Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава XXII
Игрите на Гаргантюа

След всичко това Гаргантюа измънкваше с натежал език само края на благодарствената молитва, плакнеше ръце във виното си, чоплеше с глиганово краче зъбите си, а после весело бъбреше със слугите. Тогава те разстилаха зеленото сукно, домъкваха купища карти, зарове и шахматни дъски и Гаргантюа започваше да играе:

на открити козове, на който взел, той загубил,
на четири карти, на едноцветни карти,
на голям шлем, на мъжци,
на триумф, на тарок,
на пикардийки, на лисица,
на сто, на пулове,
на нещастната, на крави,
на измама, на бяла дама,
на десетка, на късмет,
на трийсет и едно, на три пула,
на двойка и серия, на таблици,
на триста, на ник-нок,
на нещастния, на марс,
на обърната карта, на жаба,
на недоволния, на трик-трак,
на ландскнехт, на цели шахматни дъски,
на кукувица, на малки шахматни дъски,
на пий-над-жок-фор, на измама,
на женитба, на дама,
на две карти, на бабу,
на мнение, на първо-второ,
на ножче, на овнешка опашка,
на ключове, на гоненица,
на открито каро, на марсилски смокини,
на четни и нечетни, на търсете крадеца,
на лице и опако, на бий козела,
на куница, на шейна,
на скъперник, на закачалка;
на балон, на продавам овес,
на обущар, на раздухвам жарава,
на бухал, на криеница,
на зайче, на съдя живия и съдя мъртвия,
на тирлитантен, на вземам ютиите от печката,
на прасенце, напред, на пъдпъдъчета,
на сврака, на ощипване,
на рогца, на круша,
на биче, на пимпомпе,
на кукумявка, на триори,
на гъдел без смях, на кръг,
на кълвене, на прасе,
на разковаване на магарето, на корем връз корем,
на дий, тръгвай, на жумичка,
на дий, дий, на метличка,
на сядам, на диск,
на сляпа баба, на ето ме,
на срамежливка, на фук,
на гоненица, на кегли,
на теглене на ръжена, на кръг,
на панаирски карти, на кон за Рим,
на кумичке, дай ми твоето чувалче, на Анженар,
на волан, на въртоглав,
на спирала, на бреза,
на строшигърне, на муха,
на по моя вина, на му-му, биволе,
на въртележка, на мнения,
на цветя, на девет ръце,
на къса тояга, на шапито,
на кришка-мишка, на стари мостове,
на лотария, на колен бриде,
на малък замък, на обувка,
на редица, на кокантен,
на бръмчило, на колен майяр,
на ловджийски рог, на мирлимофл,
на монах, на полицай,
на побъркан, на жаба,
на слисан, на патерица,
на пиян, на корнет,
на совалка, на билбоке,
на камшиче, на царица,
на метла, на занаяти,
на свети Ком, кланям ти се, на сеем овес,
на Сечко-Бечко, на лакомец,
на сега е пост, на мелница,
на раздвоен дъб, на забранявам,
на крантав кон, на кантар,
на вълча опашка, на кукумявка,
на чукни ми носа, на повален звяр,
на Гилмен, подай ми копието, на по-високо, по-високо, стълбичко,
на люлка, на хилаво прасенце,
на тринайсети, на солен задник,
на гълъбче, на падане,
на хоро буре, на пикандо,
на скок с въже, на главоблъсканица,
на скок с тояга, на врана,
на смокиня, на жерави,
на размажигорчица, на чучулига

 

На воля отиграл, отвял и отсял през решето времето, Гаргантюа намираше за нужно и да си посръбне малко, тоест не повече от единайсет стакана, а след туй веднага да се изтегне на удобна скамейка или на хубава мека постеля и час-два да поспи като младенец.

Събуждайки се, той тръскаше уши в очакване на охладеното винце, което изпиваше с голямо удоволствие.

Понократ го упрекваше, че да се пие веднага след сън, е вредно за здравето.

— Така са живели светите отци — отвръщаше Гаргантюа. — А и моят сън по природа е такъв един солен, сякаш ям шунка през всичкото време, докато спя.

Най-подир от немай-къде Гаргантюа се досещаше и за уроците си и на първо място за молитвите. Но за да ги претупа по-неусетно, яхваше старата магарица, обслужвала вече девет крале, и като клатеше глава и мънкаше под носа си, отиваше да измъкне от мрежите заек.

На връщане се отбиваше в кухнята да види като какво месце се пече на ръжена.

А после вечеряше и, честна дума ви казвам, вечеряше отлично и нерядко канеше един или друг от съседите си, все добри почитатели на винцето; и той пиеше с тях, а те му разказваха истории и стари, и нови. Най-често го спохождаха сеньорите дьо Фу, дьо Гурвил, дьо Гриньо и дьо Марини.

След вечерята отново се появяваха хубавите дървени евангелия, т.е. дъските за дама, и тогава започваше неизменното едно, две, три или квит, или двойно — за по-кратко. Или пък отиваха да навидят момите и по пътя за там и по пътя за насам пиеха и хапваха, хапваха и пиеха. А после Гаргантюа си лягаше и спеше, без да шавне, до осем часа сутринта.