Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (139)

Глава XLIII
Как Пантагрюел оправдава Бридуа, че произнасял присъди с помощта на зарове

След тези думи Бридуа млъкна. Празнодумов му заповяда да напусне съдебната зала, което той и стори. Тогава Празнодумов каза на Пантагрюел:

— Августейши принце! Не само в знак на признателност за неизчислимите благодеяния, с които обсипахте нашия парламент, както и Мирленгския маркизат, но и вземайки под внимание достойнствата, с които ви е обдарил всемогъщият бог, подател на всички блага, а именно: вашия светъл ум, разсъдителност и големи познания, ние ви предоставяме да решите това толкова необичайно, толкова чудновато и толкова странно дело на Бридуа, когото вие видяхте със собствените си очи, чухте със собствените си уши и който във ваше присъствие призна, че е съдил с помощта на хазартни кокалчета. Ние ви молим да решите това дело по съвест и по закон.

На това Пантагрюел отвърна така:

— Господа, както знаете, моето положение не ме упълномощава да решавам съдебни дела, но щом ми оказвате такава чест, аз ще приема върху себе си задълженията не на съдия, а на защитник.

У Бридуа аз забелязвам много качества, които, струва ми се, могат в случая да му осигурят оправдание. Първо — неговата старост, второ — откровеността му, които нашето правосъдие и нашите закони с великодушие и разбиране считат за смекчаващи вината обстоятелства. Трето, позовавайки се на нашите закони, аз виждам още едно обстоятелство, действуващо в полза на Бридуа, а именно: тази една-единствена негова грешка трябва да бъде простена и забравена, тя трябва да се удави и разтвори в огромното море от толкова справедливи присъди, произнесени от него в продължение на четиридесетгодишната му безукорна служба. Така, ако аз хвърля в Лоара капка от морето, тази единствена капка не ще стори солени водите на Лоара.

И ми се чини, че в тази работа има пръст сам бог, който е пожелал и наредил така, че тези присъди, решавани по жребий, да бъдат всички, до една, намерени за правилни от вашия уважаем върховен съд; тъй като славата господня, както знаете, често се разкрива в посрамване на мъдрите, в принизяване на силните и във въздигане на простите и смирените.

Но нека оставим настрана всички тези неща. Ще ви помоля само, не от благодарност към моя дом, за каквато тук и дума не може да става, а в името на онова искрено уважение, което ние, хората отсам и оттатък Лоара, открай време ви засвидетелствуваме, зачитайки вашата власт и вашето достойнство, да се съгласите да го оправдаете при две условия. Първо, да удовлетвори или обещае, че ще удовлетвори ония, по чието дело е взел неправилно решение; що се отнася до мен, и аз ще сторя нужното, за да го накарам да действува съобразно тази клауза и да задоволи ощетения. Второ, за да му помага при изпълнение на служебните задачи, придайте му някой млад, сведущ, разумен, сръчен и добросъвестен съветник, с мнението на когото отсега нататък той ще съобразява своите присъди.

В случай че счетете за нужно да го освободите напълно от неговите задължения, аз ви моля да го предоставите изцяло на мое разположение. В моите владения ще се намерят не малко места и длъжности, за да оползотворя неговите знания. А дотогава ще моля господа бога, нашия създател, пазител и на всички блага подател, неизменно да изпраща благодатта си над вас.

След тези думи Пантагрюел се поклони на съда и напусна съдебната зала. На вратата го очакваха Панюрж, Епистемон, брат Жан и останалите. Всички те се качиха на конете си и потеглиха към Гаргантюа.

Пътем Пантагрюел им разказа дума по дума историята за присъдите на Бридуа. Брат Жан подхвърли, че познава Перен Глупака от времето, когато живеел във Фонтене-ле-Конт, дето благородният Ардийон бил игумен. Гимнаст пък каза, че когато гасконецът се карал с французина, той бил в палатката на дебелия Кристиян, рицаря де Крисе.

Панюрж клатеше глава и не хващаше вяра, че делата може да се решават по жребий, и то в продължение на толкова години.

А Епистемон рече на Пантагрюел:

— Подобни истории разправят и за монлерийскпя съдия. Но, така или иначе, това са зарове — случайност, как е възможно толкова време да се ползуват безпогрешно? Веднъж-дваж да разрешиш дело наслуки разбирам, и то когато делото се окаже сложно, неясно, трудно и деликатно.