Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава LXIII
Как Пантагрюел задряма близо до остров Ханеф[1] и какви задачи го очакваха след събуждането му

 

На другия ден, улисани в приказки и шеги, ние неусетно се озовахме близо до остров Ханеф, дето корабът на Пантагрюел така и така не можа да акостира, тъй като вятърът престана да духа и морето утихна. Поставихме към парусите лиселите и при все това се люлеехме върху вълните, залитайки ту към бакборда, ту към шипборда. Замислени, уморени, замаяни и изтощени, ние не си разменяхме ни думица един с друг.

Пантагрюел дремеше на една люлка близо до люка с книгата на гърка Хелиодор в ръка. Това бе станало у него навик — той много по-бързо заспиваше с книга в ръка, отколкото без нея.

Епистемон изчисляваше с помощта на своя астролаб колко на юг бяхме от полюса.

Брат Жан се беше сврял в кухнята и по възходящото движение на ръжените и по хороскопа на фрикасетата определяше приблизително часа.

Панюрж надуваше сапунени мехури, пъхнал език в стъблото на пантагрюелион.

Гимнаст дялаше от сакъзово дърво клечки за зъби.

Понократ бълнуваше насън, сам се гъделичкаше под мишци и се почесваше с пръст по главата.

Карпалим майстореше от груба орехова черупка прелестна, малка, приятно скрибуцаща мелничка, чиито крилца бяха издялани от четири прелестни тънички елови летвички.

Евстен, разположил се на дълга кулеврина, свиреше със собствените си пръсти като на монокордин.

Ризотом от плодови шушулки на бурени шиеше кадифена кесийка.

Ксеноман поправяше стар фенер с каишки, които обикновено връзват към крачето на ловджийски сокол. Нашият лоцман караше моряците да му изприкажат и майчиното си мляко и точно в тази минута брат Жан, излизайки от кухнята, забеляза, че Пантагрюел се беше събудил.

Точно тогава брат Жан, в превесело разположение на духа, наруши възцарилото се на палубата мълчание, като запита високо:

— Как може при безветрие да се повдигне времето?

Втори неочаквано зададе въпрос Панюрж:

— Има ли лек срещу скуката?

Сега бе ред на Епистемон — смеейки се от сърце, той запита:

— Може ли да се пикае, когато мехурът е празен?

Гимнаст се надигна от мястото си и също запита:

— Има ли лек срещу притъмняване пред очите?

Понократ потърка чело и наостряйки уши, запита:

— А може ли да се спи не по кучешки?

— Почакайте — прекъсна го Пантагрюел. — Декретът на остроумните философи-перипатетици ни учи, че всички проблеми, всички наши въпроси и съмнения, които ни предстои да разрешим, трябва да бъдат изразени определено, ясно и разбрано. Какво ще рече според вас да се спи по кучешки?

— Това ще рече — отвърна Понократ — да се спи на припек с празен стомах, както обикновено спят псетата.

Ризотом клечеше в края на тесния корабен коридор. При тези думи той вдигна глава и като се прозя така сладко, че всички след него един след друг започнаха да се прозяват, запита:

— Има ли лек срещу прозявката?

Ксеноман, цял офенерчен от поправяне на своя фенер, запита:

— А как да държим в равновесие собствения си търбух, та да не залита от една страна на друга?

Забавлявайки се със своята мелничка, Карпалим запита:

— Какви и колко движения трябва да се извършат в естеството на човека, за да се появи у него усещането за глад?

Дочул гласове, Евстен дотича до палубата и като скочи на кабестана, високо запита:

— Защо се счита за по-опасно, ако гладна змия ухапе гладен човек, отколкото ако сита змия ухапе сит човек? Защо плюнката на гладния човек е отровна за всички отровни змии и животни?

— Приятели — отвърна Пантагрюел, — за всички ваши съмнения и въпроси има едно-единствено решение и за всички указани от вас симптоми и случаи — един-единствен лек. Отговор ще ви бъде даден незабавно, без извъртания и предисловия: празният стомах няма очи, той от дума не взема. Ще си послужа със знаци, движения и действия и всички ще останете доволни от отговора ми. Някога и Тарквиний Горди, последният римски цар (тук Пантагрюел подръпна въжето на камбаната и брат Жан веднага изтича в кухнята), отговорил със знаци на сина си Секст, пребиваващ по това време в града на габийците. Синът проводил при царя пратеник, чрез когото му поискал съвет как да покори габийците; съмнявайки се във верността на пратеника, царят не му отговорил. Вместо това той го отвел в собствената си градина и пред очите му отсякъл със сабя главичките на най-високите макове. Завърнал се пратеникът без отговор, но като разказал на Секст подробно всичко, което видял с очите си, Секст тутакси отгатнал, че баща му го съветва да отсече главите на градските първенци, за да зароби всички останали и ги доведе до пълно подчинение.

Бележки

[1] Ханеф — лицемерие (евр.).