Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (129)

Глава XXXIII
Какво средство за опазване от рогоносничество предписва лекарят Рондибилис

— В онова време — започна Рондибилис, — когато Юпитер въвел ред в олимпийския си дом и съставил календар за всички свои богове и богини, установявайки за всекиго сезона и деня на неговия празник, когато разпределил места за оракулите и за религиозните обреди и уточнил кому и какви жертвоприношения следва да се отдават…

— Да не е направил и той като Оксерския епископ Тентевил? — прекъсна го Панюрж. — Негово преподобие, като всеки приличен човек, обичал хубавото винце. Затова полагал много труд и грижи за лозата, прапрабаба на Бакхус. Но не щеш ли, от някоя и друга година насам лозите му редовно захванали да умират ту от мраз, ту от дъждове, ту от слана, ту от поледица, ту от ранни студове, ту от град и от други всевъзможни стихии, съвпаднали с празниците на свети Георги, свети Марк, свети Виталий света Евтропия, свети Филип, с празника на кръста господен, с Възнесение и с други празници във времето, когато слънцето минава под знака на Телеца. И ето защо негово преосвещенство владиката започнал да си мисли, че гореупоменатите светии са същински злосторници, които с градушки и мразове погубват лозата; и решил да прехвърли празниците им в зимата, между Рождество Христово и Богоявление, като почтително и благоговейно им предоставял да лудуват тогава колкото си искат, тъй като по него време студът не само не вреди, но е и полезен за лозата. Вместо тях той наредил да се чествуват празниците на свети Христофор, Йоан Предтеча, света Магдалена, света Ана, свети Доминик, свети Лавренти, тоест да прехвърлят средата на август в май не само защото в това годишно време не може да става и дума за студ и мраз, но и защото всички производители на освежаващи питиета, всички майстори на бяло сиренце, строители на танцови площадки и доставчици на охладено винце тогава работят в надпревара.

— Юпитер — подхвана отново Рондибилис — не се сетил за бедния Рогач, пък и как да се сети, когато не се мяркал никакъв край него, ама ще речете — защо, защото тъкмо по него време се бил запилял към Париж да води някакво загубено дело срещу едного от своите васали. Не си спомням колко точно дни след това Рогача разбрал, че го измамили, отказал се от процеса, за да възбуди нов, загдето го били изключили от календара, и лично се явил пред великия Юпитер, припомнил му услугите и добрините, които някога му бил правил, и настоял да не го оставя без празник, без жертвоприношения и чествувания. Юпитер се извинил и казал, че всички привилегии били разпределени и че списъкът бил попълнен. Ала господин Рогатия се показал прекалено упорит и Юпитер от немай-къде отстъпил, включил го в списъка си и установил за него на земята и празник, и чествуване, и жертвоприношения.

Но тъй като в целия календар не се намерило нито едно свободно местенце, неговият празник съвпаднал с деня на богинята на ревността; властта си той упражнявал над женени мъже и най-вече над женени за красавици; жертвоприношенията, определени за него, били следните: подозрение, недоверие, злоба, надзор, проследяване и шпиониране на жените, а освен това всеки женен мъж бил строго задължен да се бои от своя бог и да го почита, да празнува с особена тържественост деня му и да му принася всички горепосочени жертвоприношения под страх да се изложи на ето какви рискове и мъки: месер Рогатия ще лиши от своята помощ и застъпничество всички, които не му въздават дължимото; никога няма да държи сметка за тях, никога няма да влезе в дома им, никога няма да има вземане-даване с тях, както и да го придумват, напротив, ще ги остави сами да се пържат в маслото си заедно със своите жени, без да им изпрати ни един съперник, и вечно ще страни от тях като от еретици и клетвопрестъпници точно както други богове постъпват със самозабравили се безбожници, например: Бакхус — с лозарите, Церера — с орачите, Помона — с овощарите, Нептун — с мореплавателите, Вулкан — с ковачите и т.н. И обратно, на тези, които с подобаваща тържественост чествуват неговия ден, които захвърлят всяка работа и се отказват от всякакви свои задължения, за да следят жените си, да ги затварят и измъчват от ревност съгласно ритуала на неговите жертвоприношения, било дадено твърдо обещание, че месер Рогатия ще ги дари със своите милости, ще бъде всякога благосклонен към тях, ще ги обича, ще ги навестява, ще денува и нощува в дома им и никога няма да ги оставя сами. Това е всичко.

— Ха-ха-ха! — засмя се Карпалим. — Ето още по-просто средство от халката на Ханс Карвел. Да пукна, ако не вярвам в такова средство! Ами че природата на жената е точно такава. Мълнията разрушава и изгаря само твърдите, коравите и устойчивите предмети — до меките, пухкавите, кухите и сгъваемите не се и докосва: тя ще ви изгори стоманения нож, без да лизне кадифената му ножница, ще изпепели костите на тялото, а плътта няма и да докосне — така и жените насочват вниманието и силата на противоречивия си дух само към онова, което им е отказано и запретено.

— Така е — съгласи се Хипотадей, — някои от нашите учени богослови справедливо забелязват, че първата жена на земята, същата, която евреите именуват Ева, едва ли би се съблазнила от плода на познанието, ако този плод тогава не е бил запретен. И наистина, спомнете си как, заговорвайки с нея, коварният изкусител веднага обърнал вниманието й върху тази забрана и няма съмнение, че скритият смисъл на неговия намек е такъв: „Именно защото този плод е забранен, ти трябва да го вкусиш, иначе не си жена.“