Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (83)

Глава XXII
Как Панюрж изигра на парижката дама крайно унизителна за нея шега

Забележете между впрочем, че следващият ден се случи голям празник — Тяло господне, когато всички жени се гиздят и пременуват, и на същия този ден въпросната дама беше облякла много красива рокля от ален атлаз и палтенце от скъпо и прескъпо бяло кадифе.

В навечерието на религиозния празник Панюрж наляво, надясно и във всички останали посоки търси, търси и най-после намери разгонена хрътка, върза я за пояса си, откара я в своята стая и цял ден и цяла нощ я тъпка с храна. Сутринта я закла, отряза й онова, по което гадаят гръцките магьосници, накълца го на ситни парченца и като го мушна в най-скрития си джоб, отиде в църквата и застана точно там, дето дамата трябваше да се присъедини към процесията, устройвана според обичая на този празник; когато дамата влезе в църквата, Панюрж й предложи светена вода, поздрави я най-любезно, поизчака да прочете молитвите си, седна до нея на скамейката и й подаде листче с написано на него

Рондо

Надявам се, че дамата красива

към моя случай ще е по-учтива

и няма да ме върне тоя път.

Дано словата ми не я смутят

и днес да бъде малко милостива

над мойта мъка бликаща и дива

и да ми каже нежно боязлива:

„Приятелю, не е дошъл мигът

и тоя път.“

Това, което мойта гръд прикрива,

по челото ми в страстна пот избива

пред твойта красота и пищна плът.

Опипам ли те, тъй ще разцъфтят

и вярвам, че и ти ще си щастлива

тоя път!

Докато тя разтваряше листа и четеше написаното, Панюрж на бърза ръка я поръси с магията си на различни места и най-вече в гънките на ръкавите и на полата, а после й каза:

— Мадам, бедните влюбени не всякога биват щастливи. Колкото до мен, надявам се, че безсънните нощи, когато изплаках очите си от любов към вас, ще ми бъдат приспаднати от мъките в чистилището. Във всеки случай молете бог да ме въоръжи с търпение.

И преди още Панюрж да изрече тези думи, кучета, притеглени от миризмата на магията, с която Панюрж бе поръсил дамата, нахлуха отвсякъде в църквата и се нахвърлиха право към дамата. Малки и големи, охранени и мършави, всички се струпаха тук и опънали куйруци, започнаха да подушват дамата и да я припикават от всички страни. С една дума — безобразие!

Панюрж ги поразгони малко, после се поклони на дамата и се оттегли в един параклис, отдето можеше незабелязано да се любува на рядкото зрелище, защото тези мръсни псета я препикаха от горе до долу: един голям хрът й опика главата, друг — ръкавите, трети — полите, малките палета пък подмокриха обувките й, така че всички дами наоколо се видяха в чудо, когато се втурнаха да я спасяват.

А в това време Панюрж се тресеше от смях, докато най-после успя да каже на един от градските велможи:

— Тази дама или е разгонена, или току-що е била повалена от някой хрът.

И като видя, че всички песове скимтят около нея като край разгонена кучка, хукна да търси Пантагрюел.

И де що срещнеше куче, сритваше го и му подвикваше:

— Хайде, няма ли да вървиш с аркадашите на сватба? Тръгвай, тръгвай, дявол те взел, тръгвай!

Когато най-после стигна у дома си, Панюрж каза на Пантагрюел:

— Господарю, елате, моля ви, да видите що псета са хукнали подир най-първата красавица на града и искат да я свалят!

Пантагрюел на драго сърце тръгна да види зрелището, което той намери за много забавно и единствено по рода си.

Ала най-смешното беше на процесията: около дамата се струпаха повече от шестстотин хиляди и четиринайсет кучета, които тръгваха по петите й, накъдето и да се отправеше тя, като препикаваха всички места, докосвани от дрехата й.

Хората се спираха, гледаха и не вярваха на очите си, а псетата подскачаха чак до врата на дамата, та й направиха на дармадан хубавата премяна, пък тя, като не виждаше друго спасение, хукна към дома си — тя бяга от кучетата, кучетата бягат подир нея, а слугите гледат и се превиват от смях.

Когато най-после тя влезе у дома си и тръшна след себе си вратата, друга глутница долетя изневиделица и така препика стените на къщата, че край тях се образува истински поток, в който спокойно можеха да плават патици. Потокът и днес си тече недалеко от „Свети Виктор“ и Гоблен^[1] използува водите му, за да боядисва в тях дрехите червени, благодарение на особените свойства на кучешката урина, за което някога открито говореше нашият метр Орибус.

Такъв поток можеше с божата помощ и мелница да задвижи, но, разбира се, не толкова голяма, колкото Базаклската мелница в Тулуза.