Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (207)

Глава XLVII
Как Пантагрюел се установи в жилището на месир Гастер^[1], първия в света магистър на науките и изкуствата

Този ден Пантагрюел стъпи на остров, по-чудноват от всички други и еднакво необичаен както с местоположението, така и с управителя си. Островът бе каменист, скалист, пуст, неприятен за окото, труден за краката и достъпен не повече от Дофинския връх, назован така, защото прилича на тиква и защото, откак свят светува, никой не го е достигнал, с изключение на Дуайяк, оглавяващ артилерията на крал Шарл VIII и който се възкачил на него с помощта на необикновени приспособления, за да намери на билото му — какво, мислите? — овен, един нищо и никакъв овен. Как е попаднал този овен на върха? Тук има нещо, но какво, иди, че го разбери. Някои казват, че още като малко агънце бил пренесен на върха от орел ли, от сова ли — не мога да зная — и че бил успял да се скрие в храстите.

Та ви казвам, пъшкахме, правихме, струвахме и накрая, след като здравата се изпотихме, възлязохме на върха, който за моя почуда се оказа толкова приятен, толкова живописен, толкова плодороден и здравословен, че без колебание си рекох: ето земния рай, за чието местонахождение спорят и се карат толкова добри богослови. Пантагрюел обаче настояваше, че това е обиталището на Арете (тоест на Добродетелта), описано от Хезиод, което мнение, разбира се, не изключва друго, по-приемливо.

Управител на острова бе месир Гастер, пръв магистър на науките и изкуствата в света. Ако мислите, че не месир Гастер, а огънят е най-великият магистър на изкуствата^[2], както пише Цицерон, вие грешите, тъй като, между нас казано, и самият Цицерон никога не е вярвал в това. Ако ли пък мислите, че Меркурий е първият изобретател на изкуствата, както предполагаха някога нашите древни друиди^[3], жестоко се мамите. И ви уверявам, че авторът на „Сатирите“ е бил прав, когато е казал, че месир Гастер е магистър на всички изкуства.

С него именно живееше в мир добрата госпожа Нужда, наричана още Сиромашия, майка на деветте музи; от нея и от бога на изобилието, Пор, се е родило някога благородното дете Амур, посредник между небето и земята, както казва Платон в своя „Пир“.

Трябваше да се поклоним пред този смел владетел Гастер, да му се закълнем във вярност и да го почетем. Защото той наистина е всесилен, суров, строг, твърд, жесток и неумолим. Нищо не може да му внушиш, нищо не може да му втълпиш, в нищо не може да го убедиш. Той нищо не желае да слуша. И като бога на мълчанието Харпократ, или на гръцки Сигалион, за когото казват, че бил астоме, тоест безуст, и Гастер е роден без уши. Той говори само чрез знаци. Но на тези негови знаци всичко живо се подчинява по-бързо и по-сляпо, отколкото на преторските едикти и на кралските заповеди. Той не допуща никакво забавяне, никакво отлагане. Вие казвате, че когато лъвът ръмжи, всички животни наоколо треперят. Така поне пише в книгите, а и сам съм видял това с очите си. Но мога да ви уверя, че от гласа на месир Гастер и небето трепери, и земята се тресе. А не дай боже да изрече заповед — мигновено трябва да я изпълниш или да умреш.

Лоцманът ни разказа как веднъж, по примера на частите на организма, бунтуващи се срещу стомаха, както пише Езоп, цялото соматско кралство^[4] въстанало срещу Гастер и се зарекло повече да не му се подчинява. Но много скоро бунтовниците се разкаяли и най-покорно се завърнали под неговия скиптър. А то иначе всички щели да измрат от глад.

Където и да се намира, той не пропуска да изтъква могъществото и превъзходството си над крале, императори, та даже и над самия папа. И на Базелския събор^[5] също пристигна пръв, макар този събор да бе, както знаете, разтърсван от спорове и кавги кой къде и с кого да седне. Всички мислят как да му угодят, всички само за него се трудят. Но и той не остава длъжен на света: изобретява всички изкуства, всички машини, всички занаяти, всички хитроумни уреди и приспособления. Даже и дивите зверове посвещава в изкуствата, което самата природа им е отказала. Врани, сойки, папагали, скорци превръща в поети, а свраките — в поетеси и ги учи да говорят и пеят на човешки език. И всичко това заради стомаха!

Орли, соколи, ястреби, крагуи, птици хищни, прелетни, съвсем малки, не от гнезда взети, диви, волни опитомява, дресира, приучва и укротява така, че и когато ги пусне във висинето, и там ги държи в подчинение на волята си и ги заставя, щом пожелае, тутакси да долетят на земята. И всичко това заради стомаха!

Слонове, лъвове, носорози, мечки, коне, кучета заставя да играят, да танцуват, по въже да ходят, да се борят, да плуват, да се крият, да ловят и му донасят каквото им заповяда. И всичко заради стомаха!

Извлича от морската бездна риби, китове и всякакви други чудовища, вълци пропъжда от горите, мечки измъква от пещерите, лисици примамва от дупките им, змии изтръгва от земята. И всичко това заради стомаха!

Накъсо казано, той е толкова ненаситен, че в беса си може да нагълта всичко — и животни, и хора, както са го видели да прави при васконците, когато по време на серторианските войни ги обсадил Квинт Метел, при сагунтинците, когато ги обсадил Анибал, при юдеите, когато ги обсадили римляните, и още шестстотин други случая. И всичко това заради стомаха!

Когато неговата заместница, Нуждата, тръгне на път, където и да се появи тя, тозчас затварят съдилищата, всички едикти потъват вдън земя, всички разпоредби се оказват напразни. Тя не признава никакви закони, не се подчинява на никакви наредби. Всеки я избягва и предпочита да изживее ужаса на корабокрушението, да премине през огън, през планини и пропасти, отколкото да попадне в лапите й.