Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (120)

Глава XXIV
Как Панюрж се съветва с Епистемон

Напущайки Виломер и завръщайки се при Пантагрюел, пътем Панюрж се обърна към Епистемон и каза:

— Братко мой, стар мой приятелю, вие сте свидетел на тревогите ми. А сте човек всезнаещ. Кажете ми сега, как да я карам по-нататък?

Епистемон взе думата и му обясни, че неговото странно одеяние дава повод на всички да го одумват и да му се подиграват, и го посъветва да изпие малко отвара от кукуряк, та да се очисти от вредните мокроти и сокове в него, и най-важното — да се облече като хората.

— Епистемон, братко мой — отвърна Панюрж, — намислил съм да се женя, но се боя, че ще ми поставят рога и че ще бъда нещастен в семейния живот. Затуй съм дал обет пред свети Франциск Младий (почитан от всички жени в Плеси-ле-Тур като пръв основател на ордена на женолюбивите… грешка! — боголюбивите братя минорити, към които те изпитват естествено влечение) да нося очила на шапката си и панталони без копчелък, докато окончателно не разреша съмненията, които ме измъчват.

— Наистина хубав и весел обет сте си измислили — засмя се Епистемон. — Чудя ви се как не поумнеете и не дойдете на себе си, та и чувствата и нервите ви да се успокоят и да излезете най-после от това ужасно състояние на духа. Като ви слушам да говорите така, без да ща, си спомням за дългокосите аргивци, които, като загубили битката срещу лакедемонците в борбата за Тирея, дали обет да ходят остригани, докато отвоюват войнишката чест и земята си; спомням си за смешния обет на испанеца Мигел д’Орис, който дълго носил на крака си парче от наколенник и уверявал недоумяващите си приятели, че няма да го смъкне, докато не се пребори с някой английски рицар.

И аз не зная кой от двамата е по-достоен и повече заслужава жълто-зеленото шапче със заешки наушници — този славен шампион ли или Ангеран, описал случая в неизказано дълъг, подробен и скучен разказ, при което става явно, че е забравил напълно наставленията и майсторското ръководство по описване на случки, завещани ни от самоския философ^[1]. Защото, като чете човек този дълъг разказ, мисли си, че това е само начало и завръзка на безконечна война, че тук кръв ще се лее и царства ще падат, а в края на краищата стават смешни и глупавият шампион, и англичанинът, който го приканва на двубой, и летописецът им Ангеран, по-лигав от цяло гърне разлигавена горчица. Повтаря се историята с Хорациевата планина, която викала и се окайвала като същинска родилка. На виковете и жалбите й се притекли всички от околността в очакване да видят някакво невиждано и нечувано дотогава отроче, а тя, планината, родила — какво мислите — едно нищо и никакво мишле.

— На това аз не се смея — рече Панюрж. — Людска работа — присмял се хърбел на щърбел. Колкото до мен, аз ще си остана верен на моя обет. А сега чуйте, ние с вас не от вчера се кълнем във вярност и водим приятелство, което самият Юпитер покровителствува. Кажете ми какво мислите — да се оженя, или не?

— Труден въпрос — отвърна Епистемон — и аз не се чувствувам достатъчно подготвен да го реша. И ако някога думите на стареца Хипократ Коски „решението е трудно“ са били верни в медицината, то в случая те са от верни по-верни. Аз вече съм си наумил нещо, което горе-долу ще ви изведе от вашите затруднения, но то все още не ме задоволява напълно.

Някои платоници казват, че който може да види своя гений, може да прозре и съдбините си. Аз не разбирам добре тяхното учение и не съм на мнение вие да го следвате — в него има много шашарми. В това ме убеди случаят с един ученолюбив и сериозен благородник от Естангура^[2]. Това е първо.

Сега второ. Ако днес все още царуваха оракулите Юпитер в Амон, Аполон в Ливадия, Делфи, Делос, Кир, Патар, Тегир, Пренесте, Ликия, Колофон, при Касталския извор, близо до Антиохия — в Сирия, Бакхус в Додона между Бранхидите, Меркурий във Фарос близо до Патра, Апис в Египет, Серапис в Каноб, Фавн в Мелания и в Албуне, близо до Тиволи, Тирезий в Орхомен, Мопс в Сицилия, Орфей в Лесбос и Трофоний в Левкадия, аз бих бил на мнение (пък може и така да стане, че да не бъда на това мнение) да отидете при тях и чуете какво ще ви кажат относно вашето намерение. Но вие знаете, че всички те станаха по-неми и от риби, откакто дойде царят наш спасител, чието появяване сложи край на всякакви пророци и пророчества точно както ярката слънчева светлина пропъжда вампири, таласъми, караконджули, върколаци и зли духове. Но ако даже и днес те все още царуваха, аз не бих ви съветвал да давате ухо на техните отговори — твърде много хора са останали измамени. Спомням си между другото, че Агрипина се разсърди на красивата Лолия за това, че била запитала оракула на светлия Аполон ще се омъжи ли за император Клавдий. Само заради това Лолия била прокудена, а после и осъдена на позорна смърт.

А ние ще постъпим по-умно — каза Панюрж — Огигийските острови^[3] са недалеч от пристанището Сен Мало; измолваме разрешение от нашия господар и потегляме натам. Чел съм в хубави, стари книги, че на единия от четирите острова (оня, който е най-близо до хоризонта) живеят много гадатели, предсказатели и пророци, че на златна скала лежи окован в златни вериги Сатурн, хранен с амброзия и божествен нектар, който небето ежедневно и изобилно му изпраща чрез не зная какъв вид птици (може би това са същите ония гарвани, които хранили в пустинята първия отшелник — свети Павел), и че точно предричал на желаещите да узнаят своята съдба всичко, което ги очаква в бъдещето. Защото няма нещо, което Парките да изтъкат или Юпитер да замисли и реши и добрият баща на боговете да не го узнае в съня си. Ще си спестим много усилия, ако чуем какво ще ни каже той за моите грижи.

— О — рече Епистемон, — това е прекалено явна измама и прекалено баснословна басня. Ето защо няма да дойда.