Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава I
Произход и древност на рода на великия Пантагрюел

Аз считам, че няма да бъде излишно, нито безполезно, ако при времето, с което разполагаме, ви припомня откъде води своето начало и произход славният наш Пантагрюел, защото виждам, че всички добри историографи така именно са съставяли своите хроники, и то не само гърци, араби и варвари, но и авторите на Свещеното писание, като например евангелистите Лука и Матей.

И така, запомнете, че при сътворението на света (започвам разказа си отдалече — ако се придържаме към древните друиди, това се е случило преди четиридесет пъти по четиридесет нощи), малко след като Авел бе убит от брата си Каин, земята, попивайки кръвта на праведника, народила толкова много и такива разнообразни плодове, каквито могат да растат само в нейното лоно, и най-вече дренки, такова изобилие на дренки и тъй невероятно големи, че хората нарекли тази незапомнена година на големите дренки, защото с три само от тях напълвали цяла крина.

В тази именно година гърците започнали да смятат времето на календи. Великите пости не се падали през март, а първата половина на август била в май. Чини ми се, в октомври или, ако само не греша (а от грешки аз се пазя като от огъня), в септември се падала седмицата, позната ни от летописите под името седмицата с трите четвъртъци, тъй като тя има три четвъртъци поради високосните неправилности, във връзка с които слънцето, понакуцвайки, леко се изместило наляво, луната се отклонила от орбитата си на повече от пет туаза И в същото време по така наречения неподвижен небосвод се забелязвало ясно такова силно сътресение, че средната звезда от Плеядата, изоставяйки спътниците си, свърнала към линията на равноденствието, а звездата, именувана Колос, се отделила от съзвездието Дева и се отправила към Везни; това са явления толкова ужасяващи и толкова сложни и трудни за разбиране, че астролозите не могат да ги захапят, а те сигурно имат коджа дълги зъби, щом така далече стигат с тях.

Вие си представяте с какво удоволствие ядели хората тези тъй хубави на вид и толкова приятни на вкус дренки; но както Ной, този свят човек (комуто сме задължени и признателни до немай-къде, загдето засади за нас лозата, от която добиваме това нектароподобно, божествено, прелестно, безценно, възхитително, веселящо сърцето питие, нарицаемо винце), се излъгал, като пил вино, тъй като не подозирал силата му, така и мъжете и жените от онова време се нахвърлили с настървение на този едър и хубав плод, без да предвидят неприятностите, които впоследствие ги сполетели: у всеки един от тях се появили ужасни подутини, само че на различни места.

На едни се подул коремът, но така, че това вече не било корем, а огромна бъчва: Ventrem omnipotentem[1], а инак всички били хора прилични и шегаджии приятни, от които с време произлезли светиите Шишко и Сирната неделя.

На други се подули плешките, но се подули така, че започнали да наричат тези гръбльовци монтифери, тоест планиноносци; такива вие и днес можете да срещнете сред хора от двата пола, принадлежащи към различни обществени класи; от тях е произлязъл Езоп, чиито поучителни басни ви съветваме да прочетете.

На други се разтегнал в дължина органът, наречен „орач“, и станал толкова дълъг, голям, тлъст, дебел, цветущ и опънат по античен маниер, че хората го ползували като пояс и цели пет-шест пъти се опасвали с него около кръста. Когато бил във форма, тоест в благоприятно положение, човек би казал, че тези хора държат копия и че са готови да замахват с тях а ла Кентен.

Породата на тези хора е изчезнала, така поне разправят жените, които постоянно се оплакват, че „ги няма вече ония големи, дебели“ и т.н.… краят на песничката ви е известен.

На други се надули тестикулите и добили такива чудовищни размери, че само с три парчета напълвали цял модий. Ето откъде е произлязло прозвището лотарингски яйчица, които не се поместват в копчелъка и провисват чак до дъното на гащите.

На други пораснали краката и човек би казал, че това са по-скоро жерави или фламинго или пък хора на кокили, които хлапаците на своя език наричат „крачуни“.

На други се надул носът, та заприличал на тръба на колба, целият зачервен като домат, изшарен с морави жилки и гнойници, мазен, изподраскан, пъпчив, с една дума, точно като носа на каноника Панзу и на анжерския лекар Дръвников; малцина от тези хора обичали да пият билков чай, но затова пък всички до един били страстни любители на гроздовия сок. От тях водят произхода си Назон и Овидий, както и ония, за които е казано: Ne reminiscaris[2].

На други пораснали ушите и станали толкова големи, че едното им служело и за елек, и за панталони, и за салтамарка, а с другото се загръщали като с испански плащ; разправят, че в Бурбон още се срещат хора от тази порода, чиито уши, наричани бурбонски, станали пословични.

Други пораснали нашир и най-вече надлъж. От тях именно произлезли великаните.

А от великаните — Пантагрюел.

Пръв бе Шарлброт,

от него произлезе Сараброт,

от Сараброт сина му Фариброт,

Фариброт създаде Хуртали, на супите голям любител, царувал по време на потопа,

Хуртали създаде Немврод,

Немврод създаде Атлас, подпирал с раменете си небето.

Атлас създаде Голиат,

Голиат създаде Ерикс, пръв изобретател на фокусите,

Ерикс създаде Тит,

Тит — Ерион,

Ерион създаде Полифем,

Полифем създаде Как,

Как създаде Етион, първият мъж, заболял от сифилис, защото лете не приемал да пие изстудено винце, така поне ни казва Бертакино[3].

Етион създаде Енкелад,

Енкелад създаде Кей,

Кей създаде Тифон,

Тифон създаде От,

От създаде Егеон,

Егеон създаде сторъкия Биарий,

Биарий създаде Порфирион,

Порфирион — Адамастор,

Адамастор създаде Антей,

Антей създаде Агафон,

Агафон създаде Пор, воювал срещу Александър Македонски,

Пор създаде Аранф,

Аранф създаде Гобара, въвел обичая да се вдигат наздравици за този и за онзи,

Гобара създаде Голиата Секундилски,

Голиат създаде Офорт, с нос, чудесно пригоден да пие направо от бъчонката,

Офорт създаде Артахей,

Артахей създаде Оромедон,

Оромедон създаде Гемагог, изобретил обувките, с нос извит нагоре,

Гемагог създаде Сизиф,

Сизиф създаде Титаните, а те — Херкулес,

Херкулес създаде Еней, безспорен майстор да сваля белезници от ръцете,

Еней създаде Фирабрас, победен от френския сенатор

Оливие, приятел на Ролан,

Фирабрас създаде Морган, човекът, който пръв в света играл на кокалчета с очила,

Морган създаде Фракас, описан от Мерлин Кокай[4],

Фракас създаде Ферагус,

Ферагус създаде Мухлов, пръв опушил на дървени въглища говежди езици, осолявани дотогава като свински бутове,

Мухлов роди Боливоракс,

Боливоракс роди Тутавия,

а Тутавия сътвори Гайоф, с ташаци, меки като тополово дръвце, и уд, по-твърд от оскруша,

Гайоф създаде Сенолапача,

Сенолапача — Брюлофер,

Брюлофер създаде Лапача,

Лапача сътвори Галаад, създателя на винени бутилки,

Галаад създаде Мирланго,

Мирланго създаде Галафр,

Галафр създаде Побойника,

Побойника създаде Робоастр,

Сортибрант — Конимберски,

Сортибрант — Брюант Монмирейски,

Брюант създаде Брюйе, победен от френския сенатор Ожие Датчанина,

Брюйе създаде Мобрен,

Мобрен създаде Футанон,

Футанон създаде Аклебак,

създателя на Малката пишурка,

Малката пишурка създаде Грангузие,

а Грангузие — Гаргантюа,

от който произлезе благородният Пантагрюел, сегашният мой господар.[5]

Аз не се и съмнявам, че тези редове основателно ще предизвикат вашето недоумение и че вие ще се запитате: „Как е възможно това? Нали по време на потопа загинали всички с изключение на Ной и още седем човека, които той взел със себе си в ковчега, но не и гореупоменатия Хуртали?“

Въпросът е уместен и ясен, което си е истина, но аз се надявам моят отговор да ви удовлетвори или може би главата ми е зле изкалафатена. В онова време мен още ме е нямало на бял свят, какво било, що било, не мога да зная, затова ще се позова на еврейските тълкуватели на Свещеното писание — масоретите: те твърдят, че Хуртали не бил в Ноевия ковчег, тъй като този гигант не можел да влезе в него; според тях той възседнал ковчега отгоре така, както малките деца възсядат дървени кончета или както убитият впоследствие при Мариняно грамаден бернски бик[6] възсядал тежкото каменно оръдие (а това животно безспорно има лек и изящен раван). Та ето как, движейки ковчега с краката си, с които същевременно си служил и като с кормило, за да го направлява в желаната от него посока, Хуртали предотвратил корабокрушението и се оказал вторият след бога спасител на Ноевия ковчег.

Намиращите се в ковчега му изпращали по някаква тръба достатъчно количество храна, тъй като считали Хуртали за свой благодетел, и от време на време даже разговаряли с него както Икароменип с Юпитер, за което ни разказва Лукиан.

И така, разбрахте ли всичко? В такъв случай цапнете му по едно от червеното, ала само не го кръщавайте! Но вие като че ли не ми вярвате? „Тогава и аз не вярвам“ — казала Лисана.

Бележки

[1] Всемогъщ стомах (лат.). Ventrem omnipotentem — пародийно изопачаване на Patrem omnipotentem („Вярвам в единния бог — отца вседържителя“). — Б.пр.

[2] Не си спомняй за тях (лат.). — Б.пр.

[3] Джовани Бертакино — известен италиански юрист? (XV в.).

[4] Мерлино Кокайо — псевдоним на поета Джироламо (Теофило) Фоленго, автор на знаменитото „Макароническо творение“, положило начало на макароническата поезия в Италия.

[5] Гаргантюа, от който произлезе благородният Пантагрюел, сегашният ми господар. — Шеговито преосмисляне на Христовото родословие в първата глава на Евангелието от Матея.

[6] … грамаден бернски бик… — По време на битката при Мариняно между французите и швейцарските наемници на Миланския херцог в 1515 година швейцарски тръбач от кантона Берн запушил с бичия си рог две-три вражески пушки, а после бил убит.