Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (212)

Глава LXII
Как Гастер изобрети изкуството и способа да не бъде раняван, ни засяган от оръдеен изстрел

Случи се веднъж така, че докато Гастер прикътваше зърното на сигурно място в крепостите, в края на краищата сам бе обкръжен от врагове, крепостите бяха разрушени от тези триж проклети адски машини, зърното и хлябът ограбени и оплячкосани; тогава той изобрети изкуството и способа снарядите да не засягат крепостните валове, бастионите, стените и другите защитни укрепления и летейки, да спират във въздуха, а в случай че ги засегнат, да не причиняват никакви вреди не само на защитните укрепления, но и на самите защитници. Той беше разрешил вече този въпрос и ни показа нагледно разрешението му; оттогава насам и Фронтон ползва неговия способ, който влезе във всеобщо употребление и даже стана едно от обичайните благопристойни упражнения и развлечения на телемитите. Ето впрочем в какво се състои този способ. (Сега вие с по-голямо доверие ще се отнесете към разказа на Плутарх за един от неговите опити: ако козе стадо бяга от вас като от дявола, бутнете бял трън в муцуната на последната коза и стадото веднага ще спре.)

Гастер пълнеше фалконета със специален барут, несъдържащ сяра и смесен с нужното количество чист камфор, а над него поставяше железен, внимателно калибриран патрон с двайсет и четири железни топчета — едните кръгли и сферически, а другите леко удължени като сълза. После, насочвайки оръдието към едного от младите си пажове на шейсет крачки от дулото, и то така, като че цели да го удари в стомаха, Гастер спускаше с въже отвесно и точно по средата, между пажа и фалконета, огромен камък — сидерит (ние си му казваме магнит), тоест железен минерал или наричан още херкулесов камък, намерен някога, както ни уверява Никандър, на планината Ида във Фригия от някой си Магнет.

След всичко това Гастер пъхаше в отверстието на барутната камера запалена главня и възпламеняваше барута. Когато барутът изгаряше, то, за да не се образува празнина (а празнина природата не търпи: по-скоро цялата грамада на мирозданието — небе, въздух, земя, море — ще се върне към древния хаос, нежели някъде във вселената да се установи празнина), патронът със сачмите стремително излиташе от гърлото на фалконета и в камерата проникваше въздух, а то иначе там би се образувала празнина, тъй като барутът изгаря мигновено. Човек би казал, че патронът със сачмите, изтласкан с такава сила от оръдието, неминуемо ще прониже пажа; ала когато сачмите се приближаваха към упоменатия камък, скоростта им намаляваше и те започваха да се въртят във въздуха и да кръжат около камъка и нито една от тях, с каквато и бързина да летеше, не улучваше пажа.

Но това далеч не е всичко: Гастер изобрети изкуството и способа да връща назад срещу враговете изстреляните от самите тях снаряди, като запазваше първоначалната им разрушителна сила. Тази работа не представляваше за него особена трудност. Да си припомним, че тревата етиопис отстранява всички препятствия, а при ветрове и бури глупавата риба ехинеис спира и задържа в открито море най-големи кораби; ако осолите тази риба, тя притегля към себе си златото, колкото и дълбоко да е зарито в земята.

Да си припомним това, за което е писал Демокрит и в което от личен опит е вярвал Теофраст: има такава трева, от едно докосване до която железен клин, забит дълбоко и със страшна сила в дебело и твърдо дърво, мигновено изскача оттам; към нея прибягват и зелените кълвачи, когато някой дебел железен клин попадне право в гнездата им, а тях те обикновено съзиждат и дълбаят в стеблата на твърди дървета. Да си припомним, че ако сърни и елени, опасно ранени с копие или със стрели, попасат от разпространената в Крит трева диктам, смъртоносните стрели мигом изскачат, без да им причиняват ни най-малка болка. Това е същата тази трева, с която Венера излекувала своя любим син Еней, ранен в дясното бедро от сестрата на Турн — Ютурна.

Да си припомним, че само мирисът на лаври, смоковници и тюлени отклонява мълнията, която никога не ги поразява.

Да си припомним, че само при вида на овца побеснели слонове се укротяват; разярени и настървени бикове, приближавайки се към диви смоковници, наричани още каприфики, мигновено се успокояват и застават неподвижно като заковани, а разгневени усойници притихват само като ги докоснем с буково клонче.

Да си припомним също уверенията на Евфорион, че на остров Самос, преди още да издигнат там храм на Юнона, видял животни, наречени неади, от чийто рев земята се тресяла и в нея се отваряли същински бездни.

Да си припомним още, че бъзакът е по-гласовит и по-пригоден за кавал там, дето не кукурига петел; според уверенията на Теофраст древните мъдреци твърдели, че кукуригането на петлите притъпява, размеква и приглушава дървесинното вещество на бъзака; и лъвът, звяр силен и могъщ, трепери и немее от ужас, когато чуе да кукурига петел.

Доколкото ми е известно, някои разбират това така: за кавала и другите музикални инструменти дивият бъзак, растящ в места, отдалечени от градове и села, там, дето не се чува кукуригане на петли, решително е за предпочитане пред домашното бъзе, което расте край колибите и чифлиците. Други разбират това в по-възвишен смисъл — не буквално, а алегорически, в духа на питагорейците; казаното относно статуята на Меркурий, че не всяко дърво подхожда за нея, те тълкуват така: поклонението пред бога не трябва да се извършва как да е, а по начин благопристоен и по-особено благоговеен.

Така и примерът с бъзака ни учи, че на умните и трудолюбивите люде не подобава да се увличат в обикновена и проста музика, а в музика небесна, божествена, ангелска, съкровена, дошла отдалече, тоест музика духовна, в която не се чува кукуригане на петли. И наистина, когато искаме да подчертаем, че това или онова място е тихо и безлюдно, ние казваме: там даже не кукурига петел.