Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (223)

Глава V
Защо лакомите птици на Звънливия остров никога не пеят

Едитус още не бе изрекъл тези думи, когато около нас накацаха двайсет и пет, че даже и трийсетина птици с пера, каквито дотогава не бяхме виждали на острова. Тези пера променяха цвета си от час на час като хамелеонова кожа или като листата на цветята триполия и тевкрион. И всички имаха под лявото си крило знак във вид на два диаметъра, разделящи кръг, или пък на две линии — перпендикулярна към водоравна. Знаците имаха приблизително една и съща форма, но бяха различно оцветени: у едни — бели, у други — зелени, у трети — червени, у четвърти — виолетови, у пети — сини.

— Какви са тези птици и как им казват тъдява? — запита Панюрж.

— Това са метиси — отвърна Едитус; — ние ги наричаме лапачи; у вас те имат голям брой богати поддръжници.

— Моля ви — рекох аз, — накарайте ги да ни попеят, та да им чуем гласовете.

— Те никога не пеят — отвърна старецът, — затова пък всеки от тях яде за двама!

— А къде са самките? — запитах аз.

— Те нямат самки — отвърна той.

— Как? — намеси се Панюрж. — Да не би да са крастави и проядени от срамната болест?

— Проядени са, и то тъкмо от нея; и не за друго, а защото от време на време влизат в общение с флота — отвърна старецът.

После ни обясни защо бяха накацали около нас.

— Долетяха тук — каза той, — за да видят дали няма да открият между вас представители на друга една, подвизаваща се като че ли някъде из вашия край великолепна порода гот, ужасни хищни птици, които не се плашат от примамки, нито признават соколската ръкавица. Някои от тях носят на краката си много красиви и скъпи каишки с надпис: „Който ни погледне с лоши помисли, тозчас ще бъде наказан“. Други носят на гърдите си знака на победата над злия дух, трети си окачват агнешка кожа.

— Метр Едитус — обади се Панюрж, — такава порода сигурно съществува, но ние още не сме я срещали.

— Стига сме бъбрили — прекъсна го Едитус, — сега е време да пием!

— И да похапнем — додаде Панюрж.

— То се знае, дето се пие, там се и похапва — отвърна Едитус. — Няма нищо по-скъпо и по-драгоценно от времето, затуй нека го употребим за добри дела.

Най-напред той пожела да ни отведе в превъзходните Кардинцови бани и когато излизаме оттам, да накара алиптите да ни намажат с благоуханни масла. Но Пантагрюел възрази, че и без това ще пие и яде както се полага. Тогава старецът ни въведе в просторна и много уютна трапезария и каза:

— Отшелникът Копчелъкус ви застави да постите четири дни подред, а тук вие, напротив, четири дни подред ще ядете и пиете, без да спрете.

— А няма ли и да поспим? — запита Панюрж.

— Комуто както е угодно — отвърна Едитус, — по нас казват: отспиш си — подмладиш се.

Велики боже, какъв пир ни устрои тази добра душа!