Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (203)

Глава LIII
По какъв ловък начин Декреталиите прехвърлят златото от Франция в Рим

— Аз — захвана Епистемон — съм готов да дам мило за драго, но да прочета в оригинал такива поразяващи глави като Execrabilis, De multa, Si plures, De Annatis per totum, Nisi essent, Cum ad monasterium, Quod dileetio, Mandatum^[319] и още някои други, които ежегодно прехвърлят от Франция в Рим четиристотин хиляди дуката, че и повече.

— Ще речете ли, че е нищо това? — запита Оменац. — И все пак ми се струва малко, като си помисля, че християнска Франция е единствената кърмачка на римския двор. Но покажете ми, моля, други книги, били те из областта на философията, медицината, правото, математическите науки, литературата, пък даже, боже прости, и Светото писание, които могат да прехвърлят толкова? Няма! Не и не! Вие никъде няма да намерите такава златоносна сила, никъде — уверявам ви! А тези дяволски еретици не искат да ги четат и изучават! Измъчвайте, горете с нажежени клещи, режете на парчета, давете, бесете, набивайте на колове, изтърбушвайте, съсичайте, изгаряйте, разпъвайте, попарвайте, мачкайте, разчеквайте, разчленявайте, разглобявайте, изпепелявайте тези зли еретици, декреталоненавистници, декреталоубийци, бесовски декреталиктони^[320], по-злостни от човекоубийци, по-страшни от отцеубийци!

Ако вие, хора хрисими и добри, желаете да ви считат за истински християни, умолявам ви в нищо друго да не вярвате, нищо да не мислите, нито да говорите, предприемате и вършите освен това, на което ни учат нашите свещени Декреталии и техните короларии, а именно хубавата Книга шеста, хубавите Климентини и хубавите Екстраваганти. О, божествени книги! Само чрез тях ще се сдобиете тук, на земята, със слава, почести, възвеличение, богатства, санове и власт. Само чрез тях ще внушавате уважение и боязън и ще бъдете предпочитани, обичани и тачени от всички. Истина ви казвам, под небесния свод няма да намерите хора, на които всичко да им идва отръки, като хората, отдали се по божие изволение и предопределение на изучаване свещените Декреталии.

Искате ли император юначен, славен военачалник, достоен глава и вожд на армия, който във време на война да предвижда всички трудности, да избягва всички опасности, с шеги и веселби да води хората си в бой и настъпление, никога да не рискува, всякога без загуби да побеждава и да жъне победа след победа — вземете си декретист. Не, не, искам да кажа, декреталист.

— Ако и тази грешка на езика не е на място, здраве му кажи! — подхвърли Епистемон.

— Искате ли човек умен и способен да управлява в мирно време република, кралство, империя или пък монархия, та и църква, и благородници, и сенат, и народ да живеят в доволство, дружба, съгласие, послушание, добронравие и благочиние — вземете си декреталист.

Искате ли човек, който с примерния си живот, със сладкодумието и боголюбието си в кратко време и без проливане на кръв да ви завоюва Светата земя и да обърне в светата вяра безбожниците турци, евреи, татари, московци, мамелюци и сарабовити — вземете си декреталист.

Защо в много страни народът е непокорен и разюздан, слугите алчни и зли, а учениците глупави и мързеливи като магарета? Защото управителите, дворяните и наставниците им не са декреталисти.

А кой, с ръка на сърце ми кажете, кой учреди, укрепи и утвърди хубавите монашески ордени, които населяват, осветляват и разхубавяват християнския свят, както ясните звезди небосвода? Божествените Декреталии.

Кой установи начало, положи основи и укрепи устоите на живота в обители, манастири и абатства и кое поддържа, подкрепя и окриля благочестивите монаси, чиито непрестанни, денонощни молитви избавят света от грозящата го опасност да бъде отново хвърлен в някогашния си хаос? Свещените Декреталии.

Кой създава и из ден в ден умножава всички земни блага, телесни и душевни, в славната и преславна бащиния на свети Петър? Свещените Декреталии.

Кое във всички времена, а и до днес още, прави свещеното апостолическо папско седалище в Рим толкова могъщо, че крале, императори, самодръжци и господар зависят от него, подчиняват се на него, от него се коронясват, овластяват, утвърждават и, щат не щат, отиват да се покланят и целуват чудодейния пантоф, чието изображение току-що видяхте? Благодатните божи Декреталии.

Аз ще ви разкрия голяма тайна. На гербовете и девизите на вашите университети обикновено е изобразена разтворена, а понякога и затворена книга. Как мислите, каква е тази книга?

— Не зная — отвърна Пантагрюел, — никога не съм я чел.

— Това са Декреталиите — поясни Оменац. — Без тях всички университетски привилегии щяха да отидат по дяволите. За това вие никога нямаше да се досетите, нали? Ха-ха-ха-ха-ха!

И Оменац заклати глава, избели очи и се оригна, а после подаде високото си, мазно, с четири закопчалки боне на една от девойките, която с голяма радост го наложи на хубавата си главица, след като го целуна нежно, виждайки в него обещание за скорошна женитба.

— Виват! — викна Епистемон. — Виват, фифат, пипат, бибат^[321]! О, апокалиптическа тайна!

— Виночерпке — рече Оменац, — виночерпке, наливай от два стакана! Девойки, поднесете десерта! Та ви казвах, значи, че само като изучавате свещените Декреталии, ще бъдете на този свят богати и честити. И сега ви казвам, че ще намерите сигурно спасение в благословеното царство небесно, ключовете от което са дадени на благия наш бог Декреталократ. О, всеблаги мой боже, комуто се кланям и когото никога не съм виждал, спусни над нас небесната си благодат и макар и в смъртния ни час, разкрий ни това свещено съкровище — святата църква, чийто закрилник, блюстител, страж, разпоредител и разпределител си ти. Повели, господи, драгоценните плодове на божията мисъл, тези чудни индулгенции, да не ни липсват, когато се нуждаем от тях. Стори така, че да няма за какво да се вкопчат дяволите в окаяните ни души и да не ни погълне страшната уста на преизподнята. Ако е речено да минем през чистилището — нека бъде тъй. В твоя власт и воля е да ни изтръгнеш оттам, когато пожелаеш.

При тези думи Оменац започна да пролива едри, горещи сълзи, да се удря в гърдите и да целува кръстосаните си палци.