Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (113)

Глава XVII
Какво разговаря Панюрж с Панзуйската сибила

Вървяха цели три дни. На третия ден им показаха къщурката на пророчицата, запиляна някъде на планинското било под голям и ширококлонест кестен. Пътниците лесно влязоха в колибата, със сламен покрив, схлупена, опушена, гола.

— Че какво от това — рече Епистемон, — Хераклит, великият скотист и мъгляв философ, не се учудил, когато влязъл в такава колиба, и казал на последователите и на учениците си, че боговете живеят в сиромашки колиби тъй добре, както и в палатите, пълни с всякакви наслади. И аз предполагам, че именно такава е била колибата на прочутата Хекала, дето подслонила младия Тезей; такава е била и колибката на Хирея или Енопиона, в която Юпитер, Нептун и Меркурий не се погнусиха да влязат, да си хапнат, да пренощуват и дето, за отплата, се потрудиха, та създадоха Орион.

Намериха пророчицата в ъгъла до огнището.

— Същинска сибила — извика Епистемон, — точно каквато я изобразява Омир: νή καμωοϊ^[1].

Старицата, жалка, дрипава, изпосталяла, гурелива, сополива, прегърбена, болнава, си вареше супа от зеле с парче гранясала сланина и стар говежди кокал.

— Гледай ти каква беля — отново викна Епистемон, — та ние сме забравили златното клонче и сега тя думица няма да ни каже.

— И за него съм помислил — отвърна Панюрж. — Клончето е тук — в торбата, във вид на златен пръстен и хубавички, лъскави монети.

Като каза тия думи, Панюрж почтително поздрави старицата, поднесе й шест пушени говежди езика, голямо гърне с кускус, кратунка с питие и кесийка от овнешки тестикул, пълна с новички монети, поклони се дълбоко и наниза на безименния й пръст чудно хубав зелен пръстен с изящен жабешки камък от Бьос. После с няколко думи й обясни защо бяха дошли и учтиво я помоли да му каже каква ще бъде женитбата му.

Старицата помълча малко, присви замислено беззъбата си уста, приседна на дъното на един прекатурен чебър, взе три стари вретена, превъртя ги в ръцете си на така и на така, опита върховете им, избра по-острото и захвърли другите две под чутурата за просо.

После взе мотовилката, завъртя я девет пъти и внимателно започна да следи движението й, докато мотовилката не спря.

Тук видях, че старицата събу едната си обувка (на такива обуща по нашия край им казват сабо), покри глава с престилката си, както свещениците се покриват с нарамника, преди да започнат богослужението, и с някакъв пъстър парцал я пристегна около врата си. Начучулена така, тя отпи мъжка глътка от кратунката, взе три монети от овнешката кесийка, положи ги в три орехови черупки и така ги мушна под куп птичи пера върху обърнатото дъно на едно гърне, а после бръсна с метла три пъти огнището и хвърли в огъня китка изтравниче и сухо дафиново клонче. И отведнъж се взря в огъня, а той ни трещеше, ни искреше, а само кротко си гореше. Тогава тя така страшно ревна и такива варварски и неразбрани думи изприказва, че Панюрж се втрещи и рече на Епистемон:

— Божичко, аз треперя! Струва ми се, че съм омагьосан. Тя не говори по християнски. Видяхте ли как се източи с цели четири педи, когато се покри с престилката? А защо криви устни и тресе рамене? Защо си тананика през бърни като маймуна, кога яде раци? Ушите ми пищят, сякаш вие самата Прозерпина! И дяволи скоро ще се появят тук. У, гнусни твари! Да бягаме, да бягаме, умирам от страх! Аз не обичам дяволите! Те са отвратителни и ме дразнят. Да бягаме! Сбогом, госпожо, благодарим ви много за вашето старание. Аз няма да се женя, не! Отказвам се сега, както и в миналото.

И Панюрж хукна навън, но вещицата го догони с вретеното в ръка и го помъкна към близката малка градина. Там растеше многолетна смоковница. Старицата разтърси три пъти дървото и върху падналите осем листа написа с вретеното няколко къси стиха. После ги подхвърли на вятъра и каза:

— Търсете ги, ако искате, намерете ги, ако можете: на тях е написано какво венчило е отредила съдбата за вас.

След тези думи тя се отправи към бърлогата си и като се спря на прага, вдигна и пола, и риза и си показа гол-голеничък мършавия задник. Виждайки това, Панюрж каза на Епистемон:

— Проклета вещица, туй не е задник, а същинска сибилина пещера.

А в това време старицата бързо хлопна вратата след себе си и повече не се вести.

Тогава нашите юнаци се втурнаха да търсят листата и ги намериха, макар и с триста мъки, защото вятърът ги беше разпилял между храстите в долината. И като ги наредиха едно до друго, прочетоха следното предсказание, написано в мерена реч:

Ще почернее

името ти тук,

ще забременее,

но от друг,

И ще изпие

душата ти, знай!

Ще те одере,

ала не докрай!