мигом ще се превърне в пикалник, в нощно гърне, в цукало, в подлога.“

Стискайки носа си с лявата ръка, с дясната брат Жан показа на Пантагрюел ризата на Панюрж. Като го видя така развълнуван, разтреперан, изумен, ужасен, изпоплескан и изподраскан от ноктите на прословутия Сланинолапач, Пантагрюел прихна да се смее и каза:

— Какво смятате да правите с тази котка?

— Котка ли? — запита на свой ред Панюрж. — По дяволите да отида, ако не съм я мислил за рошаво дяволче, каквото някога скришом бях награбил в големите нощви на ада, вземайки чорап вместо ръкавица. По дяволите този дявол! Целия ме изподраска с ноктите си.

И Панюрж захвърли котарака на палубата.

— Вървете, за бога, вървете — каза му след това Пантагрюел. — Измийте се с топла вода, изчистете се, сложете си чиста риза и се преоблечете.

— Да не мислите, че съм се уплашил? — опомни се Панюрж. — Ни най-малко! Който лъже — на въже! Юнак като мен, храбър и смел, светът до днес не е видял! Ха-ха-ха! Хо-хо-хо! Какво, дявол го взел, смятате, че е туй? Дрисък, лайна, курешки, изпражнения, екскременти, нечистотии, помия, тор, гюбре, барабонки, а може би и говежди фъшкии? То всъщност си е баш това де, но мене да питате, ще река, че е испански шафран. Села!^[327] Ха сега наздраве!

Край на Книга четвърта