Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава XLI
Как Бридуа разказва историята за един помирител

— Спомням си — продължи Бридуа, — че на времето, когато учех право в Поатие при Brocadium juris[1], в Смарв имаше един — казваха му Перен Глупака, човек почтен, трудолюбив, пееше в черковния хор, ползуваше се с всеобщо доверие и беше по-стар от всички вас, господа; разправяше, че бил видял с очите си великия старец Латеранския събор[2] с червена, широкопола шапка и достойната му съпруга — Прагматическата санкция, с нейните дълги одежди от персийски сатен и с голямата й кехлибарена броеница.

Ето този добър човек решаваше мирно и тихо много повече дела, отколкото Поатиерската съдебна палата, Монморийонският окръжен съд и селският съд в Партене-льо-Виьо, взети заедно, с което се беше прочул из цялата околност. Всички разпри, всички дела и спорове в Шовини, Нуайе, Крутел, Еньо, Лигюже, Ламот, Люзинян, Вивон, Мезо, Етабл и в съседните места той ги разрешаваше не по-зле от върховния съдия — и не защото беше учил право, а просто защото бе добър човек. Arg. in L. sed si inius, ff. de jureju., et de verb, oblig., L continuus. Речеше ли някой да заколи прасенце, и наденици ще му донесе, и препечена сланинка ще му отдели, кажи-речи, всеки ден го канеха на ядене, на пиене, на сватби, на кръщене, на сладка питка или в кръчмата да помирява хората, защото, запомнете добре, той даже не се и опитваше да ги помирява, без да ги накара да се чукнат, та така да си прошка опростят и мъката да си премахнат и сърцата си от грехове и злини да очистят, ut no. per doct. ff. de peri, et comm. rei vend. L. I.

Той имаше син, Тено Глупака го викаха, голям мъжага и добра душа, дай боже всекиму такава; та и той, по примера на баща си, искаше да се занимава с помиряване, защото, както знаете:

Saepe solet similis filius esse patri

Et secuitur leviter felia matris iter[3]

ut ait gl.; VI g., I, c. Si quis: g. de cons., d. V, c. I fi.; et est no, per doct., C. de impu. et aliis subst., L. ult. et L. legitimae, ff. de stat. hom., gl. in L. quod si nolit, ff. de edit, ed., L. quis, C. ad le. Iul. majest. Excipio filios a moniali susceotos ex monacho[4] per gl. in c. Impudicas, XXVII q. I.

Той самият си бе присвоил името и титлата посредник за помиряване.

И беше много бърз и съобразителен в тази работа, защото vigilantibus jure subveniunt[5] ex. L. pupillus, ff quae in fraud, cred., et ibid. L. non enim., et Iustit. in procemio, и само като усетеше ut ff. si quad, pau fec., L. Agaso, gl. in verbo olfecit i. nasum. ad culum posuit[6] и подочуеше, че някъде в страната започва спор или дело, грабне си капата и хукне да урежда работата по мирному. Казано е;

Qui non laborat non manige ducat;[7]

същото казва и gl. ff de dam. infect., t. quamvis, et currere е по-бързо, отколкото да вървиш.

Vetulam compelit egestas;[8]

gl. ff de lib. agnos., L. Si quis pro qua facit; L. Si plures, C. de cond incer. Ала дали защото не го биваше или пък нещо друго, но не му потръгна на човека и вместо да помирява противните страни, още повече ги раздразваше и ожесточаваше. А вие знаете, господа, че

Sermo datur canunctis animi sapientia paucis[9],

gl. ff. de alie. ju. mu. caus. sa., L. II. А смарвските кръчмари разправяха, че при него и за една година не продавали толкова „помирително“ вино (така наричаха те доброто лигюжейско винце), колкото за половин час при баща му.

Веднъж синът се оплакал на бащата и му подхвърлил, че несполуките му се дължат на хорската лошотия, а после направо му рекъл, че ако и в негово време хората били толкова зли, свадливи, разюздани и несговорчиви, то той, неговият баща, едва ли би спечелил почитта и званието на безспорен помирител, на каквито се радвал сега. С тези думи Тено престъпил закона, който запрещава на децата да порицават родителите си, per gl. et Bar., L. III, § Si quis, ff. de condit. ob caus., et Autent, de nup., § Sed quod sancitum, coll. IV.

— Тези неща не стават така, сине мой глупав — възразил бащата.

Когато на oportet[10]се даде преднина,

всичко ще тръгне като по вода;

gl. C. de appell., L. eos etiam. Но не е там работата. Ти никога не разрешаваш споровете. Защо? Защото ги подхващаш рано, когато са още зелени, неузрели. А аз разрешавам всички. Защо? Защото им изчаквам времето и ги решавам накрая, когато са зрели и презрели, така казва gl.:

Dulcior est fructus post multa pericula ductus,[11]

L. non moriturus, C. de contrahend. et comit. stip. Не знаеш ли поговорката — „щастлив е оня лекар, когото викат към края на болестта“. Болестта сама по себе си се развива и минава даже и ако лекарят не се намеси.

Така бе и с моите тъжители: с време спорът им сам по себе си притихваше, защото и кесиите им се изпразваха, и тогава те преставаха да се тъжат и оплакват; без парици в кемерите къде ще се влачат по съдилища:

Deficiente pecu, deficit omne, nia.[12]

И тогава идваше моето време — тогава, когато нямаше паранимф[13] и посредник, който пръв да заговори за примирение, та така и на едната, и на другата страна да спести срама от унизителните думи: „Този тук пръв се призна за победен, пръв заговори за помирение, пръв отстъпи уморен, пръв разбра, че правото не е на негова страна и че, така или иначе, ще загуби делото.“ Тогава, сине мой глупав, аз се чувствувам на мястото си като сланинка в грах. Това е моят час, моят шанс, моето щастие. И те уверявам, сине мой ненагледен, че така аз мога да постигна мир или поне примирие между великия крал и венецианците, между императора и швейцарците, между англичаните и шотландците, между папата и ферарците. Да продължа ли по-нататък? С божията помощ ще помиря и турския султан с персийския шах, и татарите с московците.

Аз бих ги издебнал точно в оня миг, когато и едните, и другите са вече уморени от вражди, когато изпразнят хазните си, изчерпят кесиите на поданиците си, когато изпродадат именията си, изпозаложат земите си и довършат всички съестни припаси и муниции. Ето тогава, кълна се в бога и в пресветата му майчица, те, щат не щат, ще бъдат принудени да се позамислят и да сложат край на своето войнолюбие. Така ни учи gl. XXXVII d. c. Si quando:

Odero si potero; si non, invitus amabo.[14]

Бележки

[1] Правистът Брокадий (лат.). — Б.пр.

[2] Латеранският събор — църковният събор, състоял се през 1512–1517 година в Латеранския дворец в Рим, където Прагматическата санкция била отменена.

[3] Какъвто бащата, такъв и синът, а често и дъщерята се увлича по пътя на майката — поговорка. — Б.пр.

[4] Деца на монахиня, заченала от монах, се изплъзват от всякакви закони (средновек. лат.). — Б.пр.

[5] Трудолюбивите хора са облагоприятствувани от законите (лат.). — Б.пр.

[6] З(акон) „За мулетарите“; тълкуване на думите „усетил миризмата“ — „да си залепиш носа на задника“ (лат.). — Б.пр.

[7] Който не работи не трябва да яде.

[8] Нуждата заставя и старицата да бърза. — Б.пр.

[9] На всички е дадено да говорят, но на малцина — мъдро да мислят, (лат.). — Б.пр.

[10] Трябва (лат.). — Б.пр.

[11] С усилие завоюваната радост крие неподозирана сладост (лат.). — Б.пр.

[12] Пилееш ли стотинките, ще пропилееш имането (лат.). — Б.пр.

[13] Паранимф — така се наричал наставникът, който представял кандидата за дипломиране по медицина. Гръцка дума — другарка, шаферка.

[14] Мразя да започвам, а когато обичам — започвам, без да искам (лат.). — Б.пр.