Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (261)

Глава XLIII
Как Бакбук облече Панюрж, за да чуе словото на Бутилката

След като пихме, колкото пихме, и си казахме, което следваше да си кажем, Бакбук запита:

— Кой от вас желае да чуе словото на Божествената бутилка?

— Аз — рече Панюрж, — вашият смирен и покорен слуга.

— Приятелю мой — каза му тя, — ще ви дам само един съвет: когато отидете при оракула, помъчете се да го слушате с едно ухо.

— По нас казват, че виното е едноухо — забеляза брат Жан.

После Бакбук надяна на Панюрж дълга платнена фустанела, нахлузи на главата му хубава бяла шапчица, прикачи му хипократов ръкав^[1], в края на който вместо помпони забоде три топлийки, бутна му вместо ръкавици два стари копчелъка, опаса го с три завързани една за друга гайди, натопи три пъти главата му в гореописания фонтан, подхвърли в лицето му шепа брашно, забоде три петльови пера в дясната страна на хипократовия ръкав и накара Панюрж девет пъти да обиколи фонтана, три пъти да подскочи и седем пъти да докосне със задника си пода, а сама в това време изричаше на етруски език не зная какви заклинания и четеше някаква ритуална книга, която един от нейните мистагоги^[2] държеше пред нея.

Накъсо казано, аз мисля, че ни Нума Помпилий, втори цар римски, ни церийците в Етрурия, ни светият вожд юдейски са прибягвали към толкова церемонии, колкото видях тогава, нито пък мемфиските жреци на Апис в Египет, евбейците от Рамнунт^[3] Рамнузийски, жреците на Юпитер-Амон и на Ферония^[4], взети заедно, са извършвали толкова свещенодействия, колкото ми се отдаде да видя тук.

Като начучули така Панюрж, Бакбук го отдели от нас и през една златна врата го поведе навън от храма към някакъв кръгъл параклис, направен от прозрачни, отразяващи светлината камъни, благодарение на чиято съвършена прозрачност слънчевата светлина, прониквайки през цепнатината в скалата, покриваща главния храм, нахлуваше на потоци в този параклис без прозорци и без каквито и да е други отвори така, сякаш се раждаше там, вътре, а не идваше отвън. Този параклис бе не по-малко прекрасен от свещения храм в Равен или от храма на остров Хемни, в Египет; и нека не пропусна да ви кажа още нещо: построен бе така симетрично, че диаметърът на основата бе равен на височината му.

В средата му имаше седмоъгълен фонтан от най-хубав алабастър, изработен с голямо изкуство и украсен с особена клапова система; в него бликаше такава чиста вода, каквато тази стихия сигурно е била в изначалното си състояние, а в нея бе наполовина потопена Свещената бутилка, облечена в чист кристал с овална форма, с изключение на отверстието й, което беше малко по-отворено, отколкото позволяваше означената форма.