Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (204)

Глава LIV
Как Оменац даде на Пантагрюел круши „добрия християнин“

Докато се любуваха на тази трогателна развръзка, Епистемон, брат Жан и Панюрж, заврели глави под салфетките си, неочаквано завикаха: „Мяу-мяу-мяу!“ — и се преструваха, че плачат и че си бършат сълзите. Девойките, внимателни и благовъзпитани, не закъсняха да поднесат на всички пълни купи клементинско винце с много и разнообразни лакомства. Така веселият тон на пиршеството скоро бе възстановен.

Накрая Оменац ни предложи хубави, необичайно големи круши и каза:

— Заповядайте, приятели! Тези круши са особени. Такива вие никъде няма да намерите. Не всяка земя ражда всичко. Абаносът расте само в Индия. Тамянът идва само от Сабея^[1]. Аптечната глина — само от остров Лемнос. И само на нашия остров растат тези хубави круши. Ако желаете, посадете си ги у вас.

— Как им казвате тук? — запита Пантагрюел. — Изглеждат много хубави и сочни. Ако ги нарежете на парченца и ги сварите в тенджера с малко винце и захар, сигурно ще получите храна, еднакво полезна за болни и здрави.

— Точно така — отвърна Оменац. — Ние, благодаря на бога, сме си хора прости и на смокините казваме смокини, на сливите — сливи, а на крушите — круши.

— Истина ви казвам — прекъсна го Пантагрюел, — щом се завърна у дома, а това с божията воля няма да закъснее, непременно ще посадя и присадя тези круши в туренската си градина на брега на Лоара и ще ги нарека круши „добрия християнин“, защото наистина никога не съм виждал по-добри християни от тези папомани.

— Мен да питате — обади се брат Жан, — няма да е зле да ни дадете и две-три коли девойки.

— За какво са ви дотрябвали? — запита Оменац.

— За да им пуснем кръвчица между крачката с хубаво наточени мечове — отвърна брат Жан, — та да се народят и намножат добри християни и в нашата страна, дето засега броят им не е твърде голям.

— Боже милостиви! — извика Оменац. — Девици ние няма да ви дадем, ей богу, няма да ви дадем — зная аз, вие ги искате за разтуха на момците. По носа ви отгатвам всичко, нищо, че досега не съм ви виждал! Ой, ой, ой, така, така, момчето ми. Защо ще погубвате душата си! В нашите Декреталии това е строго запретено. Добре ще е по-внимателно да ги прочетете.

— Търпение, и това ще стане — отвърна брат Жан. — Но si tu non vis dare, praesta, quaesumus.^[320] Така поне е казано в Евангелието. Аз не се боя от брадат мъж, пък бил той кристален (искам да кажа, декретален) и с триъгълна шапка на главата.

След обяда се сбогувахме с Оменац и с всички присъстващи, изказахме им своята дълбока благодарност и им обещахме като отплата за тяхната любезност, щом пристигнем в Рим, да се срещнем с негово светейшество папата и да го помолим час по-скоро да ги посети, след което се оттеглихме на кораба. С присъщата си щедрост и с желание да се отблагодари на Оменац за това, че ни бе показал свещеното изображение на папата, Пантагрюел му подари девет парчета златен брокат за завеси на надолтарния прозорец и заповяда да напълнят с двойни екю с изображение на чехъл^[321] купата за лепти, събирани за нуждите на църквата, а на девиците, прислужвали по време на обяда, нареди да връчат по деветстотин и четиринайсет златни монети с изображение на благовещение в знак на това, че вече им е време да се омъжат.