Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- — Добавяне
Глава XLIII
Как Бакбук облече Панюрж, за да чуе словото на Бутилката
След като пихме, колкото пихме, и си казахме, което следваше да си кажем, Бакбук запита:
— Кой от вас желае да чуе словото на Божествената бутилка?
— Аз — рече Панюрж, — вашият смирен и покорен слуга.
— Приятелю мой — каза му тя, — ще ви дам само един съвет: когато отидете при оракула, помъчете се да го слушате с едно ухо.
— По нас казват, че виното е едноухо — забеляза брат Жан.
После Бакбук надяна на Панюрж дълга платнена фустанела, нахлузи на главата му хубава бяла шапчица, прикачи му хипократов ръкав[1], в края на който вместо помпони забоде три топлийки, бутна му вместо ръкавици два стари копчелъка, опаса го с три завързани една за друга гайди, натопи три пъти главата му в гореописания фонтан, подхвърли в лицето му шепа брашно, забоде три петльови пера в дясната страна на хипократовия ръкав и накара Панюрж девет пъти да обиколи фонтана, три пъти да подскочи и седем пъти да докосне със задника си пода, а сама в това време изричаше на етруски език не зная какви заклинания и четеше някаква ритуална книга, която един от нейните мистагоги[2] държеше пред нея.
Накъсо казано, аз мисля, че ни Нума Помпилий, втори цар римски, ни церийците в Етрурия, ни светият вожд юдейски са прибягвали към толкова церемонии, колкото видях тогава, нито пък мемфиските жреци на Апис в Египет, евбейците от Рамнунт[3] Рамнузийски, жреците на Юпитер-Амон и на Ферония[4], взети заедно, са извършвали толкова свещенодействия, колкото ми се отдаде да видя тук.
Като начучули така Панюрж, Бакбук го отдели от нас и през една златна врата го поведе навън от храма към някакъв кръгъл параклис, направен от прозрачни, отразяващи светлината камъни, благодарение на чиято съвършена прозрачност слънчевата светлина, прониквайки през цепнатината в скалата, покриваща главния храм, нахлуваше на потоци в този параклис без прозорци и без каквито и да е други отвори така, сякаш се раждаше там, вътре, а не идваше отвън. Този параклис бе не по-малко прекрасен от свещения храм в Равен или от храма на остров Хемни, в Египет; и нека не пропусна да ви кажа още нещо: построен бе така симетрично, че диаметърът на основата бе равен на височината му.
В средата му имаше седмоъгълен фонтан от най-хубав алабастър, изработен с голямо изкуство и украсен с особена клапова система; в него бликаше такава чиста вода, каквато тази стихия сигурно е била в изначалното си състояние, а в нея бе наполовина потопена Свещената бутилка, облечена в чист кристал с овална форма, с изключение на отверстието й, което беше малко по-отворено, отколкото позволяваше означената форма.