Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (238)

Глава XX
Как кралица Квинтесенция лекуваше болните с песни

Във втората галерия военачалникът ни показа млада дама (макар, между нас казано, да бе най-малко на хиляда и осемстотин години), хубава, нежна, гиздава, заобиколена от придворни дами и кавалери.

— Сега не е време да се разговаря с нея — забеляза военачалникът. — Вие само внимателно наблюдавайте всички нейни действия. У вас, във вашите кралства, вие си имате крале, които лекуват чудесно някои болести, като например живеница, лудост, малария, и то само като докоснат болния с ръка. Тук нашата кралица лекува всички болни, без да ги докосва, а само като им пее песнички според болестта.

И той ни показа органите, с чиито звуци кралицата правела чудеса.

Тези органи бяха направени по много особен начин: тръбите бяха от тръстика, сандъкът — от гваяково дърво, пластинките — от равен, педалите — от турбит, а клавиатурата — от скамония.

Докато ние разглеждахме това чудно и невиждано досега устройство на органи, абстрактори, сподизатори, маситери, прегусти, табахини, хахамини, неманини, рабребани, нереини, розени, недибини, неарини, саганини, шезинини, сарини, сотрини, абати, енилини, архадарпнини, мебини, перашими, гиборими и други, нейни прислужници въведоха прокажените; тя им изпя някаква песничка и болните тозчас оздравяха. После въведоха отровените; тя им изпя друга песничка и ето че и те на свой ред оздравяха. Че като се заредиха след тях слепи, глухи, неми — и слепите прогледнаха, и глухите прочуха, и немите проговориха.

Потресени и смаяни от целебната сила, която госпожа кралицата току-що бе показала пред нас, ние се проснахме на земята и ни звук, ни движение. Така си лежахме на пода като препарирани, докато най-после тя докосна Пантагрюел с красив букет от бели рози, който държеше в ръка, и ние мигом се изправихме на крака. После се обърна към нас с копринени думи, с такива, с каквито Парисатида е искала да се обръщат към сина й Кир, или поне с думи, изтъкани от червен атлаз.

— Благородството — захвана тя, — излъчващо се от циркумференцията на вашите особи, ми дава пълна представа за добродетелите, скрити в душата ви, а вкусвайки медената сладост на красноречивите ви уверения за преданост, аз лесно се убеждавам, че вашите сърца са свободни от зловредното самомнение и волнодумство, че те, напротив, са просмукани от редки чуждоземни учения, до които в нашето невежествено време се стига трудно, колкото и да се стремим да ги усвоим. Ето защо аз, извисила се някога над личните си пристрастия, сега не мога да се въздържа да не отправя към вас тези наистина банални и обикновени думи: бъдете мои скъпи, прескъпи, най-скъпи гости!

— Аз съм си бос — пошепна на ухото ми Панюрж, — отговорете вие, ако искате.

Аз обаче не отговорих, не отговори и Пантагрюел и всички продължавахме да мълчим. Тогава кралицата каза:

— По това ваше мълчание разбирам, че вие не само сте излезли от школата на Питагор, от която от памтивека води началото си постепенно размножаващият се род на моите прадеди, но че и в Египет, тази люлка на възвишена философия, преди много луни сте си гризали ноктите и сте си чесали главата с пръст. В питагорейската школа мълчанието е символ на знание, египтяните също възвеличавали и обожествявали мълчанието, а първосвещениците в Хиерополи принасяли жертви на великия бог, без да произнесат нито дума, безшумно и безмълвно. Аз ни най-малко не възнамерявам да покажа спрямо вас отсъствие на признателност — напротив, желая в нагледна форма да ви ексцентрирам моите мисли, макар същността им да се абстрахира от мен.

Завършила речта си, тя се обърна към прислужниците си и каза само това:

— Табахими, Панацея!

При тези думи табахимите ни помолиха да извиним госпожа кралицата за това, че няма да обядва с нас, тъй като за обяд не приемала нищо освен няколко категории, идеи, истини, образи, абстракции, концепции, вторични сентенции, тези, антитези, метемпсихози и трансцендентни хипотези.

После ни отведоха в неголяма стая, цялата окичена с алармени звънци. Един господ само знае как ни нагостиха тук. Разправят, че Юпитер записвал всичко, що става по света, върху щавената кожа на козата, кърмила го някога на Крит, същата онази кожа, която му служела за щит в битката с титаните (за което и получил прозвището Егиох). Кълна се в честта си, приятели мои пияници, че не на една, а и на осемнайсет кози кожи не ще изброите чудните предястия, ястия и лакомства, които ни предложиха, даже ако пишете с такива малки буквички, с каквито била написана онази Омирова „Илиада“, която прочел Цицерон и за която казва, че било възможно да се покрие с орехова черупка. А ако питате мен, даже да бях стоуст и да имах сто езика, глас като корабна сирена и сладкодумието на Платон, не бих могъл и в четири книги да ви опиша третинка от половината на това, което видях. Пантагрюел пък ми каза, че ако питам него, кралицата влагала в думата „Панацея“ същия смисъл за богато пиршество, какъвто влагал Лукул в името „Аполон“, което произнасял, когато желаел да нагости пребогато свои приятели, дошли макар и неочаквано, както това правели понякога Цицерон и Хортензий.