Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (72)

Глава XI
Как сеньорите Лижезадников и Смуквинцев се защитиха пред Пантагрюел без адвокати

И ето как започна Лижезадников:

— Господарю, че една от моите прислужнички отиде на пазара да продава яйца — отиде, което си е истина.

— Сложете си шапката, Лижезадников — каза Пантагрюел.

— Покорно благодаря, господарю — отвърна сеньор Лижезадников. — А сега да продължа: тя трябваше да измине разстоянието между тропиците до зенита за шест сребърни и няколко медни монети, тъй като Рифейските планини ознаменуваха тази година с пълно безплодие и не дадоха ни един фалшив камък поради възмущението на празнословещите от кавгата между брашнари и акурсари по повод бунта на швейцарците, събрали се да посрещат с веселба Новата година, та после през деня да накърмят воловете с чорбица, ключовете от мазетата да дадат на девойките, а те да засипят псетата с овес.

Не снемайки ръка от нощното гърне, те цяла нощ изпращали пеши и конни вестители, за да задържат корабите, защото шивачите възнамерявали да скърпят от крадените парчета тръба, та да покрият Океанското море, чиято бездна в това време, по мнението на косачи и плевачи, била издута, тъй като в нея се спотайвало гърне с градинарска чорба, а медиците уверявали, че по морската урина може да се съди дали морето е яло брадви с горчица с такава сигурност, с каквато познават дроплата по нейния вървеж, ако, разбира се, господа съдиите с бемолен указ не запретят на срамната болест да обира копринените буби и да се разсейва по време на черковната служба, зер негодниците вече тропат хорце от сърце, с крака скокливи и с глави лениви, както казвал добрият Раго^[1].

Ах, господарю, пътищата господни са неизповедими и срещу злата орисия един каруцар си строши камшика. Това се случи на връщане от Бикок, когато на метр Антитус де Кресониер дадоха най-тежкото мерило на степента лиценциат — както казват познавачите на църковните канони: Beati lourdes, quoniam ipsi trebuchaverunt.^[2]

Но кълна се в свети Фиакр Брийски, че към великите пости у нас се придържат така строго просто защото

Света Троица се празнува,

ала тя пари ми струва.

Завали ли ситен дъжд,

вятърът престава изведнъж.

Ако се спогодим съдебният пристав да не поставя толкова високо мишена на стрелбището, а архиварят да престане да гризе кръгообразно ноктите си, както и гъшите пера, ние ясно ще видим как всеки виновник се пипва за носа, стига само да не гледа косо към камината, дето виси бутилката с четиридесетте градуса, необходими за двайсет основания на петгодишни отсрочки. А то нали знаете, първо трябва да се снеме главата и после да се плаче за косата, защото, който си гащите наопаки обува, у него паметта започва да боксува. Да пази господ от такова зло Тибо Ръкавицата.

Тогава Пантагрюел каза:

Спокойно, приятелю мой, спокойно, говорете бавно и не се вълнувайте. Всичко е от ясно по-ясно! Продължавайте!

— Но, господине заговори отново Лижезадников, — четейки своите Gaudez et Audi nos^[3], упоменатата от мен прислужничка можа да избегне страничния удар, идещ от университетските привилегии, само като се потопи по ангелски във водата, покривайки го със седминка от корема и замахвайки с тояга на самото място, дето се продават стари хоругви, които фламандските художници ползуват, когато им скимне да преливат от пусто в празно, и аз просто не мога да се начудя защо хората не снасят яйца, когато е толкова приятно да се мътят.

Тук сеньор Смуквинцев поиска да се намеси, ала Пантагрюел го пресече:

— Млък, дяволе проклети, как смееш да се обаждаш без разрешение? Виж, пот тече от мене и а-а да изкукуригам, като слушам непроницаемите филипики на твоя противник, а ти си седнал да ми додяваш. Тихо, дявол те взел, тихо! И ти ще си начешеш езика, щом този рече най-подир да свърши. Продължавайте — каза той на Лижезадников — и не бързайте.

— И така — започна отново Лижезадников, — вземайки под внимание, че Прагматическата санкция^[4] не дава по този въпрос никакви указания и че папата е предоставил на всички свобода да си пръцкат на воля, ако не изпоплескат хастара на панталоните, колкото и да страдат хората по света, стига само да не слагат подписа си под лъжи, а то вече дъгата, току-що изгряла в Милано, за да помогне на чучулигите да се излюпят, се съгласи прислужничката да поднесе по паница на болните от ишиас по искане на малките хайвероносни рибки, които от това време станали необходими за разгадаване направата на старите обуща.

Ала Жан Телето, втори неин братовчед, отцепил се от цепеница, я посъветва да не накисва прането, без да потърка хартията със стипца до степен белот, ребелот и капо, тъй като

Non de ponte vadit, qui cum sapienta cadit,^[5]

предвид на това, че господа членовете на Сметната палата не се съгласиха да последват призива на немските флейти, от които бяха стъкмени „Очила за принца“ — книга, отпечатана неотдавна в Антверпен.

Та ето, що значи невярно донесение, господа, а противната страна се възползува от това in sacer verbo dotis^[6] тъй като в желанието си да угоди на краля, аз от глава до крака се опасах с накоремници и отидох да видя как моите гроздоберачи си подрязват качулатите бонета, та по-добре да правят куклен театър, а времето не беше добро за панаир, така че от състезанието отстраниха немалко свободни стрелци и не защото тръбите им не бяха достатъчно гръмки, а заради лишеите и крастата на нашия приятел Бодишон.

Поради тази причина из цяла Артоа бяха плъзнали голи охлюви, което не бе малка печалба за господа кошоносачите на грозде, тъй като всички си разпасаха пояса и лапаха ли, лапаха миди, без да подбират. Но аз бих искал всеки да си има хубав гласец, тогава и играта на топка ще върви по-гладко, а и тези едва уловими тънкости, които способствуват за етимологизация на обувките, ще се спускат по-леко в Сена като постоянна смяна на Моста на мелничарите, както беше узаконено от Канарския крал с указ, но той пък взе, че се залежа някъде из канцелариите.

На основание на всичко изложено дотук, аз настоявам ваше превъзходителство да се изкаже и да заяви по съвест своето мнение със заплащане на съдебните разходи и обезщетение за щети и загуби.

Тогава Пантагрюел го запита: — Приятелю мой, имате ли да кажете още нещо?

На това Лижезадников отвърна така:

— Не, господарю, аз казах всичко, а и tu autem^[7], и за моя чест нищо не промених.

— Така, а сега, господин Смуквинцев — обърна се към него Пантагрюел, — изкажете се и вие, може и по-накъсо, но не пропускайте нищо, което в случая би ни помогнало.