Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (148)

Глава LII
Защо една от разновидностите на пантагрюелиона не изгаря в огъня

Всичко, което ви разказах за пантагрюелиона, е необикновено и удивително, две мнения по това няма; ако сте готови да повярвате в още едно божествено свойство на свещения пантагрюелион, аз ще ви разкажа и за него. Впрочем вярвате, или не — все ми е тая; за мен е достатъчно, че съм ви казал истината.

А истината аз ще ви я кажа. Но за да навлезете в нея, а тя е сложна и трудно достъпна, ще ви задам един въпрос: ако аз налея в тази бутилка-две чаши вино и чаша вода и хубаво ги разбъркам, вие как ще ги отделите? Как ще ги отделите така, че във виното да не се окаже капчица вода, нито във водата — капчица вино, при което и водата, и виното да запазят първоначалното си количество?

Или друго: ако вашите каруцари и моряци, докарвайки за нуждите ви такова и такова количество бурета, варели и бъчви гравско, орлеанско, бонско и мирвоско вино, пътем ги отворят и ги изпият наполовина, а после ги долеят с вода по примера на лимузинците, ония с хубавите налъми, дето пренасят аржантиоско и сенготиерско винце, как ще отделите водата? Как ще очистите виното? Зная, ще ми напомните за бръшляновата фунийка! Това и в книгите го пише, вярно е и е доказано чрез много проверки и опити. Така е… Но който не е слушал нищо за бръшляновата фунийка и никога не е виждал такава фунийка, ще мисли, че това е невъзможно. Да продължим нататък.

Да предположим, че ние с вас живеем във времето на Сула, Марий, Цезар и на други римски императори или във времето на древните друиди, които изгаряха труповете на мъртвите си родители и господари, и че вие желаете да погълнете пепелта на вашите жени и бащи, смесвайки я с някое хубаво бяло винце, както стори Артемизия с пепелта на съпруга си Мавзол, или да я съхраните в урна или в ковчежче, как ще отделите пепелта на мъртвеца от пепелта на кладата? Отговорете! Кълна се във вярата си, че ще бъдете крайно затруднени! Аз обаче съм готов да ви помогна и ви казвам: вземете шепица от божествения пантагрюелион, искам да кажа, само колкото ви трябва, за да покриете тялото на покойника, обвийте го възможно най-добре, завържете го и даже го зашийте в него, а после го хвърлете в най-силния и най-буйния огън. През пантагрюелиона огънят ще изгори и изпепели и тялото, и костите на мъртвеца, а самият пантагрюелион не само че не ще изгуби един-единствен атом в пепелта на кладата, а ще излезе от нея още по-хубав, по-бял и по-чист, отколкото когато сте го хвърлили в огъня. Затова му и казват азбестон. В Карпазия^[1] и Диасиена^[2] ще намерите колкото щете и много евтин.

Нечувано, удивително нещо! Огънят, който поглъща, опожарява и унищожава всичко, очиства и избелва само този карпазийски азбестон — пантагрюелиона. Ако не хващате вяра и като евреите и прочие неверници искате черно на бяло, тоест нагледни доказателства, моля, вземете сурово яйце и го обвийте в божествения пантагрюелион. Така обвито, поставете яйцето в колкото щете силен и буен огън. Оставете го там колкото щете. В края на краищата яйцето ще се свари, изпече и изгори, а свещеният пантагрюелион ще остане невредим и даже незагрят. За този опит вие ще изразходвате по-малко от петдесет хиляди бордоски екю, без една дванадесетинка пит^[3].

Не ми сравнявайте пантагрюелиона със саламандъра — това ще бъде грешка. Признавам, че шепа подпалена слама го съживява и разхубавява. Но аз ви уверявам, че в голямата пещ той, както и всяка жива твар, се задушава и изгаря. Това ние знаем от опит — Гален отдавна го доказа и обоснова в кн. III De Temperamentis^[4], а такова е мнението и на Диоскорид (кн. II).

Не се позовавайте на стипцата, ни на пирейската дървена кула, която Луций Сула не могъл да изгори, защото Архелай, заместник на цар Митридат, заповядал да я натрият със стипца.

Не го сравнявайте с дървото, което Александър Корнелий нарекъл еон и в което виждал сходство с обвития в имел дъб; според него дървото еон и във водата не потъва, и в огъня не изгаря, точно като имела на дъба, и от това именно дърво бил построен и съоръжен прочутият кораб „Арго“. Който иска, нека вярва, аз не отговарям. Не го сравнявайте и с това толкова чудодейно дърво, което расте в планините Бриансон и Амбрен и от чиито корени получаваме вкусната, гуглеста гъба, а от ствола — превъзходна смола, приравнявана от Гален с терпентина; по неговите нежни листа се събира чудесен мед — същинска небесна манна; макар смолисто и маслено, това дърво не изгаря в огъня. Гърци и латинци го наричат Larryx^[5]; алпийците му казват мелез; антенориди и венецианци — ларег, отгдето произлиза названието на пиемонтската крепост — Ларингнум, заблудила Юлий Цезар, когато тръгнал на война срещу галите.

Юлий Цезар издал заповед всички жители и обитатели на Алпите и Пиемонт да отнесат муниции и храна в лагерите, разположени на военния път, по който се придвижвала неговата войска. На тази височайша заповед се подчинили всички с изключение на хората от крепостта Ларингнум, които, разчитайки на изгодното й местоположение, отказали да участвуват в контрибуцията. За да ги накаже за това неподчинение, императорът тръгнал с войската си право към крепостта. Пред нейната врата стърчала кула, построена от дебели борикови греди, наредени една върху друга като купчина дърва, и достатъчно висока, за да бъдат отблъснати нападателите с камъни и топори. Когато научил, че обсадените не разполагат с други защитни средства освен с камъни и топори и че могат да ги запращат не по-далеч от един хвърлей, Цезар заповядал на войниците си да оградят кулата със сухи вършини и да ги запалят. Заповедта тозчас била изпълнена. Вършините пламнали, избухнал страшен огън и обхванал цялата крепост. Римляните решили, че кулата ще изгори и че ще рухне пред очите им. Но когато вършината изгоряла и огънят утихнал, кулата се показала цяла-целеничка, без каквато и да било следа от изгаряне. Тогава Цезар наредил да изкопаят около крепостта ровове и окопи на такова разстояние, дето хвърлените камъни да не могат да достигнат, след което ларигнийци капитулирали. И от техните разкази Цезар научил за чудесните свойства на дървото, което не гори, не се възпламенява и не се овъглява.

За тия негови качества би следвало да го поставят редом с истинския пантагрюелион, толкова повече, че Пантагрюел заповяда да направят от това дърво всички рамки, всички врати, прозорци, водосточни тръби, улуци и облицовки на Телем. Нареди също така да облицоват с него носа, кърмата, кухнята, горната палуба, надлъжния проход и командната кула на своите големи караки^[6], кораби, галери, галиони, бригантини, платноходки и други плавателни съдове в Талаското пристанище, но после стана ясно, че дървото ларикс, макар и много по-огнеупорно от останалите дървесинни видове, в края на краищата се разваля и разпада в огъня подобно на камък във варна пещ. Един-единствен пантагрюелионът не само че не се разваля в огъня, а се обновява и очиства. И така:

Индуси и араби престанете

със ваште абаноси и тамян,

треви от нас елате си вземете,

да видите какво е цвят ухан.

Когато те у вас добре поникнат,

сторете на небето свят поклон

я нека всички Франция обикнат,

където е роден пантагрюелион.

Край на книга трета за героичните дела и славослова на славния Пантагрюел