Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (51)

Глава XLIX
Как, бягайки, Пикрошол бе застигнат от беда и какво стори Гаргантюа след сражението

Отчаян, Пикрошол се спусна да бяга по посока на остров Бушар, но на Ривиерския път неговият кон се препъна и падна и това така го разяри, че той начаса го закла. И тъй като никой не му предложи друг кон, Пикрошол намисли да си вземе магаре от близката мелница, но мелничарите го посиниха от бой и го съблякоха гол, а в замяна му подхвърлиха някаква кошуля.

Така пременен, нашият злочест свадливец продължи нататък. Когато преминаваше реката в Пор-Юо, той срещна стара врачка, на която разказа патилата си, а тя предрече, че ще му върнат царството на куково лято. Оттогава ни вест, ни кост от него. Напоследък дочух, че засега се подвизавал като уличен точилар в Лион, че бил все така заядлив и кого как срещнел, все за куково лято подпитвал, надявайки се, види се, да си възвърне царството, когато това прословуто лято дойде.

След изтегляне на войската Гаргантюа се залови да преброи хората си и се убеди, че малцина бяха загинали в боя: касаеше се само за някои и други пехотинци от ротата на военачалника Толмер^[1], а и Понократ бе ранен с куршум в гърдите. После нареди по роти да си отдъхнат и похапнат, а на ковчежниците си каза да заплатят и уредят всички сметки с местните продавачи, напомни им да се държат чинно и да не причиняват щети на града, тъй като той е вече свой, и им каза да се явят след обяд на площада пред замъка — там щели да получат възнаграждение за шест месеца напред, което и стана.

Накрая заповяда да съберат на същия площад всички останали живи Пикрошолови воини, към които, в присъствието на своите князе и военачалници, се обърна с тези думи: