Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (112)

Глава XVI
Как Пантагрюел съветва Панюрж да се обърне към Панзуйската сибила

Малко след това Пантагрюел извика при себе си Панюрж и му каза:

— Обичта ми към вас, която с годините все повече се усилва, ме кара да се замисля за вашето бъдеще и за вашето преуспяване. Чуйте сега какво съм решил: научих, че в Панзу, близо до Круле, имало една много прочута сибила, която безпогрешно предсказвала бъдещето; вземете със себе си Епистемон, идете при нея и чуйте какво ще ви каже.

— Наистина — забеляза Епистемон, — това е някаква Канидия или Сагана^[1], пророчица и магьосница. Така ми се чини, защото разправят, че в този край имало много повече магьосници, отколкото в Тесалия. Аз не бих отишъл там на драго сърце. Такова нещо е строго запретено от Мойсеевия закон.

— Но ние с вас не сме евреи — възрази Пантагрюел. — И после, никъде не е казано и доказано, че тя е магьосница. Да оставим сега този въпрос и да го разгледаме по-изтънко, когато се върнете.

Знаем ли дали не е някоя единадесета сибила или втора Касандра? А и да не е сибила и дори да не заслужава името сибила, какво рискувате, ако споделите с нея вашите съмнения, щом казват, че тя знае и разбира повече от всички в този край и повече от всички жени на света? И какво лошо има в това да чуеш и да научиш нещо повече, пък макар и от глупак, от дурак, от калпак, от пантоф, от картоф?

Вие си спомняте, че след победата над цар Дарий при Арбел Александър Велики, в присъствие на своите сатрапи, няколко пъти отказа да приеме един човек, за което после много, много се разкайвал, но било късно. В Персия Александър извоювал победа, но той бил далеч от Македония, неговата татковина, и сърцето му се свивало от мъка, че не може да получава известия оттам както поради огромните разстояния, така и поради естествените, трудно преодолими прегради между двете страни, каквито са големите реки, пустините и планините. И ето че веднъж, когато го налегнали неспокойни мисли и тревоги, които съвсем не били малки (защото, докато го уведомят и той се опита да предприеме нещо, враговете много преди това могли да покорят царството и земите му, да поставят там нов цар и да създадат нова държава), при него се представил някакъв търговец от Сидон, човек сръчен и умен, ала сиромах и сиромашки облечен, и му казал, че бил намерил начин и път неговата страна да бъде известена за победите му в Индия и сам той да получи известия за положението в Македония и Египет за по-малко от пет дни.

На Александър това предложение се сторило толкова глупаво и неосъществимо, че повече не искал да види търговеца, ни да чуе за него.

А какво щеше да му струва да поговори с него и да разбере какво собствено е изобретил? На кого щеше да навреди, кого щеше да ощети, ако пожелаеше да узнае какъв път е открил търговецът?

Природата, струва ми се, ненапразно е направила ушите ни открити, без капаци, без врати, каквито имат очите, езикът и други отвори на тялото. Ако това е така, то е, мисля аз, за да можем постоянно, денем и нощем, да слушаме и така непрестанно да се учим и обогатяваме своите познания, тъй като от всички сетива слухът е най-възприемчив. А възможно е този човек да е бил ангел, сиреч пратеник на бога, какъвто бе Рафаил за Тоби. С други думи, царят твърде рано го бе отблъснал и твърде късно се бе разкаял.

— Така е — отвърна Епистемон, — но вие никога няма да ме накарате да повярвам, че има голяма полза от съветите и напътствията на жена, и то на такава жена и от такъв край.

— Мен да питате — намеси се Панюрж, — всякога съм имал полза от съвети на жени и особено от съвети на стари жени. От такива съвети стомахът ми действува отлично, понякога даже два пъти на ден. Приятелю, това са същински ловджийски кучета, същински законници. И много прави са ония, които ги наричат знаещи жени. Но на мен много ми се иска да ги нарека всезнаещи. Че са знаещи — това е така, защото знанието им е безспорно, но аз ги наричам всезнаещи, защото предвиждат и предсказват точно всичко, което ни очаква в бъдеще. Понякога даже ги наричам не сополиви, а прозорливи като римската Юнона, защото от тях всеки ден стигат до нас техните прозрения, спасителни и благотворни. Питайте, ако щете, Питагор, Сократ, Емпедокъл, а така също и нашия учен Ортуин.

Ведно с тях и аз възхвалявам до небесата древните обичаи на германците, които приравнявали съветите на стариците със свещения сикл^[2] и свято почитали тези старици; техните съвети и отговори им донасяли щастие и благополучие, доколкото имали благоразумието да ги съблюдават и изпълняват. За пример можем да вземем старата Ауриния и добрата майка Веледа^[3], от времето на Веспасиан.

Знайте, че в женската старост има нещо приласкаващо, искам да кажа, успокояващо. Хайде, с бога напред, да вървим! Да вървим, боже мой! Прощавай, брат Жан, завещавам ти копчелъка си.

— Добре — каза Епистемон, — ще ви последвам, но помнете едно: започне ли оная да гадае и бае, обръщам гръб и да ме няма.