Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (40)

Глава XXXVIII
Как Гаргантюа изгълта със салатата шестима поклонници

Тук следва да разкажем какво се случи с шестимата поклонници, дошли от Сен-Себастиан, недалеч от Нант, и които, страхувайки се от неприятеля, се бяха разположили да нощуват в градината под стъблата на граха между зелето и марулята.

Почувствувал жажда, Гаргантюа запита има ли марули и може ли да му приготвят салата. Когато му казаха, че тукашните марули, големи колкото сливово или орехово дърво, са най-хубавите и най-едрите в цялата страна, Гаргантюа отиде в градината и сам изтръгна сума ти марули, а заедно с тях награби и шестимата поклонници, които така си бяха глътнали езиците от уплаха, че не смееха дума да обелят, ни да се изкашлят.

Но Гаргантюа рече да изплакне марулите на герана и тогава поклонниците тихичко се запитаха:

— Какво да сторим? Да се оставим ли да ни удави, или да се обадим? Но ако се обадим, той ще ни убие като шпиони!

Докато си шепнеха така, Гаргантюа ги набута заедно с марулите в салатиера, голяма колкото ситойска бъчва, поръси ги с масло, оцет и сол и ги налапа, за да се освежи преди вечеря. Скрит под един лист, шестият се спотайваше в съда и само тоягата му стърчеше навън от него. Грангузие я забеляза и рече на сина си:

— Чини ми се, че това е рогце на охлюв — не го яж.

— Защо? — възпротиви се Гаргантюа. — Охлювите по това време на годината са особено вкусни.

И като дръпна тоягата, изтегли с нея и марулята, и човека и сладко си ги изяде. После отпи чудовищна глътка вино пино и заедно с другите започна да чака вечерята.

Погълнати така, поклонниците всячески се мъчеха да не попаднат под ударите на неговите зъби и вече си помислиха, че са хвърлени в дълбока яма. А когато Гаргантюа отпи страшната глътка, и шестимата си рекоха, че ще се удавят в устата му. И наистина, виненият порой само дето не ги отвлече в бездната на неговия стомах; ала подпирайки се на тоягите си и подскачайки от място на място като същински поклонници на свети Михаила, с божата помощ те се измъкнаха от бездната и се спотаиха някъде около зъбите. За нещастие, като опипваше пътя с края на тояжката си, единият от поклонниците чукна силно в дупката на някакъв наяден зъб и засягайки челюстния нерв, причини на Гаргантюа такава болка, че горкият изрева до бога. Тогава, за да успокои болката, Гаргантюа накара да му донесат зъбочистачка, приближи се към ореховото дърво и един подир друг измъкна господа поклонниците. Едного улови за краката, друг за раменете, трети за джоба, четвърти за ризата, пети за яката, а нещастника, който го беше чукнал с тояжката си, пипна за гащите, макар, между нас казано, този удар да се оказа благоприятен за Гаргантюа, тъй като поклонникът му бе пробил някаква гнойна пъпка, която го мъчеше още от времето, когато преминаваха Ансени.

Щом се видяха свободни, поклонниците хукнаха през лозята, а болката на Гаргантюа мигновено утихна.

Тъкмо в това време Евдемон го повика да вечерят.

— Почакай — рече Гаргантюа, — почакай да се изпикая, та дано ми олекне.

И като каза така, пусна такава обилна струя, че прегради пътя на поклонниците и те, щат не щат, прегазиха буйния поток.

После продължиха през малката гора, но ето че всички с изключение на Фурнилие попаднаха в капан за вълци, отдето се измъкнаха благодарение единствено на упоменатия Фурнилие, който разкъса и мрежи, и въжета. Остатъка от нощта прекараха в някаква колибка близо до Кудре и тук един от тях, на име Туткав, ги утеши в нещастието им с добри думи, доказвайки, че то е предсказано в един от псалмите на Давид:

— Cum exurgerent homines in nos, forte vivos deglutis sent nos^[1] — когато ни погълнаха с посолената салата; cum irasceretur foror eorum in nos, forsitan aqua absorbuisset vos^[2] — когато той отпи страхотната глътка; torrentem per transivit anima nostra^[3] — когато прегазихме поройния поток; forsitan pertransivit anima nostra aquam intolerabilem на шурката му, която ни пресече пътя. Benedictus Dominus, qui non dedit nos in captionem dentibus eorum. Anima nostra sicut passer erepta est de laqueo venantium^[4] — тук става дума за капана, в който попаднахме; laqueus contritus est^[5] от ръката на Фурнилие, et nos liberati sumus. Adjutorium nostrum^[6] и така нататък.