Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (246)

Глава XXVIII
Как Панюрж, разпитвайки едного от тананикащите братя, получи от него едносрични отговори

Откакто бяхме стъпили на този остров, Панюрж се занимаваше само с едно — внимателно изучаваше физиономията на тези брадати, тананикащи братя. Накрая дръпна за ръкава едного от тях, мършав като пушен дявол, и го запита:

— Frater^[339], тананикащ, тананикащий, брада тананикаща, къде ти е милинката?

На това тананикащият отговори:

— Долу.

Панюрж: А има ли много като нея?

Тананикащият: Малко.

Панюрж: Колко точно?

Тананикащият: Двайсет.

Панюрж: А колко бихте желали да бъдат?

Тананикащият: Сто.

Панюрж: Къде ги криете?

Тананикащият: Там.

Панюрж: Предполагам, че всички не са на една възраст; ами височки ли са?

Тананикащият: Височки.

Панюрж: А какъв е цветът на лицето?

Тананикащият: Лилиев.

Панюрж: На косите?

Тананикащият: Рус.

Панюрж: А какви са очичките?

Тананикащият: Черни.

Панюрж: А гърдичките?

Тананикащият: Кръгли.

Панюрж: Личицата?

Тананикащият: Красиви.

Панюрж: Ресниците?

Тананикащият: Гъсти.

Панюрж: Прелестите?

Тананикащият: Напращели.

Панюрж: Погледът?

Тананикащият: Открит.

Панюрж: Крачетата?

Тананикащият: Гладки.

Панюрж: Петите?

Тананикащият: Къси.

Панюрж: А дупенцето?

Тананикащият: Превъзходно.

Панюрж: Ами ръцете?

Тананикащият: Дългички.

Панюрж: Какво носят на ръцете си?

Тананикащият: Ръкавици.

Панюрж: А какви са пръстените по ръцете им?

Тананикащият: Златни.

Панюрж: Какво употребявате, за да ги обличате?

Тананикащият: Плат.

Панюрж: С какъв плат ги обличате?

Тананикащият: С нов.

Панюрж: Какъв цвят има той?

Тананикащият: Синкавозелен.

Панюрж: А какви са шапчиците им?

Тананикащият: Сини.

Панюрж: Ами чорапките?

Тананикащият: Кафяви.

Панюрж: И тъй, какви са дрешките?

Тананикащият: Мекички.

Панюрж: А от какво са обущенцата?

Тананикащият: От кожа.

Панюрж: Обикновено какви са?

Тананикащият: Мръсни.

Панюрж: А как ходят?

Тананикащият: Чевръстичко.

Панюрж: Да минем към кухнята — искам да кажа, към кухнята на вашите мили; и без да бързаме, нека обследваме всичко — до най-малките подробности. Какво има в кухнята?

Тананикащият: Огън.

Панюрж: С какво поддържат огъня?

Тананикащият: С дръвца.

Панюрж: Какви именно?

Тананикащият: Сухи.

Панюрж: Какво дърво предпочитате?

Тананикащият: Тис.

Панюрж: А съчки и трески?

Тананикащият: Елови.

Панюрж: С какво отоплявате стаята?

Тананикащият: С бор.

Панюрж: И с какво още?

Тананикащият: С липа.

Панюрж: Половината за въпросните госпожички аз вече зная. А как ги храните?

Тананикащият: Добре.

Панюрж: Какво ядат?

Тананикащият: Хляб.

Панюрж: Какъв?

Тананикащият: Черен.

Панюрж: И какво още?

Тананикащият: Месо.

Панюрж: Какво именно?

Тананикащият: Печено.

Панюрж: А супа не ядат ли?

Тананикащият: Не.

Панюрж: Ами сладки?

Тананикащият: Всякакви.

Панюрж: Аз също. А риба ядат ли?

Тананикащият: Да.

Панюрж: Каква? И какво още?

Тананикащият: Яйца.

Панюрж: И как ги предпочитат?

Тананикащият: Варени.

Панюрж: Да, но какви точно?

Тананикащият: Твърди.

Панюрж: И само това ли ядат?

Тананикащият: Не.

Панюрж: А какво друго им давате?

Тананикащият: Говеждо.

Панюрж: И какво още?

Тананикащият: Свинско.

Панюрж: И още какво?

Тананикащият: Гъски.

Панюрж: А освен това?

Тананикащият: Гъсоци.

Панюрж: Item?^[340]

Тананикащият: Петли.

Панюрж: А какво от рода на подправките?

Тананикащият: Сол.

Панюрж: А за подслаждане?

Тананикащият: Шира.

Панюрж: Ами в края на обяда?

Тананикащият: Ориз.

Панюрж: И още какво?

Тананикащият: Мляко.

Панюрж: И какво още?

Тананикащият: Грах.

Панюрж: Но какъв грах имате предвид?

Тананикащият: Зелен.

Панюрж: А какво прибавяте към граха?

Тананикащият: Сланинка.

Панюрж: Ами какви плодове им предлагате?

Тананикащият: Вкусни.

Панюрж: Но какви?

Тананикащият: Сурови.

Панюрж: А други още?

Тананикащият: Орехи.

Панюрж: А как пият вашите мили?

Тананикащият: До дъно.

Панюрж: И какво пият?

Тананикащият: Винце.

Панюрж: Какво собствено?

Тананикащият: Бяло.

Панюрж: А зимъс?

Тананикащият: Червено.

Панюрж: Пролетес?

Тананикащият: Тръпчиво.

Панюрж: Лете?

Тананикащият: Изстудено.

Панюрж: Есенес и по гроздобер?

Тананикащият: Сладко.

— Кълна се в расото си — извика брат Жан, — кой знае какви са пълнички, мекички и закръгленички тези тананикащи веселячки и как ли чевръстичко ходят, щом тъй хубаво и тъй богато си похапват!

— Но, моля, почакайте, аз още не съм свършил — каза Панюрж.

Панюрж: Кога си лягат?

Тананикащият: Нощем.

Панюрж: А кога стават?

Тананикащият: Денем.

— Такъв мил тананикащ братец тази година аз още не съм срещал — забеляза Панюрж. — Дано бог, светият блажен Тананикащ брат и светата блажена непорочна Тананикаща дева му помогнат да стане председател на парижката Съдебна палата. Боже неботворче, приятели мои, я си помислете само какъв възбудител на дела, какъв ускорител на процеси, какъв прекратител на спорове, какъв опустошител на архиви, какъв претупвач на документи, какъв любител на бързописи би излязъл от него!… А сега да си дойдем на думата и да поговорим по-подробно и по-спокойно за вашите сестри во Христе.

Панюрж: Какъв е входът към тях?

Тананикащият: Широк.

Панюрж: А преддверието?

Тананикащият: Прохладно.

Панюрж: А по-нататък?

Тананикащият: Просторно.

Панюрж: Не, не — аз питам, какво е времето там?

Тананикащият: Топло.

Панюрж: А какво има по покрива?

Тананикащият: Косми.

Панюрж: Какви на цвят?

Тананикащият: Червеникави.

Панюрж: А у по-старите?

Тананикащият: Посивели.

Панюрж: Ами как подскачат?

Тананикащият: Лекичко.

Панюрж: Подмахват ли с краченцата?

Тананикащият: Честичко.

Панюрж: Шавливи ли са всички?

Тананикащият: Прекалено.

Панюрж: Ами вашите оръдия какви са?

Тананикащият: Тип-топ.

Панюрж: А главичките им?

Тананикащият: Закръглени.

Панюрж: Ами цветът им?

Тананикащият: Тъмночервен.

Панюрж: А накрая, подир всичкото, какви стават?

Тананикащият: Свитички.

Панюрж: Ха сега кажи, като какви са и яйчицата ви?

Тананикащият: Напращели.

Панюрж: Къде ги настанявате?

Тананикащият: Близичко.

Панюрж: Ами накрая, подир всичкото, какви са?

Тананикащият: Поомекнали.

Панюрж: Хайде сега в името на монашеския ви обет да ми отговорите, с какво ръсите вашите мили, когато ви се доще да се позанимаете с тях?

Тананикащият: С водица.

Панюрж: И какво казват, когато ги сваляте?

Тананикащият: Гугукат.

Панюрж: Гугукат, милинките, и като шекер се топят, нали?

Тананикащият: Топят се.

Панюрж: А деца раждат ли ви?

Тананикащият: Никога.

Панюрж: А как спите с тях?

Тананикащият: Голи.

Панюрж: Отговорете ми в името на същия този ваш монашески обет: колко пъти на ден обикновено се събирате с тях?

Тананикащият: Шест.

Панюрж: А през нощта?

Тананикащият: Десет.

— Е — каза брат Жан, — този сваляч не смее да прехвърли шестнайсетте — скромен е.

Панюрж: Ти можеш ли толкоз, брат Жан? С този наглава не се излиза. И другите ли я карат така?

Тананикащият: Всички.

Панюрж: Кой е най-любвеобилният?

Тананикащият: Аз.

Панюрж: А от засечка не се ли боите?

Тананикащият: Никога.

Панюрж: Виж ти, виж, да бяха ми казвали, че на света има такива братя во Христе, нямаше да повярвам. А ако изпразните и изцедите сперматозоидните си съдове, остава ли у вас нещо за другия ден?

Тананикащият: И още как!…

Панюрж: Или аз съм откачил, или те имат прехвалената индийска билка на Теофраст. Ами ако по силата на естествения ход на нещата или по друга някаква причина стане така, че по време на интеграцията църкалото ви се посвие, какво ще речете на това?

Тананикащият: Беда!

Панюрж: И какво правят тогава вашите мили?

Тананикащият: Писукат.

Панюрж: Ами ако, не дай боже, ваши милости останат в пълен пас за цял ден?

Тананикащият: Още повече.

Панюрж: Тогава какво им предлагате?

Тананикащият: Залъгалки.

Панюрж: А те с какво ви се отплащат?

Тананикащият: С ругатни.

Панюрж: Казваш ли още нещо?

Тананикащият: Не, пръцкам.

Панюрж: Как?

Тананикащият: Басово.

Панюрж: Ами как ги наказвате?

Тананикащият: Със стръв.

Панюрж: И какво излиза от това?

Тананикащият: Кръв.

Панюрж: А после започвате пак?

Тананикащият: Със същия мерак.

Панюрж: И тогава между вас какво се възцарява?

Тананикащият: Каквото и през ум не ви минава.

Панюрж: В името на същия ваш обет отговорете ми сега, кога у вас настъпва затишие?

Тананикащият: През август.

Панюрж: А кога е най-напечено?

Тананикащият: През март.

Панюрж: А през останалото време как върви работата?

Тананикащият: Весело.

Тогава Панюрж се засмя и каза:

— Ето ви го цял-целеничък бедния тананикащ братец. Чухте ли колко кратки, ясни и убедителни са едносричните му отговори? Той е от ония, дето цепят черешата на три, хубаво да знаете.

— Дявол го взел — прекъсна го брат Жан, — ти да не мислиш, че с миличките си говори едносрично? Кой знае колко е многосричен с тях! Казваш, че цепи черешата на три — кълна се в каквото поискаш, че на два залъка ще оплюска цяла овнешка плешка и че на един дъх ще изпраска две пинти вино. Нали го виждаш, че е останал без душа.

— Живи канибали, ви казвам — додаде Епистемон. — А на нас разправят, че на този свят нямат нищо друго освен собствения си живот. Какво повече имат кралете и господарите?