Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (141)

Глава XLV
Как Панюрж се съветва с Трибуле

След шест дни Пантагрюел се завърна у дома си точно когато Трибуле пристигна по реката от Блоа.

Панюрж предложи на Трибуле надут свински мехур, пълен с грахови зрънца, изкусно позлатена дървена шпага, ловджийска чантичка от корубата на костенурка, плетена бутилка с бретонско винце и квартерон бландюроски ябълки.

— Този трябва да е глупав като тапа — рече Карпалим.

Междувременно Трибуле нарами шпагата и ловджийската чантичка, взе в ръце мехура, изяде част от ябълките и изпразни бутилката до дъно.

Панюрж внимателно го наблюдаваше и най-после каза:

— Никога още не съм виждал такъв глупак — а съм виждал стотици, хиляди, — който да не пие на драго сърце и не до дъно!

После му разказа случая, като подбираше внимателно думите си.

Ала още не бе изрекъл всичко, когато вместо отговор Трибуле го фрасна с юмрук по врата, тикна в ръцете му празната бутилка, чукна го по носа със свинския мехур и като заклати глава, каза:

— Боже, божичко, луд побеснял, пази се от монаха ти, бюзансейска гайдичко с рога!

След тези думи Трибуле се отдели настрана и започна да си играе с мехура и се наслаждава на приятния звън на граха. Сега вече човек и думичка не можеше да изтръгне от устата му. И когато Панюрж поиска да му зададе още няколко въпроса, Трибуле измъкна дървената си шпага и понечи да го удари.

— Няма как — захвана Панюрж, — хубаво се насадихме! Че е луд, луд е — две мнения по това няма, но по-луд е оня, който ми го доведе, а най-луд съм аз, че му се доверявам.

— Тези камъни се хвърлят в моята градина — рече Карпалим.

— Да запазим спокойствие — каза Пантагрюел — и внимателно да проследим движенията и думите му. Аз долових в тях дълбоки тайни и сега вече не се учудвам, че турците тачат лудите наравно с мусафите и пророците. Забелязахте ли как силно си тръска главата, преди да заговори? Учението на древните философи, обредите на вълшебниците и наблюденията на юристите ни доказват, че това тръскане става по внушение на пророческия дух, който с внезапното си проникване в малката и крехка субстанция (а, както знаете, голям мозък в малка глава не се побира) така силно я разтърсва, че според думите на медиците всички членове на човешкото тяло започват да треперят, от една страна, поради натиска на непосилното бреме и неудържимата стремителност, с която то пада, от друга — поради неспособността на органа да носи такова бреме. А ето ви в подкрепа на това и нагледен пример: когато ни се случи на празен стомах да вдигнем чашка винце, ръката у мнозина трепери. Подобно нещо срещаме още в дълбока древност у пророчицата Пития, която, преди да започне предсказанията си, всякога размахвала от леговището си своето лаврово клонче. Ето и друг пример: Лампридий казва, че за да си спечели слава на пророк, император Хелиогабал, обкръжен от фанатиците евнуси, открито тръскал глава на тържествата в чест на своя пръв идол. А и Плавт в своите „Магарии“ разказва, че когато ходел, Саврий клател глава като бесен или като умопобъркан и плашел всичко живо по пътя си. И в друга своя пиеса, в която обяснява защо Хармид си клател главата, Плавт казва, че това той правел, когато изпада в екстаз.

И Катул в „Атис и Берекинтия“ припомня мястото, дето менади, вакханки и Бакхусови жрици, с бръшлянови вейки в ръце, тръскали глави в пророческо озарение. Точно това правели по време на обредите и обрязаните жреци на Кибела, откъдето по думите на древните богослови произхожда и името на богинята, тъй като κυβιοταί ще рече да въртиш, шия, да клатиш или да тръскаш глава.

И Тит Ливий пише, че по време на вакханалиите в Рим всички мъже и жени били сякаш осенени от пророческо вдъхновение, тъй като цялото тяло у тях се гърчело и тресяло, а според народните вярвания и единодушните уверения на философите пророческото вдъхновение, получено свише, никога не ни осеня без „бяс“ и сътресение на цялото тяло, което се тресе и трепери не само когато се преизпълня от това вдъхновение, а и когато го разкрива и тълкува.

Ето защо прочутият законовед Юлиан отговорил утвърдително на въпроса счита ли за здрав роба, който, намирайки се сред крайно възбудени фанатици, изведнъж започне да пророчествува, без да си тръска главата.

И в наше време виждаме възпитатели и педагози да хващат учениците за ушите като тенджери за дръжките и да им тръскат главите (а съгласно учението на египетските мъдреци ушите са орган на паметта), та отново да насочат към философско размишление ума им, отвлечен случайно от странични мисли и обезсилен от безполезни вълнения. Впрочем и Вергилий признава, че е изпитал точно това, когато Аполон Цинтий^[1] му изтеглил ухото.