Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава XLI
Как Пантагрюел налагаше с тояга Надениците

Надениците се приближиха дотолкова, че Пантагрюел видя как размахваха ръце и вече се готвеха да запратят копията си. Тогава той изпроводи при тях Гимнаст да ги запита какво искат и какво е могло да ги разсърди така, та са решили без предупреждение да нападнат своите стари приятели, които нищо лошо не са им сторили, ни казали.

Гимнаст пристъпи напред и като се поклони почтително пред първите редици, с всички сили извика:

— Ние с вас сме единни, единни, единни! Ние всички сме на вашите услуги! Всички сме поддръжници на Малките пости, вашия стар съюзник.

После някои ме уверяваха, че вместо „Малки пости“ бил казал „Аман от пости“. Така или иначе, при тези думи някаква дебела и мазна Наденица, дива, непокорна, изскочи от строя и се опита да улови Гимнаст за гърлото.

— Ей богу — рече Гимнаст, — каквато си ми тлъстичка, целичка тук няма да влезеш, ами я да те клъцна, докато е време!

И като изтегли с две ръце меча си „Целуни ми задника“ (така го наричаше той), разсече Наденицата на две.

Боже праведни, колко беше тлъста! Напомни ми огромния бернски бик, убит при Маринян по време на разгрома на швейцарците. Вие няма да ми повярвате: на корема й имаше не по-малко от четири пръста сланина.

Когато Гимнаст съсече тлъстата Наденица, всички останали Наденици като по даден знак се нахвърлиха върху него и на бърза ръка щяха да го погубят, ако в същата минута Пантагрюел и неговите хора не бяха се притекли на помощ. И тогава започна истинският бой. Бахуросекач сечеше Бахурите, Наденицорезач режеше Надениците, Пантагрюел ги налагаше с тояга, а брат Жан, спотаил се в „свинята“, държеше под око врага и чакаше, когато внезапно Телешките наденички със страшен вой удариха из засада Пантагрюел.

Тогава, забелязвайки смущението и безредието в Пантагрюеловия стан, брат Жан разтвори вратите на „свинята“ и излезе с храбрите си войници, едни от които бяха въоръжени с железни шишове, други — с пиростии, синии, печки, лопати, казани, скари, ръжени, маши, съдове, метли, тенджери, хавани, чукове, и цялото това войнство, строено като пожарникари, в един глас ревна до небесата: „Набузардан! Набузардан! Набузардан!“ Тези кански викове смутиха Телешките наденици и Луканките. А Надениците, забелязвайки новите подкрепления, обърнаха гръб и хукнаха да бягат така, сякаш бяха видели всички дяволи. Брат Жан ги трепеше като мухи, но и войниците му си знаеха работата. То бе зрелище, достойно за съжаление: мъртви и ранени Наденици покриваха от край до край бойното поле. Тук в летописа се казва, че ако не бил пръстът божи, наденишкото племе до крак щяло да бъде изтребено от кулинарските войници. Но в същата минута се случи нещо наистина необикновено. Вие, ако щете, вярвайте, ако щете — не вярвайте.

Някъде откъм север долетя голямо, огромно, грамадно, угоено прасе с криле, дълги и широки като на вятърна мелница. Четината му беше яркочервена като на феникоптер — на лангедокско наречие му казват фламинго; очите му бяха червени и искрящи като пиропи[1]; ушите — зелени като прасинови[2] изумруди; зъбите — жълти като същински топази; опашката — дълга и черна като лукулов мрамор; краката — бели, блестящи и прозрачни като диаманти и с ципа между пръстите, като у гъските и у тулузката кралица Патешкото краче. На шията му висеше златна верижка с няколко йонически надписа, от които можах да разчета само две думи: „ΥΣ ΑΘΗΝΑΝ“ — „Прасе, поучаващо Минерва“.

Времето бе ясно и хубаво. Но когато това чудовище се появи, отляво се раздаде такъв страшен гръм, че всички ние се вцепенихме. Надениците захвърлиха и оръжие, и тояги, коленичиха на земята мълчаливо и скръстиха ръце в молитвен екстаз.

А в това време брат Жан и неговите хора продължаваха да секат Надениците и да ги нижат на железни шишове. Но по нареждане на Пантагрюел изсвириха отбой и военните действия тозчас бяха прекратени.

Чудовището полетя назад и напред между двете армии, хвърли на земята повече от двайсет и седем каци горчица и изчезна във висините, като викаше безспир: „Mardigras, Mardigras!“[313]

Бележки

[1] Пироп — тъмночервен рубин.

[2] Прасинови — зелени — от гр. „прасинос“.

[313] Малки пости (фр.). — Б.пр.