Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (256)

Глава XXXVIII
За чудната мозайка, която красеше пода на храма

След като прочетох тези надписи, аз огледах великолепния храм, а после вперих очи във възхитителната мозайка на пода, с която решително не може да се сравни никое друго произведение на изкуството, където и да съществува или да е съществувало в поднебесния свят, пък било то и подът на храма на Фортуна в Пренесте от времето на Сула или на храма на Асарот, въздигнат от Созистрат в Пергам. Тази мозайка бе направена във вид на малки квадрати от хубави, полирани камъни в естествен цвят: едни от червен яспис с приятни и разноцветни оттенъци, други от офит, порфир, ликовталм, осеян с едва забележими златисти искрици, трети от ахат с безредни, млечнобели отблясъци, четвърти от скъп и прескъп калцедон, от зелен яспис с червеникави и жълти жилчици, и всички тези камъни бяха разположени по диагонал.

В портика подът представляваше мозайка от малки камъчета, естествено оцветени съобразно фигурата, която изобразяваха, и създаваше впечатление, като че някой бе разхвърлял по пода лозови листа, ала безредно, тъй като на едно място бяха повече, а на друго — по-малко. Впрочем тези необикновено естествени лозови клонки покриваха пода от край до край и в полусенките неочаквано се появяваха ту охлюви, плъзнали по лозата, ту малки гущери, бягащи сред листата; виждаха се полуузрели гроздове, както и други, напълно узрели, и всичко това бе съчетано и изработено от художника с такова разбиране и с такова изкуство, че лесно би могло да заблуди, подобно живописта на Зевксис Хераклейски, скорците и други малки птички; нас във всеки случай тази мозайка хубаво ни подведе, защото там, дето художникът бе нахвърлил по-щедро лозови клонки, ние, страхувайки се да не се препънем в тях, повдигахме нозе високо, както прави човек, когато прекосява неравно, каменисто място. После отправих поглед към свода и стените на храма, покрити с чудна мозайка от мрамор и порфир от единия край до другия, дето наляво от входа започваше необикновено изящно изображение на битката, в която славният Бакхус победи индийците, и тази битка беше изобразена така: