Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (117)

Глава XXI
Как Панюрж се посъветва с един престарял френски поет на име Котаранмърморан

— Никога още не съм срещал човек, така упорит в убежденията си като вас — каза Пантагрюел. — Но за да разсея съмненията ви, аз предлагам да започнем отново. Помъчете се да ме разберете добре. Лебедите, птици посветени, както знаете, на Аполон, пеят само когато усетят приближаването на смъртта, и то в реката Меандър във Фригия (казвам това, защото Елиан и Александър Миндски^[1] пишат, че в други места са виждали много умиращи лебеди, но че никой от тях не пеел), така че песента на лебеда е сигурно предсказание за близката му смърт и той не умира, преди да я изпее. Така и поетите, които са под покровителството на Аполон, обикновено стават пророци пред смъртта си и по внушение на същия бог предсказват бъдещето в своите песнопения.

Освен това често съм слушал да разправят, че старец, който вече гледа към гроба, лесно предсказва бъдещето. И си спомням, че в една от своите комедии Аристофан нарича старците сибили Ό δε γέρων σιβυλλιά^[2].

Когато, застанали на вълнолома, съгледаме в открито море кораби с моряци и пътешественици, ние мълчаливо ги наблюдаваме и молим бога само за едно: благополучно да стигнат брега; а стъпят ли на суша, ние с думи и жестове ги приветствуваме, за да изразим радостта си, че са пристигнали здрави и читави; така, според учението на платониците, когато ангелите, хероите и добрите демони видят хора, приближаващи се към смъртта като към надежден и сигурен пристан, пристан, дето душите, далеч от земните тревоги и вълнения, намират отдих и покой, приветствуват ги, утешават ги и в разговори с тях им разкриват тайната на пророчеството.

Няма да се позовавам на примери от древността, като тоя с Исаак, с Яков, с Патрокъл, пророкувал на Хектор, с Хектор, пророкувал на Ахил, с Полимнестор, пророкувал на Агамемнон и Хекуба, с героя от Родос, прославен от Посидоний, с индиеца Калан, пророкувал на Александър Велики, с Орад, пророкувал на Мезенций, и други; аз искам само да ви припомня за благочестивия и просветен рицар Гийом де Беле^[3], покойния сеньор де Ланже, който се споминал в преклонна възраст на планината Тарар на 10 януари, по наше изчисление в хиляда петстотин четиридесет и трета година, ако се придържаме към римския календар. В последните три или четири часа преди смъртта си той говорел бодро и мъдро и предсказал онова, част от което вече се сбъдна и което тепърва ще се сбъдва, макар в онова време такива предсказания да ни се струваха малко странни и невероятни, тъй като нищо още не потвърждаваше тяхната достоверност.

Тук, близо до Виломер, живее престарял поет, някой си Котаранмърморан, на когото от второ венчило (с всеизвестната Сифилития) се роди дъщеря — хубавицата Базош. Дочух, че бил на смъртно легло. Идете при него и чуйте лебедовата му песен. Може да получите от стареца желания отговор и чрез неговата уста Аполон да разсее съмненията ви.

— Съгласен! — рече Панюрж. — Хайде, Епистемон, да побързаме, че, току-виж, смъртта ни изпреварила. Искаш ли да дойдеш, брат Жан?

— Съгласен! — отвърна брат Жан. — От любов към теб съм готов на всичко, блудниче мое. Защото те обичам от дъното на джигера си.

И нашите приятели тозчас тръгнаха на път и влизайки в дома на поета, се озоваха лице срещу лице с добрия старец, който в предсмъртния си час изглеждаше жизнерадостен, ведър и бодър. Панюрж го поздрави и надяна на безименния му пръст като дар от все сърце златен пръстен с прекрасен и огромен източен сапфир; после по примера на Сократ му поднесе красив бял петел^[4]; петелът мигом скочи в леглото на болния, вирна глава, запляска с криле и весело изкукурига. След всичко това Панюрж много любезно помоли поета да му каже какво мисли за тези съмнения, които извиква в него намерението му да се ожени. Добрият старец нареди да му донесат мастило, перо и хартия, което бе сторено начаса. Тогава той написа следното:

Женихо, не мисли за брак,

дори за теб да бъде рай,

добре нежененият знай,

че не е бил съвсем глупак,

Не бързай, бавно, диване,

на всичко сам ще сложиш край,

решавай ти: да или не.

 

Гладувай, яж каквото щеш,

завършеното днес строши,

отново утре го свърши,

живей, тъй както ще умреш,

решавай сам: да или не!

После старецът им подаде написаното и каза:

— Идете си, чеда мои, бог да бъде с вас, и не ми додявайте повече с каквото и да било. Днес, в този последен мой и последен майски ден, с голям труд и усилия пропъдих от дома си цяла глутница гнусни, отвратителни и смрадливи твари, черни, бели, сиви, кафяви, пъстри, шарени и писани, които не ме оставяха спокойно да умра, скришом ме бодяха, драскаха ме с нокти на харпии, мира ми не даваха със своето стършелово настървение и жестоки и ненаситни в алчността си, ме изтръгваха от сладкия унес, в който бях потънал и съзерцавах, виждах и вече осезавах и предвкусвах щастието и блаженството, що бог подготвя за избраниците си и верните нему в другия, вечния живот. Не следвайте техния пример, умолявам ви! Не бъдете като тях, не ми дотягайте повече, оставете ме на спокойствие!