Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (109)

Глава XIII
Как Пантагрюел съветва Панюрж да отгатне чрез сънищата си щастлив ли ще бъде бракът му или нещастен

— Тъй като ние с вас тълкуваме различно предсказанията по Вергилий, нека опитаме друг начин на гадание.

— Какъв? — запита Панюрж.

— Добър — отвърна Пантагрюел, — античен и автентичен — по сънищата. Случва се, и нерядко, душата да предугади бъдещето чрез сънища, като описаните от Хипократ в книга Περί ενυπνίων^[1], от Платон, Плотин, Ямблих, Синезий, Аристотел, Ксенофонт, Гален, Плутарх, Атемидор Далдийски, Херофил^[2], Кв. Калабрийски^[3], Тео крит, Плиний, Атеней и други.

Многобройни доказателства тук не са нужни. Всичко ще ни стане ясно чрез един най-обикновен пример: вие сигурно сте забелязали, че когато децата са изкъпани, накърмени и напоени, спят дълбоко и тогава дойките със спокойна съвест отиват да се веселят: те са свободни да вършат всичко, каквото пожелаят, тъй като присъствието им край люлката в това време е ненужно. Така също, когато нашето тяло спи и до пробуждането си не изпитва никаква нужда, а храносмилането е преустановено, нашата душа се изпълва с веселие и вижда отново своята родина, тоест небето. Така тя отново придобива отличителния знак на първоначалния си божествен произход и приобщавайки се към съзерцание на безкрайната духовна сфера, чийто център е във всяка точка на вселената, а окръжността — никъде (и това според учението на Хермес Тримегист^[4] е богът), сфера, където нищо не се случва, нищо не възниква и нищо не погива и в която всички времена са едно несмутимо настояще, душата забелязва не само станалото дотогава, но и онова, което предстои да стане, и тъй като известява за него своето тяло и посредством чувствата и телесните органи го прави достояние на сродните ней люде, я наричат пророчица и гадателка.

Вярно е, че тя не ни предава точно онова, което е видяла, а то се дължи на несъвършенството и недостатъчната възприемчивост на човешките чувства: така и луната, осветявана от слънцето, не ни предава светлината му тъй чиста, тъй ослепителна и ярка, каквато я получава от него.

Затова сънните видения се нуждаят от изкусни, мъдри, съобразителни, опитни, разумни и безпогрешни тълкуватели или както ги наричали гърците, онейрокрити и онейрополи.

Затова Хераклит твърдял, че сами по себе си сънищата не разкриват нищо, както и не скриват нищо; те са само знамения и сигнали на бъдни неща, било то за наша радост и мъка или за радост и мъка на други. За това свидетелствува Светото писание, както и хилядите случаи, когато събитията в живота на отделните хора се развиват тъй, както са ги видели насън.

Обитателите на Атлантидите и на Тасос, един от Цикладските острови, са лишени от такова улеснение, защото в техния край никой никога не сънува. Такъв бил случаят с Клеон Давлийски и с Тразимед, а в наше време и с френския учен Виланованус^[5], който никога нищо не сънувал.

И тъй, утре, в часа, когато изгряващата розовопръста Аврора пропъди нощния мрак, отдайте се на съня и заспете дълбоко. Но се постарайте да се отърсите в това време от всички земни страсти — любов, омраза, надежди и страх.

Както някога великият гадател Протей, превърнат в огън, вода, тигър, дракон или в други образи, се видял безсилен да предсказва бъдещето и затова бил принуден да приеме своя собствен естествен вид, така и човекът може да се проникне от пророческия дух и изкуството да предрича само когато най-божествената частица в него (тоест Nobs^[6] и Mens^[7]) е ведра, притихнала, спокойна, освободена напълно от страсти и мирска суета.

— Съгласен съм — отвърна Панюрж. — А вечер колко трябва да се яде — малко или много? И знайте, че не без причина ви задавам този въпрос. Когато си легна ял-неял, тогава и сънищата ми са пусти и празни като стомаха.

— Нищо не яжте — отвърна Пантагрюел, — така ще е по-добре за вас, особено като се вземат под внимание вашата пълнота и вашите навици. Древният пророк Амфиарий изисквал от хората, които трябвало да отгатват предсказанията му чрез сънищата си, да не ядат през целия този ден и да не пият вино през предшествуващите три дни. Ние с вас, разбира се, няма да се подлагаме на такава строга диета.

Аз съм убеден, че лакомецът и пияницата трудно могат да доловят знаменията на духовните неща; обаче не споделям и мнението на ония, които си въобразяват, че след дълъг и упорит пост по-лесно проникват в небесните тайни. Може би си спомняте колко пъти Гаргантюа, чието име произнасям с благоговение, ни е повтарял, че писанията на разните отшелници и постници са толкова празни, кухи и постали, колкото и тялото им, и че е трудно да запазят здрав и спокоен дух, когато плътта е изтощена, като имаме предвид философите и лекарите, които твърдят, че животинските токове се зараждат и действуват в артериалната кръв, пречистена и прецедена до съвършенство чрез чудната цедилка под мозъчните кухини. Гаргантюа ни посочи като пример един философ, който мислел, че уединен и далеч от тълпата, ще размишлява, преценява и съчинява по-добре, но станало иначе: около него лаели псета, виели вълци, ръмжали лъвове, цвилели коне, врещели слонове, съскали змии, ревели магарета, свирукали щурци, гугукали гургулици — с една дума, тази гълчава му пречела повече от шума на Фонтенския или Ниорския панаир, защото гладът го измъчвал и зверчето в стомаха виело, очите тъмнеели, а вените изсмуквали сърцевината на месестите части и обезсилвали този немирен дух, който нехаел за своя естествен хранител и стопанин — тялото. Така и птицата в ръката на ловеца-соколджия иска да отлети, а яките ремъци все я теглят надолу.

Все по този повод мога да се позова на авторитета на Омир, баща на всички науки: той казва, че гърците престанали да оплакват мъртвия Патрокъл, най-верния приятел на Ахил, в момента, забележете — не преди, а в момента, когато гладът се обадил и стомасите им отказали да ги снабдяват със сълзи, защото изчерпаното от продължителен глад тяло не може да заплаче и да изцеди сълзлива течност.

Умереността при всички обстоятелства е похвална и аз ви съветвам и тук да се придържате към нея. Не яжте за вечеря ни боб, ни заешко или каквото и да е друго месо, ни октопод (наричан още полип), ни зеле или други храни, които могат да смутят и отслабят вашите животински токове. Както огледалото, чиято повърхност е замъглена от дихание или от мъгла, не може да отрази стоящите пред него предмети, така и духът губи способност да прозре съня, когато тялото е обезпокоено и дразнено от изпарения, идващи от неотдавна погълнатата храна, защото между тялото и духа съществува строга съгласуваност.

Изяжте няколко хубави крустоменски и бергамски круши, една ябълка „курпандю“, шепа туренски сливи и малко череши от моята градина. И не се бойте, че ще направят сънищата ви лъжливи, неясни или съмнителни, за каквито някои перипатетици считали есенните сънища на основание на това, че през есента хората ядат повече плодове, отколкото през другите годишни времена. Косвено потвърждение на това ние намираме у древните пророци и поети, които казват, че празните и измамните сънища се таят под покривалото на окапалите листа, а листите, както знаем, капят през есента.

И наистина, този естествен кипеж, който е така неудържим в пресните плодове и който чрез парите, предизвикани от постоянното движение, лесно прониква в животинските части (нали така именно се образува ширата), сега отдавна вече се е укротил и секнал. Затова вие ще си пиете студена водица от моя геран.

— Вашите условия ми се струват малко трудни — рече Панюрж, — но, ща не ща, ще ги приема и още утре заран, щом се пробудя, ще започна да постя. За останалото се предоставям на двете Омирови врати^[8], на Морфей, на Икел, на Фантас и Фобетор^[9]. Ако те ми помогнат, ще им издигна весел олтар от най-мек пух. А озова ли се в Лакония, някъде между Етил и Талама, в храма на богинята Ино, тя сигурно ще разсее моите тревоги, като изпълни нощта ми с хубави и радостни сънища.

След това Панюрж се обърна към Пантагрюел с въпроса:

— А какво мислите, нали няма да е зле, ако под възглавницата си поставя лаврово клонче?

— Нямате никаква нужда от него — възрази Пантагрюел. — Това е суеверие и всичко, което Серапион Аскалопски, Антифон, Филохор, Артемон^[10] и Фулгенций Планциад^[11] са писали по този повод, е измама и лъжа. Същото бих казал, без да желая да обиждам стареца Демокрит, и за лявото рамо на крокодил, а и на хамелеон, и за бактрийския камък, познат под името евметридий, и за Амоновия рог: така етиопците наричат златистия скъпоценен камък във вид на овнешки рог, подобен на рога на Юпитер-Амон, и казват, че сънищата на ония, които го носят като талисман, са истински и безпогрешни като предсказанията на божествените оракули.

Може би е вярно каквото пишат Омир и Вергилий за двете порти на сънищата, на които вие възнамерявате да се предоставите. Едната е от слонова кост и от нея излизат загадъчни, лъжливи и празни сънища, защото през слоновата кост, колкото и тънка да е тя, нищо не може да се види: нейната плътност и непрозрачност спират зрителните токове и следователно правят невъзможно възприятието на образи. Другата е рогова и от нея излизат ясни, верни и безпогрешни сънища, защото през рога, който е лъскав и прозрачен, всички образи се долавят ясно и отчетливо.

— Вие искате да кажете — намеси се брат Жан, — че сънищата на рогоносците, какъвто с божията помощ и с помощта на жена си ще стане Панюрж, са всякога истински и безпогрешни.