Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- — Добавяне
Глава V
Как Пантагрюел срещна пътнически кораб, завръщащ се от страната Фенерия
На петия ден, когато, заобикаляйки полюса, започнахме да се отдалечаваме от екватора, ние съгледахме един търговски кораб, който наду платна и с лявата си галса се устреми към нас. Всички — и ние, и търговците — се зарадвахме от все сърце: ние — защото жадувахме да чуем вести от морето, те — защото жадуваха да чуят вести от сушата. Когато се срещнахме, разбрахме, че са французи от Сентонж. Пантагрюел заприказва с тях и научи, че идват от Фенерия. При тази новина нов изблик на радост обзе целия екипаж, особено когато ни разказаха за Фенерия, за нейните нрави и обичаи, както и това, че в края на юли там ще се съберат всички фенери, че ако пристигнем навреме (което за нас не беше трудно), ще видим хубавото, почтеното, веселото фенерско общество и че приготовленията за събора били в разгара си: ясно, казаха те, искат да си пофенерстват на всякакви теми. Предупредиха ни също, че на път през великото кралство Гиборим[1] ще бъдем приети с почести от крал Охабе[2], господар на тази земя, и че самият той, както и поданиците му говорят френски на туренско наречие. Междувременно, докато ни разправяха всички тези новини, Панюрж се счепка с тайбургския търговец на име Дендан. Как стана това? Забелязвайки Панюрж без копчелък и с очила, закачени на шапката му, Дендан каза на другарите си:
— Този е същински рогоносец!
Благодарение на очилата си Панюрж чуваше много по-добре, отколкото преди. Дочул ясно тези думи, той веднага се сопна на търговеца:
— Рогоносец ли, дявол те взел! Та аз още не съм женен за разлика от тебе, ако съдя по раздърпания ти задник.
— Да — отвърна търговецът, — вярно е, аз съм женен и не бих искал да променя положението си за всички очила на Европа и за всички зъркала на Африка. Жена ми е една от най-хубавите, най-любезните, най-почтените и най-целомъдрените в целия Сентонж и всички я почитат. Сега й нося подарък — красиво клонче от червен корал, дълго единадесет дюйма. Ти какво дириш тука? Защо ме обиждаш? Кой си и откъде си се взел? Отговаряй, очилат антихристе, отговаряй, ако идеш в името на бога!
— А аз те питам — захвана Панюрж, — какво ще кажеш ти, ако със съгласието и одобрението на всички стихии поопипам твоята толкова хубава, толкова любезна, толкова честна и толкова целомъдрена съпруга? Ами ако якият бог на градините Приап, който обитава тук на свобода, рече да се откаже от копчелъка и налети на нея така, че, боже пази, повече не излезе и си остане там завинаги, питам те, какво ще правиш? Там ли ще го оставиш, или със зъби ще го теглиш? Отговаряй, Мохамеде овнешки, дявол те взел, отговаряй!
— Сега ще те чукна с шпагата по очилатото ти ухо и ще те заколя като овен! — кресна търговецът и посегна към шпагата си. Но тя така и не мръдна от ножницата, защото, както знаете, на море всяко оръжие бързо се покрива с ръжда вследствие влагата и наситения с азот въздух. Панюрж извика на помощ Пантагрюел. Брат Жан грабна своя току-що наточен меч и щеше безмилостно да съсече търговеца, ако собственикът на кораба и всички пътници не бяха помолили Пантагрюел да се намеси и не допусне кръвопролития. И така разпрата бе прекратена. Панюрж и търговецът си подадоха един на друг ръка и с удоволствие пиха за здраве в знак на пълно помирение.