Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (168)

Глава XVIII
Как Пантагрюел се спаси от силна буря в морето

На другия ден забелязахме отдясно девет кораба, натоварени с монаси: доминиканци, йезуити, капуцини, ермити, августинци, бернардинци, бенедиктинци, театинци, егнатинци, амадейци, корделиери, кармелити, францисканци и други свети отци, които отиваха на Кесилския събор^[1] да поразчепкат религиозните догми в защита срещу новопоявилите се еретици. Ах, как се зарадва, как се зарадва Панюрж, като ги видя, уверен, че такава среща предвещава щастие не само за този ден, но и за редица следващи! И като поздрави любезно добрите отци и предостави на благочестивите им и усърдни молитви спасението на душата си, нареди да хвърлят на корабите им седемдесет и осем дузини свински бутове, сума ти хайвер, десетки наденици и суджуци, стотици осолени кефали и две хиляди лъскави дуката за успокоение на покойниците.

Пантагрюел стоеше настрана замислен и тъжен. Забелязал това, брат Жан го запита на какво се дължи тази необичайна тъга.

Тъкмо в този миг лоцманът, наблюдавайки бясната игра на ветропоказателя върху кърмата и предвиждайки лошо време и нова буря, помоли кормчии, матроси и юнги, както и нас, пътниците, да бъдем в готовност, нареди да снемат платната, предната и задната мачта, марсела, големия парус, паруса на бизан-мачтата и бушпршпе, да спуснат булините, малката и голямата стенга, както и бизан-мачтата, а на реи да оставят само вантите.

Внезапно морето се надигна и се залюля издълбоко; огромни вълни заблъскаха борда; мистралът, съпровождан от бесен ураган, ужасни циклони и смъртоносни вихрушки, засъска през подпорните греди; небето почерня, загърмя, засвятка, плисна дъжд, удари град; въздухът загуби прозрачността си, стана непроницаем, черен, тежък и само мълниите, светкавиците и разкъсаните огнени облаци озаряваха тъмнината; категиди, тиели, лелапи и престери бушуваха безспир над нас; от време на време всичко наоколо пламваше в отровнозеления блясък на псолоенти, арг, елики^[2] и други небесни мълнии; всички наши небесни пътеводни знаци бяха скрити или неясни; чудовищният ураган издигаше високо отвесните вълни. Повярвайте ми, ние мислехме, че сме доживели древния хаос, когато всички стихии — огън, въздух, море, земя — се сливали в едно.

Измъчен, изчерпан, полумъртъв, Панюрж седеше свит на палубата, наситил малко преди това рибите със съдържанието на стомаха си. Той призова на помощ всички добри светии и светици, обеща да се изповяда, когато и където трябва, и накрая извика:

— Ей, готвачо, приятелю мой, бащице, братко мой, подай ми нещо соленко! Виждам аз, скоро ще се нагълтаме с водичка. Малко ядене и много пиене — така ще я караме оттук нататък! Дано бог и пресветата, пречистата и преблагословената Богородица помогнат да се озова здрав и читав час по-скоро, искам да кажа, още сега, на твърда земя. О, трижди, четирижди блажени ония, дето си садят зелки. О, парки, защо не ми отредихте съдба на градинар! О, колцина са щастливците, удостоени от Юпитер с такова благоволение! У тях единият крак всякога е на земята, а и другият не е далеч от него. Умувайте колкото ви е угодно върху щастието и висшето благо, аз обаче, с ръка на сърце, ви казвам, че считам за най-честит оня, който си сади зелки, и го казвам с по-голямо основание от Пирон, който в минута на подобна опасност, съглеждайки на брега прасе, го обявил за най-голям щастливец, първо, защото обирало разсипания наоколо ечемик, следователно разполагало с ечемик в изобилие, и, второ, защото на всичко отгоре си тичало по твърдата земя.

Ах, само животът на суша е живот, достоен и за бога, и за господаря! Господи, спасителю наш, тази вълна ще ни отнесе! О, приятели, дайте ми малко оцет. Вир-вода съм от пот! Горко ни! Фаловете са разкъсани, от носовите въжета нищо не е останало, мачтите се трошат, брам-стенгът плава в морето, подводната част на кораба гледа вече към слънцето и почти всички котвени въжета са разнищени. Уви! Уви! Къде са булините? Ще се мре! Уви, дойде време да мрем! Водата отнесе фок-мачтата. О, в чии ли ръце ще попаднат тези отломъци? Приятели, позволете ми да се скрия зад парапета. Момчета, фенерът падна! Божичко, не изпущайте от ръка румпела, ни талея! Чувам да скърцат пантите на кормилото. Да не би да се е счупило? За бога, да спасим брюка, оставете бейфута! Бе-бе-бе, бу-бу! Моля, господин звездоброецо, погледнете стрелката на вашия компас и кажете, откъде се взе тази буря? Честна дума ви казвам, ужасно се страхувам! Бу-бу-бу-бу-бу! Свършено е с мене! Че и гащите си подмокрих от страх. Бу-бу-бу-бу! Оле-ле-ле-ле! Оле-ле-ле-ле! Бу-бу-бу! У-у-у! Бу-бу-бу-бу! Потъвам, потъвам, умирам! Добри хора, потъвам!